Елена Дариева, социолог от агенция „Насока“, пред „Труд news“: Високите глоби няма да спрат съобщаването на резултати в изборния ден

Не е изяснено потребителите на социални мрежи, физическите лица, също ли попадат в обхвата на кодекса и те също ли ще бъдат санкционирани, ако се докажат злоупотреби

Повод за разговора ни със социолога Елена Дариева са поредните промени в Изборния кодекс. Питаме ще проработи ли забраната за публикуване на социологически проучвания в изборния ден дори в социалните мрежи и в чат приложения, както и за причините нито една социологическа агенция да прогнозира резултатите на последния вот и най-вече тези на спечелилата политическа сила - „Прогресивна България“.

- Темата на разговора ни ще бъдат промените в Изборния кодекс и предлагам да започнем от въпросите, свързани със социолозите. От ПБ предвиждат забрана за публикуване на социологически проучвания в изборния ден дори в социологическите мрежи и в чат приложения. Логична ли е подобна мярка?
- В момента правилата са налични, но масово се нарушават - ситуация, която е крайно неблагоприятна за нас социолозите, а и за обществото. Забраната за огласяване на резултати в изборния ден се нарушава чрез всякакви екзотични прийоми - спортни състезания, музикални класации и какво ли още не. Смятам, че сериозен проблем е, че не е ясно дали оповестяваните данни са официално получени чрез работата на колегите на терен, или са плод на нечия стратегия. Пределно ясно е обаче, че по този начин се вреди както на авторитета на агенциите, както и на колегите, които работят на изхода на секциите. Необходими са промени в посока на затягане на контрола и стриктно прилагане на санкциите. Това е едната хипотеза. Другата е за изсветляване на процеса, ако се окаже, че този контрол не може да бъде упражняван ефективно.

- Решение ли са глобите, чийто размер е значително завишен?
- Предлага се глобите по чл. 475 ал.1 и 2 да се променят - до момента те бяха между 2000 и 5000 лв. Предложението е да станат между 5 000 и 10 000 евро за първо нарушение, ако социални мрежи, лични блогове или доставчици на медийни услуги оповестяват проучвания тип екзитпол преди приключване на изборния ден. За повторно нарушение от ПБ предлагат санкцията да е между 10 000 и 15 000 евро (в момента санкцията е между 5 000 и 10 000 лв.). Искам да подчертая: Не размерът на санкцията е важен и не това е възпиращият фактор, а по-скоро нейната неизбежност. Докато законът се възприема като „врата в полето“, то няма значение дали глобата се увеличава - тя така или иначе не действа.

- Аз обаче не разбирам какво означава забрана за публикуване в социална мрежа. Нали социалните мрежи са най-свободното пространство. Как може някой да ти забрани да публикуваш нещо в профила си в социалната мрежа?
- Изключително резонен е въпросът, още повече, че в случая не е изяснено потребителите на социални мрежи, физическите лица, също ли попадат в обхвата на кодекса и те също ли ще бъдат санкционирани, ако се докажат злоупотреби, още повече, че според мен имаме редица прецеденти с доказателствата. Как ще се докаже, че именно потребителят Х, или Y е публикувал в социалната мрежа дадена информация и че не е седнал някой друг на устройството. Или как се стига до потребителя, ако сайтът или профила е кръстен, например „Три сестри“. Как би могло да се разбере и докаже кой стои зад него? Изключително трудно би било да се доказват злоупотреби в социалните мрежи, те и затова бяха извън обхвата на Изборния кодекс до момента. Силно скептична съм за крайния резултат.

- На последните два-три избора нито една социологическа агенция не позна резултат нито с прогноза преди вота, нито с данни от екзитпол. Имате ли обяснение защо се случи така?
- Колегите, които работиха в последните три национални избори на терен имат доказан опит в провеждане на проучвания в изборния ден. По-скоро проблемът може да бъде потърсен и отговорът му да бъде намерен в накърненото доверие в изборния процес като цяло. По същество информацията от проучването екзитпол дава обратна връзка и ако респондентите не бъдат достатъчно открити със социолозите и не споделят начина, по който са гласували по една или друга причина, то обратната връзка, която се подава към обществото или медиите е с въпросния дефект.

