Д-р Щефан Майстер, Германското дружество за външна политикa: Жизненото равнище в ЕС пада, политическите противоречия ще растат

В развитите страни на ЕС се очаква прогресираща деиндустри-ализация

Зелените трансфор-мации протичат твърде бавно

Основният проблем на ЕС е, че всяка страна се е затворила в себе си и подкрепя и защитава свои производители и технологии, смята водещият европейски експерт по Русия и пост-съветското пространство Щефан Майстер. Той подчертава, че липсват големи общоевропейски проекти, които да доведат до съсредоточаване на ресурси и фондове и до по-големи и по-сериозни технологични пробиви способни да повишат значително конкурентоспособността и да помогнат за завоюване на нови експортни позиции. Ще може ли ЕС да се откъсне напълно от руските суровини и по други важни теми разговаряме с Щефан Майстер в специално интервю за „Труд news“.

Интервю на Бойчо Дамянов

- Как оценявате започналата в редица западноевропейски страни, в т. ч. Германия, политика на усилени инвестиции във военната промишленост и увеличаване на числеността на армията на фона на икономическия спад през последните години?
- Германия въпреки икономическата криза инвестира усилено и мащабно във военната промишленост и инфраструктура. Всички фирми и групи на населението, свързани с тези отрасли и дейности, са облагодетелствани. За осъществяването на този нов курс на милитаризация, правителството е взело големи кредити, в резултат на което бюджетът ще се окаже със сериозен дефицит. Подобна картина имаме и в други европейски държави, например в Полша. Насочват се и средства от фондовете на ЕС.

- Това би трябвало да се отрази благоприятно и на другите отрасли на икономиката?
- Налице е изместване на приоритетите. ЕС почти напълно оряза средствата, които отделяше за подпомагане и поддържане на развиващите се страни, съкращават се средства за социални нужди - пенсии, здравеопазване, образование. В средносрочен аспект ще сме свидетели на масивно финансиране на военно-промишления сектор, но едва ли ще е така лесно и бързо да се трансформират военни технологии, например от военно-транспортния сектор в автомобилното производство. По този въпрос съществуват сериозни съмнения и нищо чудно това да усложни развитието на фирмите и да наруши техните печалби. В дългосрочен план не е изключено и да се появят отделни положителни ефекти след като някои военни разработки бъдат прехвърлени и усвоени в гражданското производство.

- Счита се, че военните технологии ускоряват прогреса? 
- Основният проблем в ЕС днес е друг - всяка страна се е затворила в себе си и подкрепя и защитава свои производители и технологии. Липсват големи общоевропейски проекти, които да доведат до съсредоточаване на ресурси и фондове и до по-големи и по-сериозни технологични пробиви способни да повишат значително конкурентоспособността и да помогнат за завоюване на нови експортни позиции. Имам предвид изделия като танкове, изтребители или подводници. Ще бъдат изразходвани повече средства за по-малък обем изделия с по-ниски показатели. В момента не виждам начин как тази слабост може да бъде преодоляна. Така или иначе предстои парите да бъдат раздадени и много икономисти се надяват това да съживи европейската промишленост и икономиката като цяло. Обемите са огромни, от порядъка на 800 милиарда евро държавни инвестиции за следващите 5-6 години. Те ще бъдат насочени във военно-промишлените отрасли на големите западноевропейски държави. Известна полза ще имат и по-малките, те ще се включат с производство на боеприпаси и като поддоставчици на комплектуващи възли и детайли. В Украйна с европейски средства също се предвижда да бъдат изградени нови военни производства.

- Какво ще бъде предназначението на новите оръжия?
- Като цяло се предвижда обновяване на военното планиране, разработване и закупуване на нови образци оръжия като дронове за водене на бойни действия в съвременни условия. Изхождам от това, че фирмите ще създават нови производствени мощности не само за собствените европейски армии, но и за обслужване и на потребностите на Украйна във войната ù с Русия. Това са два различни сегмента, но със сигурност ще има препокриване.

- Очевидно войната в Украйна е изгодна за европейския военно-промишлен бизнес. Доколко е вероятно скоро да бъдат прекратени военните действия?
- Москва счита, че може да излезе победителка и не е готова на компромиси, САЩ са заети със свои неща в други части на света. Затова в момента не виждам реалистични обстоятелства за прекратяване на войната. Украйна, докато се ползва от подкрепата на Запада, също не е съгласна на компромиси. Киев твърди, че ако се съгласи да отстъпи територии на Русия, тя щяла да се окуражи и да поиска още. Русия не приема условията на Киев и всичко това ме кара да мисля, че в момента няма реалистични изгледи в най-скоро време да бъдат прекратени военните действия.

- Промишлеността, пък и селското стопанство в ЕС, са почти изцяло зависими от вноса на суровини и енергоносители от трети страни. Може ли при тези условия да се разчита на непрекъснато и трайно обезпечаване на военно-промишленото производство?
- Днешната обстановка в световната търговия е изключително неблагоприятна и безспорно ще влияе отрицателно на цените и издръжките в промишлеността, в т. ч. и във военния сектор. Въпросът е, че в невоенните отрасли, които работят на пазарен принцип, ще има сериозно съкращаване и спадане на поръчките, фалити преместване в страни с по-ниски издръжки, нови уволнения и закриване на работни места и т. н. Не бива да се заблуждаваме, в много от класическите европейски промишлени държави ни очаква прогресираща деиндустриализация заради това, че дълготрайно цените на енергоносителите и на суровините ще останат не само високи, но и ще продължават да растат. От една страна, в обозримото бъдеще не се очертава отникъде да внасяме евтин газ. От друга страна, обещаните зелени енергийни трансформации протичат твърде бавно и това ще продължи да влошава състоянието на всички отрасли на икономиката.

