Обрат с пенсиите

Индексират ковид добавките, но ги махат за новите пенсионери

От „Прогресивна България“ промениха предложението си за пенсиите от 1 юли

Намалиха субсидиите за партиите 

Обрат с увеличението на пенсиите от 1 юли стана в пленарната зала на парламента при окончателното гласуване от депутатите на промени в удължителния бюджет. Ковид добавките в размер на 60 лв. (30,68 евро) във вече опуснатите пенсии остават и ще продължат да бъдат индексирани, но ковид добавки в новите пенсии, отпуснати от средата на годината, няма да има. Така за един и същи трудов стаж и осигурителен доход човек, който се пенсионира сега, ще взима с 30,68 евро повече от тези, които ще се пенсионират след 1 юли.
В първоначалния вариант на промени, срещу който възрази опозицията, се предвиждаше осъвременяване на отпуснатите вече пенсии по т. нар. швейцарско правило, но без то да включва и ковид добавката, а за новите пенсионери тази добавка да отпадне.
Крайният вариант на текстовете за пенсионни промени беше предложен от Константин Проданов от “Прогресивна България” по време на дебата по удължителния бюджет. Той обясни, че идеята на отпадането на ковид добавките за новите пенсии е да се възстанови в първоначалния си замисъл осигурителната система. Ще подпомагаме през социалната система, подчерта Проданов.
С гласуваните промени от 1 юли пенсиите ще бъдат индексирани със 7,8% в пълния си размер, включително и даваните ковид добавки. В първоначалния предложен вариант увеличението на пенсиите щеше да е с 2,39 евро по-малко. Минималната пенсия също нараства със 7,8% и от 1 юли става 347,51 евро. Основна промяна в удължителния бюджет е да се даде възможност на хората с минимални пенсии, това са над 800 000 души, да не бъдат ощетени от 1 юли и да получат по-висока пенсия, коментира Константин Проданов. За човек на минимална пенсия увеличението означава около 25 евро допълнително на месец.
Управляващите оправиха проблеми с 2,39 евро са съществуващите пенсии и ковид добавката, но не оправиха по-големия проблем, че всички нови пенсии от 1 юли ще бъдат с 30 евро по-ниски, коментира лидерът на ПП Асен Василев. “Това освен, че е скандално, е и противоконституционно. Тази година има 110 хил. нови пенсионери, 55 хил. от тях вероятно ще се пенсионират второто полугодие. Всеки един от тях има право да заведе в Комисията за защита от дискриминация дело и да си получи 30-те евро. Така че този закон, освен да създаде бумащина за пенсионерите, не постига абсолютно нищо”, допълни той. “Ако след 1 юли ви определят по-ниска пенсия, директно отивате в офис на “Продължаваме промяната” и ние ще ви помогнем да пуснете жалба към комисията и да си получите 30-те евро на месец”, обърна се към пенсионерите Асен Василев.
Освен пенсионните промени, парламентът гласува субсидиите за партиите да бъдат намалени от 4,09 евро на 3 евро за всеки глас на избирателите. Не от пенсии и субсидии за партиите, а от бюджета за отбрана да се спестят пари, за да се намали годишният дефицит, предложи депутатът от “Възраждане” Димо Дренчев.
Междувременно преди заседанието на Министерски съвет премиерът Румен Радев опроверга твърденията за намаляване на майчинството и пенсиите. “През изминалата седмица научихме, че ще се купуват американски ракети за F-16 за 1 милиард, че ще режем майчинството и ще намаляваме пенсиите - нищо от това не е вярно”, каза премиерът. Той обясни, че предишната редовна власт наистина е направила заявка за ракети F-16. “Преди да си тръгне източи хазната, така че ракети няма да купуваме. За майчинството изобщо не е ставало въпрос, така че това изобщо не е тема, пенсии няма да се намаляват, напротив - ще бъдат увеличени до пълния размер на швейцарското правило”, обясни премиерът. “Нито едно евро, нито един цент няма да бъдат отнети от българския пенсионер”, категоричен е Румен Радев.

