Проф. д-р Дарина Найденова, специалист по хранене и диететика, пред „Труд news“: Епидемията от затлъстяване е свързана с недохранване

Пушените деликатеси са вредни също като цигарения дим 

След пандемията орторексията стана най-честото хранително разстройство

Водещи специалисти по диететика, хранене и обща медицина дискутираха методите за подобряване на диагностиката и комплексното лечение на хора с функционални нарушения на храносмилателната система в рамките на научния симпозиум „Български диетологични дни“. Какви са най-често срещаните хранителни разстройства у нас, каква е връзката между затлъстяването и недохранването, как да предпазим децата от трупане на наднормени килограми, има ли универсални полезни диети и кои са категорично вредните храни, разговаряме с проф. Дарина Найденова, председател на Националната асоциация „Практическа диететика и интегративна медицина“.

 - Кои са най-честите функционални нарушения на храносмилателната система, които срещате в практиката си, проф. Найденова?
- Значим проблем е синдромът на дразнимото черво. Почти всеки втори пациент с оплаквания от страна на храносмилателната система страда от това нарушение. Това не е заболяване с лоша прогноза, но влошава качеството на живот и е хронично. Друг много често срещан проблем е недохранването. Има много заболявания в гастроентерологията, които протичат с недохранване и изискват промяна в модела на хранене, за да могат пациентите да преживеят лечението на основния си здравословен проблем. Недохранването е често и при операции на стомаха, при отстраняване на големи части от червата, при болести на панкреаса. В тези случаи е нарушена физиология и това налага ограничения в храненето. Срещаме и тежки дефицити, свързани с крайни режими на хранене. Хората са свикнали да чуват за недохранване при диети, но всъщност в днешно време епидемията от затлъстяване често е свързана с недохранване.

- Не се ли изключват взаимно затлъстяването и недохранването?
- Между тях има връзка. В съвременния модел на хранене присъстват по-скоро ултрапреработените храни, чиято технология на производство ги рафинира откъм витамини и минерали. Те са достъпни, вкусни, лесни за ядене, осигуряват положителен енергиен баланс. С тях бързо се качват килограми и това е причината да има затлъстели хора, които едновременно са недохранени откъм ценни витамини, минерали и белтъчини.

- Свикнали сме да сочим анорексията и булимията като основни хранителни разстройства, но към тях се прибавят и нови. Кои са те?
- Анорексията и булимията не са толкова чести. За щастие, защото анорексията е най-смъртоносното психическо заболяване, което във възрастта 16-24 г. е причина №1 за смъртност при млади жени. В момента най-честото хранително разстройство е орторексията. Тя стана проблем след пандемията от COVID-19, защото тревожността катализира стремеж към контролиране на здравето. Много хора считат, че това може да стане, ако се хранят здравословно. Но когато импулсът да се храним стане изцяло воден от това дали една храна е добра за нашето здраве, се преминава разумната граница. Орторексията е невроза, от нея страдат хора от всички възрастови групи. Те са склонни да четат псевдонаучна литература, която изобилства в социалните мрежи. Мнозиина следват инстаграм и тик-ток звезди, разни „гуру“ в храненето, които всъщност нямат базови познания за човешката физиология и патология.

- До какви вредни последици за здравето води орторексията?
- Най-големият риск касае психичното здраве. Орторексиците си налагат сериозни социални ограничения. Те не могат примерно да се хранят навън, защото се тревожат какво може би има в тази порция, която са им сготвили. Не се събират с хора, които се хранят по различен от техния начин. Даже може семейни празници да избягват. Това влошава качеството на живот. От друга страна, консумират ограничени групи храни и тази тенденция еволюира във времето. Стига се до дефицити, защото няма една храна, която да съдържа в себе си всички важни витамини, минерали, мастни- и аминокиселини. Има много интересна статистика за САЩ, касаеща проучвания на здравния статус на нежния пол. При около 75-80% от младите жени с орторексия има липса на менструация или друго сериозно менструално нарушение. Организмът прави това, когато ресурсите му са силно ограничени.

- Млади майки страдат от прегорексия. Какво представлява това хранително разстройство?
- То е подобно на анорексията, но се отключва по време на бременност. Бъдещата майка не може да приеме промените в тялото си, опитва се да ограничи нарастването на корема и качването на килограми, като силно свие приеманите калории. Такива жени могат да изкарат деня само с кофична кисело мляко и една ябълка, въпреки че организмът им има повишени нужди най-вече от белтък. Това разстройство е изключително опасно за бебето. То се ражда със заложени хранителни дефицити, тъй като по време на вътреутробното си развитие тялото му не е успяло да натрупа нужните витамини и минерали. Такива деца са с по-уязвима имунна система, трудно се захранват, често развиват тежки хранителни алергии. За съжаление, подобни случаи зачестяват.

