Оксиморон ли е християндемокрацията

Големи са мераците да демократизират Църквата, като по този начин волно или неволно поставят знак за равенство между християнството и демокрацията

Сякаш всички са забравили за какво става дума, а малцината, които помнят, ги смятат за луди

В началото на седмицата бях въвлечен във високоинтелектуален разговор (защото разговорите с високи интелектуалци не могат да са други, нали?), в който бях наречен тесногръд фанатик с мисленето на ислямски фундаменталист и идолопоклонник. Всъщност това с идолопоклонството се разви малко по-сложно. Казаха, че щом смятам това, което смятам и за което ще стане дума по-нататък, то аз съм идолопоклонник. Осмелих се да попитам на кой идол се кланям и ми отговориха: „На Путин!“. Че на кого иначе!

Сред интелектуалците имаше и един монах. Изключително шумен и натрапчив човек. Те всичките ежедневно четат какво съм писал, при все че аз от тяхната продукция изобщо не се интересувам, не я познавам и не я коментирам, защото хем не мога, хем не искам. И казват, че съм пишел глупости. Че то интернет прелива от глупости, защо са се вторачили точно в мен. Щом са глупости, да не ги четат. Никой няма да ми обръща внимание и аз ще мъждукам, незабелязан. Като милиони други графомани.

Тези интелектуалци, светски и духовни, изглежда са получили инструкции да мразят Русия, мразейки Църквата, защото идентифицирането на Русия с Православието и Църквата е стар прийом на централите, които обслужват. Понякога дори си мисля, че истинската война не е срещу Русия, а срещу Православието и тогава става наистина страшно, като се опиташ да си представиш кой всъщност я води.

Нека съм путинист. Нека дори съм самият Путин, ако това ще ги накара да се чувстват по-добре, но ми се ще все пак да им кажа някои неща за материята, по която ме нападат. Знам, че не съм богослов (той и Калин Янакиев не е), но понеже никога не съм казал нещо от себе си, нещо, което не съм прочел у светите отци, нещо, което сам съм си измислил от суетно мъдруване, готов съм всеки богослов да прочете каквото съм писал и да каже кое не е така.

Разбирам защо родните либерални интелектуалци са в безтегловност и защо се държат истерично като недо…оценени суфражетки – защото са се вкарали в интелектуална клопка. Поели са линия да слагат знак за равенство между Православието и съвременна Русия и като се зъбят на Църквата си мислят, че громят Путин. Но Путин дори и сто години да стои на власт, Църквата е на две хиляди. Путин е епизод в нейната история, който тя, дори да му е обърнала внимание, ще забрави бързо и ще продължи към заветната си цел – Царството Божие. Като се изправят по този начин срещу Църквата, те за миг забравят, че се опълчват не само срещу Самия Христос, но и срещу апостолите, мъчениците, светиите, срещу Константи Велики, срещу св. цар. Борис Михаил, срещу св. Иоан Рилски, свв. Кирил и Методий, патриарх Евтимий и още стотици светци, на нито един от които те не могат да се намажат на малкия пръст. Затова са нервни, затова беснеят и вече не им е останало нищо друго, освен да обиждат хората, които кротко мислят и говорят Истината.

В конкретния случай ми скочиха, защото казах, че думата „християндемокрация“ е оксиморон. И как да не е! Някои от онези, които се възмутиха от това мое твърдение (между другото същите, които припаднаха преди години от възмущение, когато казах, че първият либерал е Луцифер, а последният ще бъде антихристът), та същите те афишират себе си за християни. Тоест са поне кръстени и когато са ги кръщавали, са казали или те, или кръстниците им вместо тях: „Вярвам в Христос като в Цар и Бог“. Тоест като източник както на духовното, така и на политическото начало. Христос е глава на Църквата и на държавата в идеалния ѝ вид, който, знаем, е пропуснато да се състои още по времето на пророк Самуил и първия цар на избрания народ – Саул. Но това не му пречи да бъде идеален.

Ако са християни, то те преди всичко трябва да вярват в Царството Божие и да се надяват, че ще попаднат в него, за да прекарат там вечността. Та затова ги питам: според вас Царството Божие монархия ли е или република? Провеждат ли се в него парламентарни избори? Има ли демократични институции, политически партии и други подобни прелести? Христос по волята на народа ли стои начело на това царство?

