Кейт Бланшет: Да не се правим на големите пуритани

Мразя селфитата и социалните мрежи

Жената се нуждае от страст в живота и на екрана

Несравнимата екранна грация Кейт Бланшет се завръща в кината с мащабната продукция “Произходът на света”, която очакваме и по екраните в България. По-рано през годината актрисата впечатли и с един от най-очакваните филми, спечелил “Златен лъв” във Венеция включен в програмата на Киномания - “Баща, Майка, Сестра, Брат” на Джим Джармуш. Това е едно от многото нови заглавия, в които участва Бланшет напоследък. Тя се изяви още в “Гранични земи”, “Черна торба”,“Дисклеймър”, преди това „Слухове”, “Тар”, минали с успех и през родните кина. Бланшет е сред най-успешните австралийски експортни стоки за Холивуд. Родена в Мелбърн, тя става модна и филмова дива в Америка. В края на 90-те Бланшет се доказва като класна актриса в историческата драма “Елизабет”. През 2005-а печели първия си “Оскар” за поддържаща роля за изключителното си превъплъщение в образа на кино легендата Катрин Хепбърн в епичната биографична продукция за живота на Хауърд Хюз “Авиаторът”, с режисьор великия Мартин Скорсезе. Преди точно десет години тя пак стъпва на върха с “Оскар” за главна женска роля в “Син Жасмин” на Уди Алън, частично вдъхновен от класиката “Трамвай Желание”.

Кан е магическо място за киноманите

Еротиката е съзнателно ограничавана от големите студия

- Кейт, преди броени дни приключи фестивалът в Кан, където Вие отново бяхте в центъра на събитията. А преди време оглавихте и журито на Лазурния бряг. Какво предизвикателство е за Вас да оценявате филми от цял свят?
- Така е, от десетилетия съм редовен гост на Лазурния бряг, представяла съм там много филми и винаги съм си прекарвала прекрасно. Кан е магическо място - всички киномани винаги са добре дошли. Радвам се, че една австралийска актриса като мен, която е направила кариера в Холивуд основно в англоезични филми, имаше честта да оглави журито на най-престижното и атрактивно европейско филмово събитие. Кан по традиция е празник на киното и красотата, на естетиката и качествената артистична провокация. Като шеф на журито моят подход беше да търся диалог с останалите членове - а те са чудесни професионалисти, които много уважавам - и да се старая да избирам филмите заради тяхното майсторство и идеи. Мисля, че се получи добре. Всички победители бяха просто чудесни произведения, но не само те. Всички селектирани филми бяха пример за майсторството на своите създатели и професионални екипи.

- Преди време отново работихте с един от най-прочутите независими режисьори Джим Джармуш. Разкажете малко повече за вашето съвместно творчество.
- С Джим направихме един филм за любовта, която не може да бъде изречена, за мълчанията, които казват всичко, и за странната благодат да бъдеш обвързан с хора, от които никога не можем наистина да избягаме. Филмът “Баща, Майка, Сестра, Брат” е внимателно конструиран под формата на триптих, Историята разглежда взаимоотношенията между поотраснали деца, значително отчуждилите се от тях родители, а също и помежду им. Действието във всяка от трите глави се случва в настоящето, но и в различна държава. “Баша” е в североизточната част на САЩ, “Майка” е в Дъблин, Ирландия, а “Сестра, Брат” се случва в Париж, Франция. Филмът предава поредица от изводи, направени след изследвания на героите - спокойно наблюдение, без елемент на осъждане, а резултатът може да бъде определен до известна степен като комедия, в която са преплетени отделни нишки на меланхолия.

- А коя е любимата Ви роля?
- Много ми е трудно да избера едно. Няма да забравя преди години как се приготвях да играя Елизабет Първа в епична историческа драма и в същото време вече репетирах за експерименталния филм I’m Not There, където трябваше да пресъздам образа на Боб Дилън. Ето това се казва контраст. Но и това показва колко ми е трудно да избера една роля или един филм. Моята кариера в киното е пътешествие, не е дестинация. Важно е приключението и откривателството. Признанието е важно, но при условие, че не се самозабравяш. За нас актьорите е важно да стоим стъпили здраво на земята. Да, вниманието ни ласкае. Но не трябва да прекаляваме. Това е една от причините, поради които мразя селфитата и социалните мрежи.

- Бившият продуцент Харви Уайнстийн е в затвора с тежка присъда за сексуално насилие. Как изглежда киното без него днес?
- От една страна това, което става е страшно важно и здравословно. Най-накрая открито се говори за години на сексуален тормоз, упражняван от могъщи продуценти и други влиятелни фигури, върху млади актриси, които често са нямали избор. Но не мисля, че самото кино трябва да става особено пуританско. За съжаление еротиката от дълго време е ограничавана от големите холивудски студия. Сексът на екран е застрашен. Не трябва да допускаме цензура и излишна пуританщина.

- Има ли опасност от такава цензура?
- Киното може да бъде едновременно сигурно място за жените и творческа територия за разгръщане на свободни идеи. Сексът има място във филмите, но принудата към секс няма място в индустрия, а и извън нея. Ние жените също не трябва да попадаме в капаните на времето и културните моди. Винаги съм харесвала страстните дами - богатите и дълбоки образи, които имат истории за разказване. Истината е, че жената се нуждае от страст. В живота и на екрана.