Изтокът се изхлузва от западните примки

Операцията MAGА успешно разплита Западната общност

Въпросите в разярената Украйна стават все повече

Би било несериозно да се пренебрегнат връзките между динамиката на военно-политическите процеси около Украйна и Персийския залив, шумното посещение на шефа на ЦРУ Ратклиф в Москва и срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Бишкек. В тези събития ясно проличава драматичният ход на геополитическия сблъсък между все по-обединения стратегически Изток и все по-малко колективния Запад.

Операцията на Тръмп MAGA успешно разплита поначало вътрешно противоречивата Западна общност. Замяната на глобалните съюзи с двустранни бизнес сделки допълнително отслабва трансатлантическата връзка, разширявайки пукнатините в нея. Това е феномен, все по-характерен за напредващия процес на ентропия, който наблюдаваме в САЩ и Европа.

Изненадващото посещение на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва на 25 август беше поднесено в духа на психологическите операции (PsyOps) и стратегическата дезинформация. Целта му бе едновременно да предостави изключителен фактологичен материал за сериозен геополитически анализ, но и да генерира медийна шумотевица с манипулативен характер. Самият Доналд Тръмп описа визитата като „полурутинна“ -тълкувайте това както ви хрумне!.

Според The New York Times и Axios, Ратклиф е представил пред шефа на ФСБ Александър Бортников крайно мрачна оценка за състоянието на руската армия. Тактическото послание на Вашингтон към Москва гласеше: Украйна няма да се предаде, а руските загуби е стават още по-големи, затова Кремъл трябва да приеме бързо примирие. Идеята на шефа на ЦРУ за тристранна среща между Тръмп, Путин и Зеленски показва, че администрацията на Тръмп спешно търси външнополитически пробив.

Източници на Politico пък твърдят, че една от основните цели на Ратклиф е била остро да предупреди Москва да не ескалира напрежението срещу страните от НАТО и ЕС в Балтийския регион. Подобни, очевидно несъстоятелни хипотези бяха тиражирани и от редица други недоброжелателни към Тръмп медии, след което се мултиплицираха из целия ЕС. С внушението: „Не бойте се, Америка няма да предаде Украйна, ЦРУ използва разузнавателни данни като острие срещу Кремъл“.

Показната визита е мечтаното „платно“, върху което всяка пропагандна централа бърза да нарисува своите предварително подготвени наративи. Информационният пазар отдавна е родил няколко рафинирани манипулативни теории за обслужване на различните страни в конфликта. Според една, Ратклиф е бил изпратен спешно, тъй като САЩ са засекли подготовка за руски тактически ядрен удар - теза, която насажда масов страх в Европа и легитимира американската роля на „спасител в последната секунда“.

Друга версия лансира хипотезата, че посещението е било сондаж в Кремъл при евентуален сценарий за разпад на Русия под тежестта на икономическия натиск и военните загуби.

Реалността е съвсем различна. Зад кулисите се вдига театрална завеса за предизвикване на визуален шок. На летище „Внуково“, от огромния военнотранспортен самолет C-17 Globemaster III, пред очите на всички слиза самолично най-високопоставеният представител на американското разузнаване. Той не пристига като пощенски гълъб, за да обсъжда мирни планове с дипломати или да крои схеми в някой парк с колеги от службите. Целта му не е да шепне в нечие висше ухо в Кремъл, а да прикове погледите на света и да отклони вниманието.

Това е класическо брандиране на силата. Сигнал, насочен не толкова към Путин, колкото към международните пазари, европейските съюзници и вътрешната публика в САЩ. Както обикновено, Тръмп демонстрира: „Аз контролирам ситуацията, аз изпращам най-доверения си човек директно в бърлогата на мечката, за да диктува условия!“ В тази конфигурация Джон Ратклиф влиза в ролята на „Major Domo“ - личният пратеник, натоварен със спешно разузнавателно сондиране преди наближаващата голяма политическа буря.

Тръмп мисли политиката изцяло през призмата на сделките - той винаги иска нещо и предлага друго в замяна чрез транзакционни жестове. А пред Вашингтон стоят спешни и опасни проблеми за решаване, някои от които застрашават лично него. Обслужването на над 40-трилионния дълг заплашва с разтърсваща криза. В Украйна не се вижда печеливш изход, Русия надделява.

