Фибрите – „тигрите на нашия имунитет“

Така ги определя световноизвестният гастроентеролог д-р Уил Булсевиц. Каква е ролята на фибрите, в кои храни се съдържат и защо са основата на здравословното хранене 

Фибрите са една от най-важните съставки на растителната храна – това са дълги верижни молекули, наречени полизахариди. Има различни като химична формула фибри, могат да бъдат водоразтворими или неразтворими, но общото им свойство е, че човешката храносмилателна система не може да ги разгради докрай, за да извлече енергия от тях. Тоест, те са храна, която не ни дава калории. И само от тази гледна точка са ги разглеждали диетолозите преди 70-80 години - като един баласт, като нещо почти излишно. 

В следвоенните години хранителната индустрия масово започва да ги изолира от продуктите. С отделянето на обвивката на пшеничените зърна (в която основно се съдържат фибрите) се получава бялото брашно. По подобен начин се е появила и бялата рафинирана захар. От царевицата пък се произвежда глюкозо-фруктозен сироп, който се използва широко в хранителната индустрия, тъй като е евтин. Няколко десетилетия по-късно броят на случаите със затлъстяване и стомашно-чревни проблеми рязко скача, увеличават се хората с диабет тип две и други метаболитни разстройства. 

Трябва да минат още няколко десетилетия, за да се обърнат диетолозите отново към фибрите и пълнозърнестите продукти. Защото се оказва, че нашият микробиом зависи изключително много от тях. Макар че не се разграждат от храносмилателната система, фибрите са храна за бактериите, които присъстват в долната част на дебелото черво като част от микробиома. Хранейки се с фибри, тези бактерии произвеждат незаменими вещества, които подсилват нашия имунитет и ни правят по-здрави. Такива вещества са например нисковерижните мастни киселини, които укрепват чревната лигавица – бариерата между кръвния поток и тази огромна жива среда на чревния микробиом. Ако тази бариера - чревната лигавица - е нарушена, микроби и токсини могат да преминат в кръвта и лимфата и да създадат огромни проблеми за здравето – от възпаления до автоимунни болести и рак. 

Фибрите имат и друга важна роля – те дават чувство за ситост, без да носят излишна енергия, която тялото да превръща в мазнини. Това е страхотно: хапваме си добре, но не качваме килограми. Особено полезни за засищане са водоразтворимите фибри, каквито има например в бобовите храни. Те поемат вода, набъбват и създават чувство за ситост. 

Фибрите са чистачите на нашата храносмилателна система. Тя е сложно устроена дълга тръбна система с множество органи, в която няма как да влезем и да изчистим всичко от край до край. Фибрите вършат тази работа със своите нишки, които влизат между чревните власинки като четка и „измитат“ всички останали върху чревната стена отпадъци от храносмилането. А също и пестициди, антибиотици, тежки метали и други токсини, които те улавят и изнасят навън. Ако няма „абразив“ под формата на фибри, тези отпадъци загниват и ни интоксикират отвътре. И започваме да страдаме от различни симптоми – боли ни коремът, чувстваме се некомфортно, тялото произвежда повече слуз, газове… 

Фибрите вземат участие в общия метаболизъм. Как? Основно в черния дроб се произвеждат близо 80 процента от всичкия холестерол в организма.  Крайният продукт на холестероловия метаболизъм са жлъчните киселини, голяма част от които отново се връщат в черния дроб. При наличие на достатъчно фибри обаче тези жлъчни киселини се изнасят по-лесно и тогава черният дроб разходва повече холестерол, за да ги синтезира, като крайният резултат е, че нивото на лошия холестерол в кръвта намалява. Така че това, което пише на пълнозърнестия хляб, че намалява нивата на холестерола в тялото, е вярно. Стига да е истински хлябът, а не боядисан, разбира се. 

И последно, но не по важност. Здравето ни до голяма степен зависи от скоростта на чревния „пасаж“ – от тонуса на перисталтиката. Нормално е за около 24 часа от приемането на храната тялото изцяло да изхвърли остатъка от преработката й. Ако скоростта се забави, отпадъците могат да останат в тялото два, три и повече дни. А ако при наличието на такъв сериозен запек човек продължава да яде, става още по-зле. Отпадъкът се натрупва, губи вода, гние, ферментира и в крайна сметка интоксикира цялото тяло. Затова холистичните лекари свързват мигрената със задръстено дебело черво, запек и когато този проблем се реши с диета или лечебно гладуване, мигренозните пристъпи изчезват. Хората с хроничен колит също трябва да търсят причините за неразположенията си в дебелото черво. Когато то е задръстено, болните винаги са потиснати, раздразнителни, изморени.

И това се прибавя към симптомите на мигрената, колита, гастрита и т. н. Имали сме стотици такива пациенти, които след един или няколко курса на плодове и чай с мед са нормализирали дейността на дебелото си черво и никога повече не са имали симптоми. Особено когато след гладуването са променили храненето си и негова основа е станала растителната храна със своите фибри, а не животинските продукти, в които те напълно липсват.

Фибрите са важна част от чревното съдържимо, защото те не се натрупват, а повличат със себе си отпадъците в тялото, тонизират перисталтиката и поддържат скоростта на чревния пасаж. Затова не хапчетата за запек, а диетата на плодове, зеленчуци и вода ще свърши работа на тези, допуснали да задръстят организма си.  
Фибрите са основата на нашето здравословно хранене, затова нека видим къде има фибри и къде няма. Те липсват в рафинираните и преработени растителни храни, в сладкишите и тестените изделия от бяло брашно и захар, както и в алкохола и в животинските продукти – месни, млечни, яйца, риба. Във всичко това няма и грам баластни вещества.

Присъстват обаче в ядките и семената, кълновете, бобовите и пълнозърнести храни, в зеленчуците и плодовете. Въпреки, че термичната обработка променя качеството на храната – разрушават се витамини, вътреклетъчните ензими се денатурират, от което намалява нейната пълноценност, в някои термично обработени храни има фибри. Затова е важно да имаме баланс между суровата и готвената растителна храна. Да осигурим достатъчно фибри, които са наистина „тигрите на нашия имунитет“. Водоразтворими или водонеразтворими, фибрите имат огромна, здравословна роля в сложната лаборатория, наречена храносмилателна система. Затова – да заредим тялото с фибри! 

Визитка 

Д-р Красимир Милев е роден през 1971 г. Завършва медицина през 1996 г. във Варна и решава да продължи развитието си в областта на холистичната медицина. През 1998 г. започва работа в клиниката (тогава Център за лечение с плодове на д-р Емилова). От 2002 г. е главен лекар на клиниката, наблюдавал е и активно участвал в лечението на голяма част от десетките хиляди пациенти, преминали през лечебното заведение. Д-р Милев има докторска степен по алтернативна медицина към университета в Калкута, завършил е курсове по ароматерапия и е член на международното общество по холистична медицина. Автор е на множество публикации на тема природосъобразно хранене и здравословен начин на живот.