- Имате ли обяснение как се стигна до накърненото доверие?
- Социолозите се възприемат като част от изборния процес. Ще ви припомня, че миналата година имаше безпрецедентно произнасяне на Конституционния съд и изборът на 16 народни представители бе обявен за незаконен. Това доведе до преразпределение на мандатите в 51-ото НС и влезе парламентарната група на „Величие“. От проверката на КС обществеността разбра, че освен купения и контролирания вот, подменените гласове и манипулираните преференции, изчезват дори доказателства за самия вот. Имаше няколко чувала, в които въобще не бяха намерени изборни книжа. При същата проверка на КС графологичната експертиза показа, че в Галиче, множество бюлетини са попълвани от един и същ човек.

- Не разбирам само каква графологична експертиза се прави на хиксове и чавки, каквито са знаците за отбелязване на вот.
- Доколкото разбрах има отпечатване от горната бюлетина върху долната и се вижда, че попълването е извършено докато бюлетините са върху кочана. След това са откъсвани. И по този начин са доказали, че е попълвано анблок.

- Истина ли е това, което обяви Кольо Колев - че някои партии си плащат на социолози за прогноза 5% доверие?
- Кольо Колев ако има подобни доказателства е добре да ги отнесе към органите на реда или да ги адресира към прокуратурата. Аз като управител на социологическа агенция „Насока“ мога да заявя, че при нас подобно нещо не се е случвало и подобни оферти не сме получавали. Но всичко това допълнително ерозира средата и уврежда доверието към нас. Как ние социолозите да получаваме обективно мнение, вместо откази от избирателите при положение, че от телевизионните екрани се внушава че социологическото изследване по същество е манипулация? Мога да гарантирам, че се спазват изключително стриктни правила и то не само в нашата агенция, но и при голяма част от колегите, чиято работа познавам по-отблизо, доколкото ние сме част от една гилдия. Не смятам, че някой с лека ръка би загърбил труда на своите екипи и анкетьори. Но когато ерозията в изборния процес е повсеместна, тя засяга всяка една част от този процес, включително и социолозите. Като социолог мога да ви кажа, че не знам дали има политически формации, които предлагат заплащане срещу оповестяване на някаква информация, но съм установявала на терен, че привърженици на определени политически формации отказват да участват в допитванията на социолозите. И когато това се направи преднамерено от една специфична кохорта избиратели, то логично води до изменения в крайните резултати. На национален вот това може и да не проличи, но на местни избори дава сериозни отклонения - видяхме го на последните местни избори.

- Доверие освен в социолозите в голяма степен няма и в машините, които ПБ връща като задължителни и единствена възможност за гласуване в секциите над 300 души. Добър ли е този ход?
- Възстановяването на машинното гласуване е добра промяна, най-малкото защото е доказано, че когато се гласува с машини невалидните бюлетини са до 10 пъти по-малко в сравнение с изборите, които се провеждат смесено - с хартия и машини.

- Невалидните бюлетини са много при местния вот и не заради хартиените бюлетини, а заради преференциите, при президентските избори подобен проблем няма. Не разбирам защо преди него се въвежда изцяло машинно гласуване.
- Смятам, че изцяло машинно гласуване се възстановява с по-дълъг хоризонт, но иначе сте права, че невалидни бюлетини има там, където има преференции - масово се бърка. С преференциите в контекста на българските избори също така масово се проследява вота, следи се за купения и корпоративен вот. Това е доказано от наблюдатели, които следят за честността на изборния процес. Но възстановяването на изцяло машинното гласуване, в пълната му функционалност - с машинен протокол в края, който показва как е гласувано в секциите позволява да се допускат по-малко грешки. Обаче в предложенията, така, както са направени от ПБ има и рисковани идеи. Като тази да се изисква броят на разписките от машините да е равен на броя на гласувалите в машинния протокол. Като забележете, следи се само броят, но не и съдържанието на разписките, т. е. броим колко са разписките от машината, и проверяваме колко е посочено в протокола, че са като брой. Тук се крие потенциален риск защото многократно са установявани проблеми с принтерите на машините. Това означава, че можем да допуснем, че ще се появят секции, в които протоколът може да се разминава със законовите изисквания. Ако част от разписките не са разпечатани, няма как техният брой да съответства на броя в машинния протокол. В случай, че най-важната цел на промените е възстановяване на доверието в изборния процес, смятам, че не е достатъчна обикновената проверка между машинния протокол и броя на разписките. Не смятам, че това ще успее да успокои хората и да ги убеди, че техния глас е правилно отчетен, защото това е само първо ниво на проверка, доколкото не се проверява съдържателно как е гласувано. Т. е. ако искаме да повишим доверието, и да покажем, че гласовете на избирателите се отчитат правилно би било добре законодателят да предвиди поне проверка на случайна извадка от секции, в които да се направи засичане дали съдържанието на разписките съвпада с посочените резултати в машинния протокол.