Същевременно липсват изгледи за бързо справяне с Иран, което вещае позорен край със стратегически последствия. Вашингтон не може да си позволи едновременна икономическа война с Китай, прокси война с Русия в Украйна и удържане на пожара в Близкия изток.

Американският министър на финансите Скот Бесент остро се нуждае от мощно съдействие отвън за спасяването на американските пазари - особено от страна на Китай и Русия, и то преди дедоларизацията в рамките на ШОС да е нанесла своя фатален удар.

Време за дълго обмисляне на варианти и подходи обаче няма. Москва е незаобиколим геополитически фактор с глобално влияние, а Путин тежи като лидер, който по принцип не отказва преговори и реално може да помогне. Руският президент обаче е изгубил всякакво доверие в западните политици, в частност американските, и най-вече в Тръмп. Затова бе необходимо по-остро и директно въздействие върху него. Именно това беше особено важната задача на Ратклиф. И той, естествено, е предложил съответните изгоди, една от които вече стана публично достояние.

Този ход силно напомня на срещата в Анкоридж - с червения килим и интимния разговор в официалната бронирана лимузина на Белия дом „Звяра“. Тогава „Духът на Анкоридж“ олицетвори деизолацията на Путин и готовността на Вашингтон да преговаря с Москва като с равен глобален играч. Сега, веднага след отлитането на C-17 Globemaster III с директора на ЦРУ, към Щатите отлетя руският финансов министър Антон Силуанов. В закрита среща с колегата Бесент да обсъдят икономическите отношения между двете страни.

Като домакин на срещата на финансовите министри от Г-20 в Ешвил, Северна Каролина, администрацията на Доналд Тръмп е изпратил официална покана на Силуанов. Вдигнал е „желязната завеса“ пред него! Реакцията на останалите членове на Г-20 - лют гняв, политически гърч, паника и скърцане със зъби.

Berliner Zeitung: „От ШОС до Меканския алианс - преговорите се водят без участието на Европа. От БРИКС до Евразийския икономически съюз, от Четиристранния диалог за сигурност до AUKUS, ЕС е забележителен преди всичко с отсъствието си. Тази картина се повтаря с все по-разрушителни геополитически последствия.“

Какво точно е свършил Путин за Тръмп, на този етап можем само да предполагаме. Bloomberg: „Президентът Владимир Путин и председателят Си Цзинпин обсъдиха възможността за провеждане на тристранна среща с президента Доналд Тръмп по време на форума на АТИС в Китай в края на т. г. Това съобщи помощникът на руския президент Юрий Ушаков. Очаква се в края на месеца Си Цзинпин да замине за Вашингтон за среща с Доналд Тръмп.“

За реалното положение в Киев можем да съдим по публикация в „Україна молода“: „Украйна винаги е била корумпирана държава. Въпросите в разярената страна стават все повече. Как хората, близки до Зеленски, се оказаха в епицентъра на най-шумните криминални истории? Ако на осмата година той все още не знае какво се случва във властта, тогава какво управлява? Народът има пълното право да издаде своята политическа присъда на Зеленски.“

В началото на руското нахлуване зад Киев застанаха 141 държави. Три години по-късно броят на подкрепящите спадна до 93. Днес, около 35-ата годишнина от независимостта на страната, те се свиха до 50.

На този фон срещата на върха на ШОС показа важна световна реалност: когато държави, заемащи толкова огромна територия и представляващи такова колосално население, намерят общ език и стигнат до споделени позиции, това е мощен сигнал за цялото човечество. Тези страни изграждат реална, физическа свързаност - сухопътни коридори, железопътни линии и тръбопроводи. Инфраструктура, която е имунно защитена от западната финансова и морска хегемония. Изтокът се изхлузва от западните примки и вериги.

Докато все по-малко колективният Запад се фрагментира в отчаяни опити да договаря сделки „парче по парче“, Изтокът умело използва инерцията на географията, ресурсите и демографията, за да се консолидира. В рамките на ШОС дори исторически съперници днес проявяват стратегическо смирение. Оставяйки на заден план политическите си спорове, за да се вливат заедно в общия, мощен глобален икономически поток.