Ищар: Когато разбрах, че България печели „Евровизия“, сърцето ми се усмихна

Щастлива съм, че започвам концертите си от България, защото енергията тук е уникална

Слушала съм много за Лили Иванова и се надявам да се срещнем

Кралицата на световната етно музика Ищар е родена под името Ети Зах в семейството на майка египтянка и баща мароканец с испански произход. Израстването в тази мултикултурна смесица, сформира нейния музикален стил, в който се преплитат поп с ориенталски и етно мотиви. Детството и младежките ѝ години преминават в Израел, но на 22 години заминава на екскурзия във Франция и взима решение да остане там, въпреки че не знае езика, няма приятели и е почти без пари. Началото в Париж е много трудно, но това калява характера и волята ѝ. Първият ѝ голям успех е като вокалистка на групата “Алабина”, с която успява да пробие във френските и европейски музикални класации. След време Ищар започва солова кариера, която е още по-успешна и хитове като “C'est La Vie”, “Last Kiss”, “Horchat Hai Caliptus” и “Habibi” ѝ печелят почитатели в цял свят. Певицата е много харесвана и в България, а през юни ще изнесе няколко концерта у нас, по повод сценичния ѝ юбилей. Голямо вдъхновение за нея са двете ѝ деца - близнаците Шийла и Лави, родени от брака ѝ с нейния мениджър Мишел Абисира.

Дара е перфектния артист за “Евровизия” и песента ѝ стои като ръкавица

- Ищар, завръщате се на сцената по повод Вашия юбилей - 30 години от началото на кариерата Ви, с четири големи концерта през юни - на 3-ти в Пловдив, на 4-ти в Бургас, на 5-ти в София и на 8-ми във Варна. Как избрахте България за начална спирка на турнето Ви и какви изненади сте подготвили за многобройните си почитатели тук? 
- Първо, трябва да кажа, че съм щастлива, че започвам това пътешествие в дълбините на времето на място като България, с енергията, която усещам тук. Енергия, която ми позволява да навляза в това пътуване - аз съм докосната и дълбоко развълнувана. Спомените не са само песни или мелодии... Те са и спомени за това какво сме чувствали, как сме се чувствали, но сме забравили какво е това усещане. Това ме мотивира - да се върна назад в чувствата и емоциите и да ги изразя, заедно с моето голямо семейство Alabina. Чрез радост, братство и доброта.

- Какво очаквате от срещите Ви с българската публика и какви изненади сте подготвили за зрителите на концертите Ви?
- Искам всички да бъдем на честотата на благодарността за това, което имаме и да забравим за това, което нямаме. Дори да сме различни да бъдем на честотата на истинската радост, любов, прошка и доверие. Може това да звучи като клише или наивност, но тези чувства са истински и дишат. Те са вътре във всеки от нас. А музиката е инструментът, чрез който ги изразяваме. Един музикант, един артист може да бъде различен по много начини. Но когато разбере, че музиката е като лекарство, като почивка, дори като лек... тогава всички стават семейство. С това идваме. И за мен е правилно и естествено да започна именно тук, в България. А ако ви кажа каква е изненадата... тогава вече няма да е изненада. Но ще има.

- На сцената, заедно с Вас ще бъде и известната група Alabina, с които стартирахте. Какво е чувството да сте отново заедно?
- Ние всъщност никога не сме се разделяли и сега празнуваме 30 години заедно! Дори когато имах солови изяви в кариерата си, те винаги бяха с мен на сцената. Този път акцентът е повече върху песните, които ни обединиха, когато се срещнахме за първи път и сляхме културите си чрез музика. Това ще бъде едно пътешествие през най-ранните ни албуми, но има и нови комбинации, които ще изпълним за първи път. Преминали сме през много заедно. И възнамеряваме да споделим това с българската публика.

Влюбих се в България от пръв поглед

- Гледахте ли конкурса “Евровизия” и какви са впечатленията Ви от Дара, която спечели победата за България? Виждате ли в нея потенциал за световна звезда?
- За съжаление тази година не гледах “Евровизия”, защото бях в полет. Но гледах “BANGARANGA”! Това е една добра, истински запомняща се лятна песен. Не трябва да забравяме, че “Евровизия” търси песен, а според мен Дара е перфектната артистка, която може да я представи по най-добрия начин. Песента ѝ стои като ръкавица. Когато обявиха, че България е спечелила, в сърцето ми се появи усмивка! Определено има място в световната музика за български артист, който да изрази влиянията на тази красива култура и да донесе нещо силно, което докосва всички. Времето е дошло. Дара има голям талант и харизма и ѝ пожелавам огромен успех.

Красивата етно дива Ищар носи име на богиня

- Миналата седмица, примата на българската музика Лили Иванова, отново имаше концерт в парижката зала “Олимпия”. Срещали ли сте се с нея?
- За съжаление не съм срещала Лили Иванова, но съм чувала много за нея. Може би някой ден... Надявам се.

- Българските Ви почитатели се влюбиха във Вас още с първото Ви гостуване тук, а за Вас любов от пръв поглед ли беше?
- Първото ми идване в България беше през 2000-та година и се влюбих веднага - в енергията, в публиката... Винаги съм се чувствала добре тук. Това е нещо, което е невъзможно да се обясни с думи. Не за всичко има думи. Силните чувства и емоции носят нещо, което се тълкува отвъд думите. Когато говоря за България и българите, виждам народ с огромна дълбочина, свързана с неговата история. Затова и песента “Облаче ле бяло” ме докосна толкова силно. Има нещо много чисто във въздуха тук и в хората. Срещала съм и съм слушала музиканти на различни сцени в България, в телевизионни предавания, а имам и приятели тук, които са ме удивлявали със своята духовност, изразена чрез изкуството им. Българският народ има музикална душа и затова е духовен. Мисля, че има много неща, които не познавам тук, защото никога не съм живяла в България. Но когато идвам, усещам искри в живота! 