- Казате, че човек трябва да се храни разнообразно, а в момента тече Великденският пост. Полезно или вредно е постенето?
- Личното ми мнение е, че не е вредно, ако го прави здрав човек и то разумно и интелигентно. Ако изключи от менюто си животинските храни, но хапва бял хляб и оризовки например, това е проблем. Трябва да се заложи на пълноценни и по-малко преработени растителни храни - пълнозърнест или лимецов хляб, елда, овес, да се консумират пресни плодове и зеленчуци, а не само ориз и картофи. Важно е постещият да приема достатъчно растителен белтък. Има го в бобовите култури, в ядки като бадемите и лешниците, в тиквените семки и конопеното семе. Хубаво е човек да съобрази, че растителният белтък не е лесно усвоим и е пълноценен, ако се комбинира с други веган продукти. Затова предците ни са хапвали боб с хляб. Други варианти са леща с ориз или с царевица.

- Пролетта е сезонът на диетите. Много хора искат ускорено да се вталят, преди да стигнат до плажа. Има доста режими, които рекламират бързо отслабване. Доколко вредно е то? 
- Бързото отслабване е опасно. В краткосрочен план сериозните ограничения влошават качеството на живот, намаляват и енергията. При жените това се отразява на менструацията, на яйчниците, може да влоши функцията на щитовидната жлеза. Гладът се отразява зле и на настроението, в някои случаи може да тласне към депресия. Ако рязко свалим килограми, тялото ни изпада в шок и чисто защитно организмът реагира със стремеж не само да ги възстанови, но и да се презапаси. Затова в дългосрочен план такива диети водят до някой и друг килограм отгоре на тези, с които сме започнали бързото отслабване.

- Има ли норми за здравословно понижаване на теглото?
- Има, но не са универсални. Зависят от възрастта и от изходните килограми. Колкото по-малко са излишните, толкова по-бавни трябва да са темповете. Примерно, ако жена иска да свали 5-6 кг, може да губи 2-3 кг на месец. Докато за тежащ 160 кг човек е нормално да отслабне 8-10 кг за първите един-два месеца. При деца на 7-8 г. с наднормено тегло дори килограм на месец-два е добра цел, тъй като те растат на височина и не бива бързо да слабеят.

- България е на водещо място по детско затлъстяване в ЕС. Какви мерки трябва да вземат обществото и семейството, за да се промени тази тревожна картина?
- Считам, че е ключово семейството да има добра здравна и хранителна култура. Това е слабото звено. В семейства с добри традиции и навици на хранене рискът детето да затлъстее е много малък, дори при генетична предразположеност и силен апетит. Важен е начинът, по който едно семейство прекарва свободното си време и организира ежедневието си. Добре е, ако вместо с кола, родителите водят детето на градина пеша и на връщане спират на детски площадки, за да поиграе. Или вместо да го товарят още от началния курс с уроци по български, математика и чужди езици, да намерят време за спорт. От значение е и поведението у дома. Вечерята трябва да е време за споделяне и общуване, а не всеки да сяда с телефона си на трапезата и да яде механично. Много важно е децата да участват в приготвянето на храната, да се научат сами на елементарни рецепти. Това е базово умение за оцеляване във века на бързите храни. Защото когато един студент не може да си направи у дома таратор или бъркани яйца, той разчита само на купена храна и килограмите неусетно се трупат.

- Хранителните добавки за редуциране на тегло са хит. Реклами ни заливат по всички комуникационни канали. Това търговски трик ли е или има ефективни добавки?
- Отслабването с магическа пръчка е търговски трик. Хранителните добавки могат да имат само помощен ефект. Груба грешка е да се разчита основно на тях за понижаване на теглото. А има и такива с откровено опасни за здравето съставки, които могат да увредят храносмилателната и ендокринната система. Подобни продукти се продават онлайн заради доста мекото законодателство. Често за рекламите им се крадат образи на известни личности или специалисти. Аз също съм била жертва на такава злоупотреба. Съветът ми е добавки да се купуват само от аптека и задължително след консултация с лекуващия лекар, а не с изкуствен интелект. Ще дам пример с мой пациент. При започване на терапията в изследванията му нямаше отклонения в чернодробните ензими, а след третия месец те бяха силно повишени. Оказа се, че за да си помогне за добър резултат, той е приемал два месеца хранителна добавка, съдържаща компоненти, които водят до чернодробно увреждане.

