Антраксът се лекува лесно, ако бъде разпознат навреме, но при неглижиране може да доведе до тежки усложнения, обясни проф. д-р Тодор Кантарджиев по БНТ по повод откритото огнище на антракс в ловешкото село Стефаново. Трима души бяха хоспитализирани с кожна форма на заболяването, след като заклали и разфасовали болна крава, без да уведомят ветеринарните власти за това. Още 21 човека са контактни и под наблюдение за проява на симптомите на болестта.
Заразяването при хората става най-често при контакт с месо от инфектирано животно. “Ако имаш раничка на ръката, не си дезинфекцираш ръцете или не работиш с медицински ръкавици, пипането на това месо може да доведе до кожната форма на антракс - обясни проф. Кантарджиев. - Заболяването, което, ако се познае, се лекува много лесно, ако се неглижира, не познае... преди 15 години умря един човек във Варна от кожната форма на антракс, защото заболяването генерализира, човекът направи сепсис и почина.”
Антраксът може лесно да бъде разпознат по характерно кожно изменение - т. нар. “синя пъпка”. “На антракса му казват сибирска язва или синя пъпка - уточни проф. Кантарджиев. - Това е рана с характерен външен изглед и най-важното, антраксът е такъв мръсник, че абсолютно обезболява. Бацилът прави вещества, които блокират нервната система и да влезеш със скалпел в раната, не боли. Не боли, до костта може да стигнеш, не боли. Това е антракс. Слава богу, правилните антибиотици много бързо му въздействат.”
Според професора заразяването на животните е свързано и с особеностите на времето. Пороите отмиват горния слой на почвата и доближават до повърхността спорите на антракса, които могат да останат там с години. Проф. Кантарджиев призова да се спазват правилата при съмнение за заболяването и незабавно да се уведомяват ветеринарните власти.
Антраксът е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от микроорганизъм, наречен Bacillus anthracis, характеризиращ се със способността си при попадане във външната среда да образува спори, които са изключително устойчиви.? Източник на инфекцията са болните от антракс домашни и диви животни. Те отделят бацили с изпражненията в почвата, където бацилите се превръщат в спори, запазващи своята жизнеспособност десетки години. Териториите, където се събират трупове на умрели от антракс животни или почвата е богата на спори поради изпражненията на болни животни, са известни като “проклети” или “мъртви полета”.

Заради характерната синьо-черна лезия заболяването носи името “синя пъпка”.
Човек може да се зарази при попадане на антраксни спори по кожата и лигавиците и при поглъщане или вдишване на антраксни спори. В зависимост от начина на заразяване са възможни три клинични форми на заболяването: кожна (най-честа, 90% от случаите), стомашно-чревна, белодробна (дихателна). Става ясно, че антраксът може да се предава чрез въздух, вода, храна, почва, предмети от външната среда, дори чрез кръвосмучещи насекоми. Предаването от човек на човек е рядко.
Инкубационният период, последващ заразяването с антракс, е средно 5 дни, но може да варира в доста широки граници в зависимост от начина на заразяване и големината на дозата. След заразяване по кожен и по хранителен път инкубационният период е 1-7 дни.
Симптомите на кожния антракс в началото включват субфебрилна (леко повишена) температура, общо неразположение, уморяемост, главоболие. По откритите части на тялото се появяват кожни лезии - първоначално сърбяща папула, около която се образуват везикули (мехурчета), изпълнени с кървава възпалителна течност. Около кожния участък се формира зачервяване и оток. Кожната лезия се характеризира с липса на чувствителност. След като папулите и везикулите се спукат, мястото се изпълва с некротична тъкан с черно-син цвят, откъдето идва и названието на болестта “синя пъпка”. Общите симптоми са силно изразени - втрисане, висока температура, отпадналост, шок.
Кожната форма протича сравнително тежко и може да прогресира до антраксен сепсис и антраксен менингит. При антраксен сепсис микроорганизмите по кръвен и лимфен път се разпространяват от първичната си локализация из целия организъм. Общото състояние е силно увредено, настъпват и промени в съзнанието и фатален край в повечето случаи. Антраксният менингит се диагностицира рядко. След развитие на първичната антраксна форма обикновено състоянието на пациентите отново се влошава и се появяват възбудни явления, гърчове, промени в съзнанието, менингеален синдром - силно главоболие, повръщане “на фонтан”, вратна ригидност. Леталитетът при кожния антракс е около 20%, при другите форми - още по-голям.
Кожната форма на заболяването може да наподоби редица кожни, гнойно-некротични лезии, причинени от широк кръг бактериални инфекции - стафилококови, стрептококови, анаеробни инфекции на зъбите, туларемия, кожна туберкулоза, сифилистична лезия, рикетсизони инфекции, газова гангрена. Микробиологичното изследване е това, което потвърждава диагнозата.
За щастие антраксът се лекува успешно, стига да бъде открит навреме. Лечението трябва да започне възможно най-бързо, дори при непотвърдена диагноза. То се извършва с широкоспектърни антибиотици, най-често от групата на пеницилините, във високи дози и продължително време. Препоръчва се комбинация от различни групи антибиотици.