Стратегическата грешка на Зеленски

Надеждите на украинците за край на войната са свързани с натирения Михайло Фьодоров

Назначен от бившия министър одит разкрил разхищения на 6,6 милиарда долара

Президентът разпали невиждана в Киев политическа криза – демонстрациите продължават

Стратегическа грешка на Володемир Зеленски – така наблюдателите на водещите медии Отвъд и Отсам Океана окачествиха решението от сряда вечерта на държавния глава  да уволни министъра на отбраната Михайло Фьодоров след бурен скандал в президентството. Гафът е стратегически, но не защото цяла Украйна още в четвъртък сутринта бе залята от протести срещу отстраняването на 35-годишния политик предимно на млади хора, които продължиха да пълнят улици и площади в петък, събота и дори в неделя. Стратегическа е грешката, тъй като е сбъркан избор, който според анализаторите засяга дългосрочните цели на Украйна във войната с Русия, посоката на развитие на конфликта и дори оцеляването на нападнатата страна. 

Ех, в един начален момент Зеленски се престори, че в името на демокрацията приветства демонстрантите, които  носеха в ръце изписани на ръка върху картони от кашони лозунги от сорта на: „Върнете ни Фьодоров!“, „Не ни лъжете – не сме наивници!“, „Станахте за срам!“.  Имаше и по-брутални плакати, като този в ръцете на млад мъж с очила, върху чийто картон се четеше: „Зеля, насра се!“/Младите хора в Украйна наричат президента си къде с обич, къде с презрение, „Зеля“, което съвсем не значи „зеле“ – бел.кор./ Но президентът не трепна, а само обясни, че бил предприел оспорваната стъпка в името на единството на въоръжените сили, начело на които стои генерал Олександър Сирски. А Фьодаров като министър, видиш ли ти, не желаел да работи точно с най-високопоставения военачалник, двамата не си говорели и даже титулярът на военното ведомство бил поискал уволнението на главнокомандващия. 

„Отнеха ни най-добрия министър за цялата война“ – коментира пред западни кореспонденти в Киев сражавалия се край Херсон бивш офицер Вячеслав Билковски. – „Някой ден в Украйна ще има избори, така че запомнете това име – една изгряваща военна звезда внезапно угасна, но може би се е родила неотразима политическа звезда!“ – казва уверен ветеранът.

И донякъде точно тук трябва да бъде търсена същността на стратегическата грешка на Зеленски, защото с уволнението на Фьодоров той допуска и „политически фал“,  създавайки си опонент, който като нищо ще го помете без да остави добри спомени за него, а само неприятни, трагични.  

Мнозина – от представители на гражданското общество и военни дейци до видни политици – изразиха съжаление за отстраняването на Михайло Фьодоров и похвалиха работата му на всеотдаен висш чиновник, смятан за един от най-компетентните членове на правителството. Като решението на Володимир Зеленски разтърси и неговата управляваща партия „Слуга на народа“,  чийто депутат Микита Потураев дори обяви, че напуска мнозинството, а после се появи на пресконференция заедно с освободения министър на отбраната. А за да обяснят решението на президента, редица политици и военни не се поколебаха да наблегнат на обсебеността на Володимир Зеленски от извечния му стремеж никой друг да не изпъква над него и от постоянните му напъни „да консолидира собствената си власт“.

Така смята например цитираният от италианския в. „Република“ депутат от опозиционната партия „Европейска солидарност“ - Володимир Ариев: „Зеленски искаше послушен и лоялен титуляр за Министерството на отбраната, подобен на главнокомандващия армията генерал Олександър Сирски. А репутацията на Михайло Федоров като човек, неподатлив на корупция – във време, когато някои от най-близките сътрудници на президента бяха замесени в скандали с подкупи – направи министъра изключително популярен. Особено сред младото поколение, решено да се освободи от остатъците на съветската култура, все още дълбоко вкоренена в много административни нива и в самата армия.“ – подчертава опозиционерът.