- Досега ако машината се повредеше, се минаваше на хартия. Как ще се действа след промените в Изборния кодекс, които въвеждат изцяло машинно гласуване?
- Доколкото разбирам и сега се предвижда като резервен вариант да се минава на хартиени бюлетини.

- Не разбирам и още нещо. Твърдят, че машинното гласуване е най-надеждно. Защо при това положение лишават от него хората в населени места под 300 души?
- Задавала съм си този въпрос многократно. За щастие получих отговор неотдавна. Преди няколко дни изпълнителният директор на „Сиела Норма“ Веселин Тодоров обясни, че през юни 2021 г. критерият за броя на избирателите е фиксиран на база броя налични машини. В същото интервю той посочи, че вече имат капацитет да осигурят повече машини (б. р. Веселин Тодоров съобщи, че срещу около 7 млн. евро могат да доставят още около 1 500 машини, които биха осигурили машинен вот и в секциите под 300 души). Смятам, че законодателят дължи отговор на този въпрос. Още повече, че секциите, които са с под 300 избиратели на последните избори бяха 3500, което е 27% от всички места за гласуване. Всъщност избирателите като дял са по-малко, но като абсолютен брой на секциите никак не са малко.

- Как гледате на идеята МВР да участва в сертифицирането на машините?
- В проекта на ПБ почти нищо не се променя в процеса на удостоверяване на машините, освен че се включва МВР в този процес. Точният текст, който прочетох в законопроекта беше, че освен Министерството на иновациите и дигиталната трансформация и МВР ще проверяват модулите на софтуера, свързани с преброяването на гласовете по методика, утвърдена от министъра на иновациите и дигиталната трансформация и министъра на вътрешните работи. Абсолютно съм в недоумение как министърът на вътрешните работи на чиято институция е вменена функцията по опазване на вота, сега ще бъде натоварен и с такава експертиза; Разликата между това да пазиш входа на помещенията, в които са машините и да създаваш методика, по която да се проверяват модулите от софтуера според мен е от земята до небето и не смятам, че МВР трябва да бъде натоварвано с подобни ангажименти.

- Председателят на правната комисия в НС съобщи, че след президентските избори ще има други промени, да разбираме ли, че сегашните са репетиция за следващите?
- Нещо повече, беше казано, че настоящите проблеми, на които се търси спешно решение, са по-маловажните. Думата спешно заслужава да ù обърнем специално внимание, доколкото законопроектът на ПБ беше внесен на 7 юли в 17 часа и 14 минути и влезе още на следващия ден на първо гласуване в комисията по правни въпроси, т. е. народните представители имаха само няколко часа да се запознаят с предложенията, да осмислят детайлите и потенциалното въздействие на промените които се предлагат. Този спешен режим, без обществено обсъждане и прецизиране ни отдалечава от крайната цел, която е заявена - възстановяване на доверието в изборния процес. Самата заявка, че сега се бърза с текстовете преди есенните президентски избори, а след това изборното законодателство ще бъде отворено наново буди сериозни притеснения, още повече, че големите промени се очаква да бъдат направени в навечерието на местните избори, които са най-ключово важни и от които в най-голяма степен зависи какъв ще бъде политическият хоризонт и политическото бъдеще на настоящите управляващи.

Нашият гост

Елена Дариева е социолог с над 20-годишен опит в електоралните, социални и маркетингови проучвания. Автор на множество публикации по темите за европейската интеграция, младежките политики и политическите нагласи. Научните ù интереси са свързани с разработването на нови индикатори за маркетингови проучвания, както и с изследването на ценностните нагласи и начина на живот на младите хора у нас. Магистър по социология от СУ „Св. Климент Охридски“. Управител и основател на социологическа агенция „Насосока“.