Над половин милион живеят с до 322,37 евро на месец

Минимална пенсия дават на 868 хил. човека

Над 800 хил. българи получават пенсии под линията на бедност

27 426 човека взимат над 1500 евро

зимат над 868 хил. човека, показват данни на НОИ към края на март. Тук влизат не само минималните пенсии за стаж и възраст, но инвалидни, социални и т. н. Отделно близо 72 хил. човека взимат минимални наследствени пенсии. Оказва се, че над 940 хил. човека взимат най-ниската пенсия от съответния вид, което е 45,5% от общо малко над 2 млн. пенсионери.
От общия брой на пенсионерите в страната само 1,426 млн. човека взимат традиционната пенсия за стаж и възраст. От тях 365,9 хил. човека взимат минималната пенсия за пълен изискван стаж и достигната възраст за пенсиониране в размер на 322,37 евро. Това са близо 26 на сто от всички хора с пенсия за стаж и възраст. Оказва се, че формулата за определяне размера на пенсията е такава, че всеки четвърти в страната, който е работил пълния необходим стаж за пенсиониране и е бил осигуряван през това време, взима най-ниската възможна пенсия.
Други над 123 хил. човека взимат още по-ниски пенсии на база трудовия им стаж. Те са се пенсионирали при условията на недостигащ стаж - при навършване на 67 години и поне 15 години действителен трудов стаж. Те взимат минималната пенсия при недостигащ стаж от 274,02 евро. Заедно с тези, които имат пълен трудов стаж, се оказва че близо половин милион човека, или 35 на сто от всички хора с пенсия за стаж и възраст, получават минимална пенсия.
При инвалидните пенсии делът на хората с минимална пенсия е още по-голям. Близо 488 хил. човека взимат лична или наследствена инвалидна пенсия поради общо заболяване. От тях над 76 на сто взимат най-ниската пенсия за съответния процент загуба на трудоспособност. В зависимост от групата на инвалидност минималните пенсии са от 170,51 евро до 274,02 евро.
Линията на бедност в България за настоящата година е определена от Министерски съвет в размер на 390,63 евро. Линията на бедност беше увеличена с 19,7% спрямо миналата година. Оказва се, че минималните пенсии в страната, както за стаж и възраст, така и голяма част от пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, са по-ниски от линията на бедност.
Над половин милион човека взимат пенсии в размер до минималната пенсия за стаж и възраст, показват данни на НОИ към края на март, като тук влизат не само основните пенсии, а и всички добавки към тях. Над 528 хил. човека са с пенсии до 322,37 евро включително, колкото е най-ниската пенсия за стаж и възраст. Това са над 25 на сто от всички пенсионери, които са малко над 2 млн. човека. Сред хората с толкова ниски пенсии са както тези на минимална пенсия за стаж и възраст, така и повечето от получаващите инвалидни, социални или наследствени пенсии. Като добавим и хората с пенсии до 390 евро, се оказва, че над 800 хил. човека получават на месец по-малко от линията на бедност в страната.
Сравнително високи пенсии в размер над 1500 евро взимат само 27 426 човека, което е едва 1,25% от всички пенсионери в страната, показват данните на НОИ. Пенсии с добавките към тях в размер над 1738,40 евро получават 3157 човека.

Брой на пенсионерите по групи месечни размери на пенсиите им
(към края март на 2026 г.)

Група на пенсиите    Брой    Дял
Общо    2 068 299    100,0%
до 153.46 евро    8 809    0,4%
от 153.47 до 241.78 евро    117 414    5,7%
от 241.79 до 274.02 евро    205 194    9,9%
от 274.03 до 322.37 евро    197 390    9,5%
от 322.38 до 400.00 евро    346 805    16,8%
от 400.01 до 500.00 евро    444 540    21,5%
от 500.01 до 600.00 евро    237 496    11,5%
от 600.01 до 700.00 евро    152 034    7,4%
от 700.01 до 800.00 евро    99 743    4,8%
от 800.01 до 900.00 евро    69 475    3,4%
от 900.01 до 1000.00 евро    49 601    2,4%
от 1000.01 до 1200.00 евро    63 333    3,1%
от 1200.01 до 1400.00 евро    36 768    1,8%
от 1400.01 до 1500.00 евро    12 271    0,6%
от 1500.01 до 1600.00 евро    8 838    0,4%
от 1600.01 до 1738.40 евро    15 431    0,7%
над 1738.40 евро    3 157    0,15%
точно 1738.40 евро    7 293    0,4%
до 322.37 евро вкл.    528 807    25,6%