Но според анализаторите в Западна Европа истинското стратегическо измерение на гафа на Зеленски се заключава преди всичко в допуснатото от него рязко прекъсване с уволнението на Фьодоров на сравнително успешните операции напоследък на въоръжените сили на Украйна срещу Русия.  Естествено, този 35-годишен мъж, пълен с идеи и използващ английски професионален жаргон, винаги е вземал решенията си въз основа на конкретни статистически данни, а не на интуиция и традиция, както правят все още висшите офицери и той влиза в конфликт с тях. Тоест опълчва се на геенералитета  и по-скоро на генералите от „старата школа“ - мъже на шейсет и няколко години като главнокомандващия Олександър Сирски и все възпитаници на съветски академии от времето, когато светът беше аналогов, а балансът на силите се измерваше чрез броене на танкове.

А точно на Фьодоров му светва, че един асиметричен конфликт с руската армия крие възможности за така бленуваното надмощие, като въвежда масово и на високо професионално ниво авангарда на бойната асиметрия – дроновете. Нещо повече – заоравайки в тази бразда, той се сприятелява с гурутата на хай-тек технологиите в САЩ и те откликват на повиците му за помощ  - от собственика на “Starlink” Илон Мъск,  през създателя на мощната софтуерната компания за анализ на данни „Plantir” - Алекс Карп,  до бившия шеф на „Google“ - Ерик Шмид. 

Но в крайна сметка Фьодоров става жертва на друг вид асиметрия - представителите на старата школа не понасят младите хора, които ги карат да се чувстват остарели и ненужни. Разликата в поколенията обяснява част от историята, но не и цялата картинка - ами не всички в министерството посрещат с одобрение инициирания от „Миша“, както е наричан Михайло от обикновените украинци, одит, разкрил разхищения на стойност 6,6 милиарда долара.

Със сигурност мнозина са му се озъбили и когато подлага служителите на проверки с детектор на лъжата и уволнява отказалите се, или когато въвежда обществени търгове, свалили цената на боеприпасите с 16%. В „Ню Йорк Таймс“ пък очертава като особен успех на Фьодоров, но и като причина за натирването му,  създаването на платформата „Brave1“, която обединява украински отбранителни компании и позволява на бойците на фронта да поръчват част от оборудването си директно онлайн. „По този начин те заобикалят лобирането и задкулисните сделки в оръжейната индустрия“ - отбелязва американският всекидневник, който цитира ръководителя на парламентарната комисия по външните работи Александър Мережко.  

„Това не е просто конфликт между два индивида, а е нещо много по-широко – сблъсък между два подхода или дори между две поколения“ - подчертава депутатът от президентската партия и добавя: „Фьодоров се превърна в нещо като символична фигура на потенциална украинска победа във водена с дронове война и с по-малко пушечно месо.“ Мережко и мнозина негови колеги смятат, че младият  министър, който преди това е ръководил успешно шест години ведомството на дигиталната трансформация,  е заплатил с уволнението си своя стремеж да започне реформи в министерството на отбраната, известно с липсата на прозрачност и с оплелите го здраво яки корупционни мрежи.

Кой ще плати за стратегическата грешка на Володемир Зеленски? – питат сега медиите не само в Киев. Ако протестите продължат и тази седмица, според вестниците в Берлин, Лондон, Париж и Рим нищо чудно държавният глава да върне на поста обичания министър. Тоест да направи крачка назад, както стори миналата година, когато прекрати след натиска на улицата започнатата от него разправа с антикорупционните органи. Но евентуалното завръщане на Фьодоров на бял кон в Министерството на отбраната би означавало пешкира да опере главнокомандващият армията Александър Сирски – възможност с не особено голяма перспектива, заради единството на войската. Но именно за неговата смяна заговори в събота Зеленски, като оповести, че в понеделник щял да умува с генералитета кой военачалник би могъл да заеме мястотот на главнокомадващия?

За  парижкия в. „Льо Монд“ обаче в края на краищата за грешката си може да плати и самият „Зеля“, просто защото измъчените от войната украинци и най-вече младите хора, искат начело на държавата си младия, енергичен, подготвен и приятел на Америка - Михайло Фьодоров.