Скарлет Йохансон: Тласкаха кариерата ми в посока на секса и скандала

Превърнаха ме в обект, а аз имах друг път пред себе си

Станах удобна за ролите на наивни жени

Съблазнителната сирена Скарлет Йохансон се завръща с трилъра “Изупителна жертва”, който очакваме и в България. Тя вече представи и своя режисьорски дебют - “Еленор Велика”. А миналото лято Скарлет се отчете подобаващо с блокбастъра “Джурасик парк: Прераждане”. Сочната северна сирена изпълни главна роля и изглеждаше като екшън героиня.
Йохансон продължава да е най-обожаваната и високо платена актриса на своето поколение. Тя е топ секс-символ вече второ десетилетие и обича да работи на пълни обороти.
В личен план при нея също винаги е интересно. Преди години тя роди второ дете от втори мъж и реши да му даде едно очаквано за света на знаменитостите “нетрадиционно” име - Козмо. Сегашният є съпруг Колин Джост е комик и сценарист в шоуто на Saturday Night Live. Йохансон има два предишни брака - с канадския актьор Райън Рейнолдс и с френския собственик на рекламна агенция Ромен Дориак, от когото преди 8 години ражда първото си дете, момиче с името Роуз. В киното тя продължава да работи на пълни обороти и догодина чакаме три нови заглавия с нейно участие.

Не обичам да говоря за интимния си живот

-  Скарлет, Вие често критикувате начина, по който са Ви възприемали преди време в киното. Какво имате предвид?
 - Мисля, че много рано в моята кариера бях третирана като обект и насочвана в една определена посока. Нямах възможност да получавам предложения за неща, които исках да правя. Играя от дете, но в тийн години всички вече ме смятаха за по-възрастна и насочиха цялата ми кариера в посока на хиперсексуализация. Станах удобна за ролите на наивни, но атрактивни жени. В един момент осъзнах, че това може сериозно да навреди на кариерата ми. Даже усетих, че нещата приключват за мен. Не смятах, че ще имам друг път, с други роли. Бях обект, но вече не позволявам това.

-  А каква сте извън екрана?
-  Преди брака си бях много влюбчива. Аз съм силна и независима жена, но в същото време толкова неусетно падам жертва на мъжкия чар. В състояние съм сама да се оправям напълно автономно, но въпреки това се нуждая от любов и нежна грижа. Най-ценният момент в живота за мен е началото на любовта, когато всичко тепърва предстои. Да лежиш до него в леглото, той те гледа, ти отвръщаш на неговия поглед и усещаш, че нещо прекрасно ще се случи. Но не обичам да говоря много за интимния си живот, защото винаги когато кажа нещо, после думите ми се връщат да ме ударят в лицето. Често пъти думите ми не са използвани правилно и в контекст, някои журналисти се опитват да изградят сензационни истории от тях, да преувеличат и изопачат тяхното значение. Аз съм реалист и прагматик и разбирам, че това е нормално. Това е част от реалността на нашата работа и нашия успех. Но се научих да не дрънкам много-много относно личния си живот.

-  Разкажете повече за вашия режисьорски дебют “Еленор Велика”?
-  Главната роля в него се изпълнява от Джун Скуиб, която е на 96 и е все така способна да създава забележителни персонажи. Исках да работя с нея още като я гледах в The Big Bang Theory и в “Небраска” на Александър Пейн. В нашия филм нейната героиня е поставена в неочаквана ситуация, в нова среда и сред непознати хора, пред които тепърва трябва да изгради своя образ. Така Еленор намира доста... интересно решение - да представи спомените на нейната добра приятелка, напуснала преди време земния свят, за свои. Джун Скуиб вдъхва живот на тази опака, остроумна и способна да създаде всякакви главоболия 94-годишна Еленор Моргенщайн - след загуба, която разбива сърцето є, тя започва да разказва история - но разказът постепенно заживява свой собствен, донякъде опасен живот. С този филм искахме да направим комично и трогателно изследване на това как онова, което чуваме, се превръща в нещо специално, което в един момент започваме да разказваме.

-  Голям сюжетен контраст с “Джурасик парк: Прераждане”...
-  Да. Но “Джурасик парк” беше чисто забавление. Аз постоянно казвах на агентите си да информират създателите на тези филми, че съм на линия и много бих искала да участвам, ако имат нещо за мен. Обожавам динозаврите и филмите за динозаври. Буквално изпращах всички новини за новите филми от поредицата “Джурасик парк” на агентите си през годините и им напомнях, че съм свободна и навита да се включа.

-  Как приемате критиките към играта си и четете ли рецензии?
-  Всеки има право на мнение. Доста хора сякаш не го разбраха. Много критики имаше към нашата версия на Ghost in the Shell. Това е история за пътя към себе си. Моята героиня развива своето съзнание с разгръщането на сюжета, някои спомени се появяват. Може да се каже, че филмът описва едно пътешествие към себеоткриването. Процесът е труден, има своите минуси, но вместо да потиска тези спомени, моята героиня развива любопитство към тях. Именно нейните пропуски и недостатъци започват да я карат да се усеща все повече като човек и по-малко като робот. Нейното любопитство ми харесва. Апетитът за знания ме привлече към сценария и персонажа. Винаги съм била много заинтригувана от детайлите на човешката душа, обичам да интерпретирам сигналите, да откривам красотата на всеки един от нас, да търся човечността. Тези качества понякога са скрити.