- Бихте ли записали и някоя друга българска песен, след “Облаче ле бяло”?
- Да, разбира се! Песните ви са с много силни мелодии. Преди години, в “Шоуто на Слави” една прекрасна певица ми изпя още една магическа ваша песен “Зайди, зайди”. Истински съм впечатлена от нея и това е една много хубава идея.

- Кой е най-яркият Ви спомен от досегашните Ви гостувания у нас?
- Ох... Имам толкова много невероятни моменти и всеки един от тях беше различен за своето време. Но това, което е дълбоко гравирано в паметта ми, беше през 2005-та година (ако си спомням правилно) - участие в центъра на София. Не съм сигурна дали беше Денят на независимостта, или национален празник... Но имаше десетки хиляди хора, а аз бях дошла за промоцията на новия си сингъл тогава - Habibi Sawah. Още по време на репетициите ме помолиха да изпълня Last Kiss, която написах същата година. Разбира се, съгласих се, но... не знаех, че вече е хит тук. Това е момент, който е запечатан силно в мен! Първо, заради ефекта на изненадата, и второ - заради това да чуеш десетки хиляди гласове да пеят песента с теб, без никакви музикални инструменти... Уау. Това беше изключително вълнуващо.

- Имате ли друг незабравим момент в България?
- Да, имаше такъв невероятен момент. През 2018-та, или 2019-та година дъщеря ми Шийла, която тогава беше на 11, се качи на сцената с мен в Пловдив - град със своя уникална енергия, за да свири на барабани, заедно с всички музиканти, при това за първи път в живота си. Случи се на песента Last Kiss - пред хиляди хора. Това беше важен момент, защото беше дълбок и силен. Тази комбинация - тя на сцената като музикант, а аз като майка до нея, беше момент на огромно вдъхновение и сила и за двете ни.

С близнаците си Шийла и Лави

- Какво ви впечатлява най-много в страната ни?
- Впечатляват ме хората, защото съм духовен човек и това ме вълнува най-много. Впечатляват ме също гостоприемството ви и топлото посрещане. Българите са много искрени, това е, което усещам, а аз имам силна интуиция и винаги усещам дали ми се радват искрено, или фалшиво. Иначе харесвам и храната ви - най-много обичам кашкавал и козе сирене.

- Една от най-обичаните български певици Маргарита Хранова признава, че Вие сте сред личностите, които я вдъхновяват. А кои са хората, или изпълнителите, които на Вас са Ви повлияли най-много?
- О, благодаря много! За мен, артист, който ми е повлиял най-много като певица е Барбaра Стрейзънд, слушах я от съвсем ранна възраст! На 14 вече знаех повечето ѝ песни. Гласът ѝ ме свързваше с един огромен резервоар от емоции и ме докосваше начинът, по който тя ги изразява чрез пеене. Друг такъв изпълнител е Мадона. В началото на 90-те, тя повлия на цяло поколение със своята смелост - с това, че разбиваше стереотипите и показваше, че музиката е език, в който тялото и душата се свързват, дори на сцената.

- Кои са другите влияния, спомени, или моменти от детството Ви, които са Ви оформили като артист?
- Когато бях малко момиче, баща ми работеше като кинооператор. Той е започнал да се занимава с това още с неговия баща (дядо ми) в Казабланка. Прожектираше филми в няколко кина в града, като Rex, Rialto, Medina, Apollo, Le Paris..., и беше добре познат. Аз ходех с него в стаята с машините и гледах индийски, турски, библейски и египетски филми. Костюмите, музиката и атмосферата им ме въвличаха в един свят на цветове, история, автентичност, радост и ориенталски аромати. Магията беше и в момента, когато поглеждах към цялата публика през малкото прозорче на стаята за прожекция - обичах да виждам как киното събира хората. Как споделят емоции... как се смеят заедно, плачат заедно, танцуват заедно, вълнуват се заедно. Всичко това напълно оформи моята ДНК, като жена и като певица.

- Вашият албум “Байла”, носи посланието, че щастието е по-силно от всичко и трябва да празнуваме живота. Това не е ли много трудно в днешно време? На Вас лично, като артист, как Ви се отразяват тези военни конфликти и агресия - успявате ли да останете оптимист?
- През последното десетилетие и в епохата, в която живеем, преминахме през големи сътресения, които донесоха със себе си много изолация, страх, икономическа нестабилност и вълна от последствия, които не са добри за нас като човечество. Насилието, контролът и силата на парите заемат огромно място в обществото по целия свят. И това посява много омраза. В много области. Моето знаме винаги е било любовта, братството, радостта и обединяването на доброто чрез моите инструменти - моите песни и моят глас. Това е езикът, за който вярвам, че носи добро в сърцата на хората. Дори и да съм малка светлина в тъмнината. Истина е, че понякога може да бъде мрачно, но винаги е важно да намериш малката светлина, пламъка на малката свещ, който пробива всяко измерение в пространство на тъмнина и да се хванеш за него. Тогава тъмнина вече няма. А моите моменти са на сцената с публиката... Там има невероятна енергийна синхронизация между артиста и неговата публика. Да осъзнаеш, че в крайна сметка всички сме човешки същества и дори да сме различни, имаме нужда от едни и същи неща.