Вицепремиерът Гълъб Донев:Замразяване на доходите, ако обществото понесе мерките

Дефицитът е 7,4% или 8,5 млрд. евро

Към настоящия момент бюджетният дефицит е в размер на 7,4% от брутния вътрешен продукт (БВП) - над 8,5 млрд. евро, обяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев. Той уточни, че това е дефицитът, без да се променят действащи политики и без да се приемат мерки за консолидиране на разходите. Има още 2,2 млрд. евро неразплатени плащания, “скрити по чекмеджета”, които са отлагани от 2024 г. и 2025 г.

Гълъб Донев, вицепремиер и министър на финансите

Донев обясни, че тези 2,2 млрд. евро са за неразплатени, но фактурирани проекти на Агенция “Пътна инфраструктура” и проекти, заложени в инвестиционната програма на общините.
Донев обяви, че данните, на база които е докладът на Европейската комисия за прекомерен дефицит, са за 2025 г., защото служебното правителство не е предоставило годишен доклад по изпълнението на националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2026-2028 г. Ръстът на дефицита той обясни със завишаване на разходите за заплати, социални плащания и компенсации, които не са були обвързани с източници за дългосрочното им финансиране. Според него инвестиционната политика на страната е била непоследователна и без визия за стратегическо развитие.

“Неефективното управление на публичните средства, корупционните практики, непрозрачните обществени поръчки и липсата на контрол върху разходите са увеличили допълнително натиска върху бюджета”, заяви още вицепремиерът. “Всичко това води до преосмисляне на дефицита за 2025 г. - дали той е в рамките на 3%, дали е в рамките на 3,5% от БВП. Както виждате, разчетите показват, че това не е така. Това е реалната истина. Предстоят ни трудни решения. Предстоят ни мерки, които са непопулярни. Предстои ни да изпием горчивата чаша на онова, което предходните правителства завещаха на редовното правителство”, каза Донев.
Бюджетът за 2026 г. ще бъде внесен в Народното събрание в първите дни на юли, обяви финансовият министър. Дали може дефицитът от 7,4% да бъде свит до 3%, зависи от това какви мерки ще бъдат предложени да бъдат реализирани със Закона за държавния бюджет на Република България, каза Донев.
“Ако приемем и обществото е готово да понесе мерките - на първо място трябва да има замразяване на доходите, отвързване на всякакви механизми, които привързват работните заплати към средна брутна работна заплата за страната, към размери на минимална работна заплата. Разбира се, трябва да има структурна промяна и консолидиране на държавната администрация. Трябва да има съответно ограничаване на държавните разходи, независимо от това с какъв произход са”, каза Донев.
Той отказа да посочи с какви параметри ще бъде внесеният от редовното правителство бюджет за 2026 г., като допълни, че в него ще има мерки, свързани както с разходната, така и с приходната част. Донев беше категоричен, че данъци и осигуровките няма да се вдигат.
“Има възможност за допълнителен приход от сива икономика. Ще има промени и мерки, които да доведат до повече приходи в хазната. Ще има изместване и на акцизния календар за тютюневите изделия. Ще имаме и мерки, които ще бъдат насочени към други приходни източници, които да подпомогнат мерките, свързани с разходната част, така че с приходните мерки да облекчим частта на разходните мерки”, каза Донев.
Той говори и за окрупняване на структури и закриване на неефективни структури, но отказа да даде конкретни примери. Ефектът от тези мерки ще се усети едва през 2027-2028 г.
“Новият дълг е неизбежен”, каза още финансовият министър и допълни, че правителството е взело решение за вдигане на тавана на дълга с 3,8 млрд. евро. Той посочи, че такова решение е имало и редовното правителство през декември 2025 г., но не е влязло за разглеждане в Народното събрание. Той обвини служебното правителство, че също не е внесло такова предложение, знаейки какво е състоянието на публичните финанси. По думите на Донев “без тези 3,8 млрд. евро ще имаме проблем с пенсиите, заплатите и социалните помощи през юли”.