Е, ако за християните всяка власт се ражда и произтича от Бог или е санкционирана от Него било по благоволение, било по допущение, а пък според демокрацията властта се ражда от народа и протича отдолу нагоре, то „християндемокрация“ не е ли оксиморон? Подобно на други оксиморони, които вече сме приели за нормални като либерален консерватизъм и консервативен либерализъм. И околна среда.

Сякаш всички са забравили за какво става дума, а малцината, които помнят, ги смятат за луди. Не бой се малко, лудо стадо! Всички са се захванали да описват едно приятно християнство, весело и безметежно, като започнеш от най-примитивните, които се молят и палят свещ за шестица от тотото, та стигнеш до най-изтънчените умове, които мъдруват по-напоително и от Тома Аквински, за да докажат, че християнството е път към рая на земята. Един от мераците им е да демократизират Църквата, като по този начин волно или неволно поставят знак за равенство между християнството и демокрацията. А и дори да не казват, че са съвсем еднакви, слагат ги в един понятиен ред – ценности, към които е хубаво да се стремим и които всеки има прави да интерпретира за себе си както си иска. Забравят, че човекът е изпъден от рая, пратен е на земята не на курорт, не за веселба и развлечение, а облечен в грубите кожени дрехи – плътта – с пот на чело да яде хляба си. И да се кае през целия си живот, а не да мърмори, че през януари черешите са скъпи.

Ето ви една от причините за тази яростна, истерична съпротива срещу вероучението в училище: те не искат религиозно грамотни хора, защото когато тръгнат да прокарват пропагандните си заклинания, свързани с Църквата и архиереите, религиозно грамотните хора ще им кажат: „Стига сте ни разправяли глупости!“. А така, оставени безпросветни, хората ще слушат „лидерите на обществено мнение“, ще цъкат с език и ще си викат: „Брей, много чело, много знай!“.

Защото „лидерите на обществено мнение“ не са обикновени хора. Те виртуозно си служат с таланта да облекат в красиви фрази всяка теза, всяко твърдение, което им се подаде, без това да оставя дълбоки следи по съвестта им. Те могат така убедително да ти обяснят, че е красиво страната А да нападне страната В, но че е грозно страната C да нападне страната D, че ще се просълзиш от порив на вселенска справедливост.

И не се връзвайте на това колко учен, колко хабилитиран и титулуван е този или онзи – това не превръща в неоспорима истина каквото ви говори. В днешно време авторитетите с в криза, мейнстриймът се мъчи да замени естествените авторитети с изкуствени. На естествените се подиграва, остракира ги по най-брутален начин, а изкуствените обожествява. Типичен изкуствен авторитет на либерално-прогресивния мейнстрийм е Грета Тунберг или поне беше, преди да порасне и да стане скучна активистка като хиляди други.

Типичен пример за механизъм на създаване на изкуствени авторитети са и престижните награди. Например Оскарите. Чрез целенасочено и добре измислено награждаване се създават такива изкуствени авторитети, които тълпата да слуша със зяпнали уста и да приема за чиста монета всичко, което чуе от тях. Превръщат актьори и актриси, които рядко са твърде начетени, в източници на афоризми. Та чак в социалните мрежи се пускат миймове с техните лица и крилати тъпизми, които я са казали, я не. Но името им под всеки тъпизъм е гаранция за мъдрост и проникновение. Едно е да кажеш „По-добре добре, отколкото зле“, друго е да кажеш „По-добре добре, отколкото зле“ (Лупита Нионг’о)“.

Когато става дума за Църквата, нека всеки път, когато ни се рисуват оптимистични хуманистични картини, да бъдем нащрек. Той и хуманизмът се смята за нещо зверски благородно, но той не прави друго, освен да налага антропоцентризъм в свят, който по произхода си е теоцентричен, и да заменя Богочовека с човекобог. Но ако ви е приятно да слушате захаросани приказки, слушайте. И не обръщайте внимание на юродивия брат Долчино, който вика: „Покаятелствувайте се!“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.