Труд
Автор:
Румен Михайлов
В последните две години от Русия към чужбина били изтекли десетки милиарди евро
През март държавният глава събира за нула време пет милиарда евро
Владимир Путин отправя определени искания към руските олигарси само веднъж и ако те не бъдат изпълнени с добро, неминуемо работата му става с лошото. Особено ако става дума за финансиране от свръхбогаташите на войната на Москва с Киев, което е било поискано през март на среща при закрити врати с водещи бизнес-фигури, състояла се след Конгреса на руския Съюз на предприемачите и индустриалците.
И ако се вярва на разследването на независимата московска медия “The Bell”, коментирано в италиански и френски вестници, след като отново бил заявил намерението си “Русия да настъпва до границите на Донбас”, държавният глава бил предложил на присъстващите да направят доброволни вноски в държавния бюджет.
Путин не го бил казал изрично, но всички присъстващи си били дали ясна сметка - ако не откликнат доброволно на искането, идвало лошото, значи експроприиране или принудително отнемане от държавата на частна собственост.
Според публикацията на журналистите от “The Bell” Елисавета Осетинская, Ирина Малкова и Пьотр Мироненко, пръв бил откликнал на молбата-заповед “кралят на индустриалното преструктуриране” и 127-богаташ на света - Сюлейман Керимов, който обещал незабавно да внесе в държавната хазна 100 милиарда рубли или над един милиард евро. Веднага на опашка след него се били наредили банкерът Владимир Потанин, заемащ 55-о място в списъка на свръхбогатите, и Олег Дерипаска - “алуминиевият крал”, който в началото на войната в Украйна бил направил “смели пацифистки изявления”, но скоро след това променил позицията си. Така според пишещото братство са били събрани за броени минути дарения на обща стойност 430 млрд. рубли или приблизително 5 млрд. евро.
Реакцията на олигарсите била бърза, тъй като те на практика знаели какво ще се случи на “среща при закрити врати” с президента, още повече, че исканията му били стандартна практика от 2024 г. насам. Тогава руските власти започват систематично да експроприират първо активите на големи индустриалци, които се ослушват да помагат със средства войната в Украйна, но продължават да инвестират капитали в чужбина. Като не става въпрос само за тях - средните предприятия също се оказват незастраховани срещу тази опасност - изнудването от страна на властта.
Доклад пък на независимия журналистически колектив “Берег” разкрива как държавата систематично се насочва към големи активи в сферата на недвижимите имоти, които са най-уязвими и през последните две години Главната прокуратура разширява обхвата на проверките си върху прехвърлянето на собственост, при това още от 90-те години, като преминава през компаниите и заводите, насочвайки се към частни поземлени владения.
Схемата е проста - намира се правна тънкост, чрез която се предявяват претенции за държавна собственост върху земята, където се намират набелязаните бизнеси, а след това се сключва сделка - експроприация или плащане в брой на солиден държавен рекет. Това за медиите е обрат спрямо дивите приватизации, лишили бившия Съветски съюз от всичките му държавни активи или иначе казано - своеобразна възмездна разплата за пълнене на хазната.
С влошаването на състоянието на държавните финанси обаче “дребните риби” вече не са достатъчни и съответно идва ред на олигарсите. Като няма голямо значение, че според екипа на “The Bell” всички те са се подчинили отдавна на диктата на Путин да репатрират активите си - ход, улеснен от санкциите на ЕС и САЩ срещу Русия. Така през 2025 г. цялото летище “Домодедово” е конфискувано от държавата, тъй като собственикът му - олигархът Дмитрий Каменшчик, е признат за виновен в лошо управление на активите на стратегическо предприятие, тъй като бил изнесъл всички печалби в чужбина.
През миналия октомври пък съд в Москва разпорежда да бъдат отнети активи, принадлежащи на милиардера Денис Щенгелов, който е собственик на хранителния гигант “KDV Group” и също бил загърбил държавната хазна. Най-шумният случай обаче се разиграва в края на миналия май - властите конфискуват контролния пакет акции, московското жилище и открити при обиск други активи на основателя на мощния селскостопански холдинг “Русагро” - Владимир Мошкович. А за да избегне национализацията на енергийната си компания “Сибеко”, преди две седмици олигархът Андрей Мелниченко прави “доброволно дарение” от 32 милиарда рубли - 357 милиона евро за образователния център “Сириус”, основан лично от Владимир Путин.
А все така най-тиражираният московски всекидневник “Известия” коментира драконовските мерки срещу Мошкович със следния призив: “Никой да не оплаква неблагодарните богаташи!” Такъв е преобладаващият тон в руските медии от месеци насам - вятър, който не духа случайно, а бива внимателно насочван. Думите са на “разпитания” от в. “Льо Монд” директор на Центъра за подкрепа на политическите процеси Алексей Ярошенко.
“За да оцелеят - обяснява той, - олигарсите вече не трябва просто да демонстрират лоялност към властта, а и активно да участват в множество проекти за населението, останали без финансиране поради непрекъснато растящите разходи за войната.” Според Ярошенко обаче забуксуването на руската икономика е намалило печалбите на предприемачите, които са преместили бизнеса си от Европа в Родината, и които сега не могат да увеличат богатството си на все по-ограничения вътрешен пазар.
Така че с едната ръка те умилостивяват Путин, докато с другата търсят изход, отчасти от страх от експроприация, като много руски милиардери отново преместват капитала си в чужбина, използвайки за целта криптовалути. Американската финансово-икономическа агенция “Bloomberg” твърди, позовавайки се на анонимни източници, че по този начин през последните две години от Русия към чужбина били изтекли десетки милиарди евро.
Методите за защита на богатството са разнообразни, както и локациите за целта, като Дубай се оказва безопасното убежище за криптовалути, а също така идеалното място за избягване на санкции и вниманието на Кремъл. Но истинската новина бил Киргизстан с неговата криптовалута “A7A5”, предназначена да поддържа стабилна цена, обвързана с рублата и разработена от една от компаниите на молдовския и проруски настроен банкер Илан Шор.
Само през първата половина на 2025 г. в новата валута били направени транзакции на стойност 7,5 трилиона рубли или 83 милиарда евро. Но както пишат медиите в Западна Европа, може би това “бягство” е благословено от Путин след щедро и несъмнено доброволно финансиране от олигарсите на продължаващото в Украйна безсмислено клане.