- Тази прогноза не предвещава скорошен подем, а по-нататъшен спад?
- Точно така. Ще трябва да се примирим и да свикнем с липсата на растеж, с наличието на стагнация, която е налице вече доста години. В резултат на всичко това ще пада жизненото равнище и животът на хората ще става все по-труден. Това от своя страна ще изостри политическите напрежения и противоречия. Много от популистките партии в страните от ЕС ще дойдат на власт или най-малкото ще завоюват решаваща роля в управлението на страните.
 
- Как оценявате събитията около Ормузкия пролив, като се има предвид, че енергоснабдяването на ЕС зависи силно от този регион?
- ЕС не разполага с никакви възможности да оказва каквото и да било влияние върху политиката на Доналд Тръмп. Разбира се, и самите САЩ си навлякоха неприятности с това, че радикализираха режима в Техеран и дадоха възможност на хардлайнерите в Иран да се укрепят във властта. Сега Вашингтон се чуди по какъв начин да излезе от собствения си капан. На никого не е ясно какво ще бъде новото съотношение на силите между страните в Близкия Изток, какъв ще бъде новият статут на Ормузкия пролив, ще се събират ли мита за преминаване на кораби, кои ще ги събират - иранци, оманци, американци? Кои ще плащат, кои ще бъдат освободени? Иран, който пострада сериозно, също е заинтересован от възможно най-бързо прекратяване на войната, но и за двете страни основният въпрос е на какви условия и на каква цена? Очевидно и двата лагера ще трябва да платят някаква цена.
Брюксел се въздържа от активно участие в събитията, лесно обяснимо с липсата на необходимите му военно-стратегически сили - военноморски флот, военновъздушни сили, космическо разузнаване и т. н. Европа не е в състояние сама да защити своите жизненоважни търговски пътища, защото ние в продължение на няколко десетилетия все повече и повече се поставяхме в услуга на САЩ и под тяхна зависимост. Сега идва моментът, в който ще плащаме за всичко това. Едва ли така бързо в региона ще се възобнови нефтеният и газов добив в обема му отпреди войната, предстоят и сериозни политически промени в близкоизточните страни. САЩ вече не са в състояние да гарантират и поддържат сигурността в Европа и в Близкия Изток.

- Ще има ли ЕС сили едновременно да се бори с излизане от икономическата стагнация и да наваксва изоставането във военната област?
- Плюс излизане и от политическата криза. Всичко това в момента надхвърля възможностите на Брюксел и на европейските правителства. Правят се усилия за едновременно решаване на проблеми, които са взаимно противоречиви и усилено се търсят средства за все по-високи разходи за въоръжаване и увеличаване на числеността на армиите. Това е не само проблем за Германия, но и за много други страни от ЕС, но Германия е най-засегната, тъй като планираният растеж във военната област е особено радикален. Мощен натиск върху останалите страни от ЕС упражнява ЕК, дали ще ù стигнат силите да осъществи такъв сериозен поврат в милитаризацията засега не е ясно. Вижданията в отделните страни са различни и ситуацията може да се промени сравнително скоро. Същото се отнася и до политиката за по-нататъшно разширяване на ЕС - приемането на нови страни - Украйна, Молдова и някои балкански страни. Това са сериозни предизвикателства за по-нататъшното съществуване на ЕС и не е ясно дали Брюксел ще може да се справи с тях. Те изискват болезнени решения, но в момента не виждам готовност за вземането им.

- Някои източноевропейски страни не са склонни да се отказват от вноса на енергоносители от Русия, това противоречие не е ли опасно за по-нататъшната устойчивост на ЕС?
- Зависимостта на Източна Европа от вноса на суровини от Русия, в т. ч. и на енергоносители, винаги е била и остава по-висока от тази на Западна Европа. Източноевропейците се опитват да бъдат по-прагматични, освен че и финансовите им възможности са много по-слаби от тези на западноевропейските страни, което ги прави икономически много по-уязвими. Но едновременно с това такава зависимост дава възможност на Русия да прокарва свои политически интереси и да им влияе. Въпросът е какви могат да бъдат последиците. Безспорно има известни разногласия в ЕС по този въпрос. Страни като Италия продължават без много шум, не пряко, чрез посредници, да внасят суровини и енергоносители от Русия. Франция също продължава да купува втечнен газ от Русия. Не го правят само източноевропейците, както се опитват да го представят медиите.

- Ще може ли ЕС напълно да се откъсне от руските суровини? 
- Трудно. ЕС трескаво се опитва да намери надеждни и изгодни доставчици от други части на света. Освен това в днешната сложна обстановка не може да се изключи идването на власт на политически сили и правителства, които да решат да възстановят прекъснатите през последните години търговски отношения с Русия. Струва ми се невъзможно ЕС да постигне консенсус и да прекрати всякакви връзки и контакти с Русия. Географският фактор има особено важно значение, също и наличието на инфраструктура от изградени по-рано тръбопроводи, пристанища и т. н. Такива случаи имаме дори в Германия, където на територията на бившата ГДР отделни рафинерии са свързани с директни нефтопроводи с Русия. Всеки опит за замяна на доставчиците е по-неизгоден, рискован и технически по-сложен. Оказа се, че и Азербайджан, въпреки обещанията и очакванията, не е в състояние да достави заявените по-рано количества природен газ. Това създава допълнителни дефицити, напрежения и инфлация в европейската икономика.

Щефан Майстер е водещ европейски експерт по Русия и пост-съветското пространство. Ръководител е на центъра за Източна Европа, Русия и Средна Азия в Германското дружество за външна политика (DGAP), сътрудник на Европейския съвет за външна политика (European Council on Foreign Relations).