- Много тийнейджъри правят изтощителни тренировки и също ползват добавки, за да трупат мускулна маса. Хранително разстройство ли е това?
- Да, нарича се манорексия - вманиачаването по изчистен мускулен релеф без мастна тъкан. Това разстройство обаче засяга не само момчетата, а и момичетата. За тях е особено рисково, защото когато в женския организъм рязко падне процента на мазнина, за да изпъкват мускулите, това води до нарушена функция на яйчниците, които са зависими от мазнините в тялото. Ако те са много малко, няма как да има нормална менструация и добра репродуктивна функция. При мъжете не е така. Социалните роли в еволюцията на двата пола са различни и не можем да избягаме от биологията си.

- Съществува ли полезна универсална диета, която можете да препоръчате?
- Да, това е средиземноморската или нейната разновидност - балканската диета, която е адаптирана към нашите регионални храни. И двете са подходящи и за хора с различни хронични здравословни проблеми. Общото между тях е, че се консумират много пресни плодове и зеленчуци, полезни мазнини като зехтин, ленено семе, маслини и някои ядки, които намаляват възпалението и риска от диабет, артроза и сърдечно-съдови болести. Преди 1944 г. слънчогледовото олио не е било популярно у нас. Домакините са ползвали или вносно дървено масло, както са наричали тогава зехтина, или свинска мас. Тя е бедна на витамини, но не е по-вредна от слънчогледовото олио, което сега масово се употребява. Друг елемент от тази полезна диета са пълнозърнестите храни, повечето риба, морски дарове и консумацията на пилешко и пуешко, вместо свинско и колбаси.

- Младите българи обаче ядат все по-малко риба, при все че черноморската е по-чиста и вкусна от средиземноморската и океанската. С какво я заместват?
- Факт е, че в последно време младите хора ядат риба основно под формата на суши. То вероятно е полезно за азиатците, но у нас в него се влага много малко риба и много соев сос, който съдържа доста сол, а понякога и натриев глутамат. Това ястие е модно за разлика от рибата, която се приготвя по-трудно и е скъпа. Но е полезно два пъти в седмицата на трапезата да има риба или морски дарове. Такава е била традицията в България преди години, но днес хората заместват рибата, понякога и месото с колбаси. А те са опасни за здравето, тъй като съдържат нитритни соли. Пушените колбаси и риби са вредни колкото цигарения дим, защото и двете съдържат нитрозамини, които са доказано канцерогенни. Много хора обаче редовно консумират пушен бекон и пушена сьомга. Ако човек не може да се лиши от такива деликатеси, моят съвет е да ги комбинира с много зеленчуци и плодове, за да си набави витамин С. Има и изключения на пазара - месни деликатеси с т. нар. чист етикет, но те са по-скъпи и с кратък срок на годност.

- Важи ли това и за млеката, чиито дълги срокове на годност притесняват много потребители? 
- При пресните млека има различни технологии на производство. Ако млякото е само пастьоризирано, срокът му на годност е по-кратък. Но ако е произведено по UHT-технология, чрез която се стерилизира на 144 градуса, годността му е 6 месеца, без да са вложени консерванти. За киселото мляко технологията на производство също бе безкрайно подобрена през последните десетилетия. То не вкисва, защото заквасването става в стерилна среда. В нея няма дрожди, които при квасене в домашни условия водят до бързо разваляне на млякото. Категорична съм, че в българските кисели млека няма консерванти, въпреки че могат да издържат дълго време в хладилника. Това обаче не значи, че в тях има пробиотици. Те живеят в млякото около 18-20 дни и след това измират, защото са изяли всичката млечна захар. Продуктът не се разваля, но вече не е така полезен, тъй като не съдържа живи лактобацили. Затова произведените по БДС млека имат 20 дни годност като гаранция за допълнителните ползи (т. е. те са източник на пробиотици). Българското кисело мляко е прекрасно и хората не бива да се притесняват да го консумират.

Нашият гост
Проф. д-р Дарина Найденова е завършила с отличие Медицинския университет във Варна, където работи и преподава от 2003 г. По нейна инициатива е въведена свободно избираемата дисциплина “Актуални проблеми на храненето на здравия и болния човек” за студентите по медицина и дентална медицина. През 2020 г. става част от първия сертифициран екип по нутригеномика в България. Председател е на държавната комисия по придобиване на специалност “Хранене и диететика” и на Националната асоциация “Практическа диететика и интегративна медицина”, която от 4 г. организира научния симпозиум “Български диетологични дни”.