Доц. Светослав Живков от Историческия факултет на СУ, пред „Труд news“: Съединението е първата и най-значима стъпка към решаването на българския национален въпрос

В нощта на 5 срещу 6 септември 1885 година източнорумелийските военни части, командвани от майор Данаил Николаев, извършват на практика военен преврат. Те обсаждат конака, където е резиденцията на главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, арестуват го и обявяват Съединението на Източна Румелия с Княжество България. България защитава успеха си в Сръбско-българската война през ноември 1885 г., а Великите сили и Османската империя подписват Топханенския акт през 1886 г., с което признава обединението. Какъв е пътят до тази славна дата и какво става след нея - разговаряме с доц. Светослав Живков от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

На 9 септември 1885 г. в Пловдив Александър Батенберг се обявява за княз на Северна и Южна България 

На практика Съединението е военен преврат

- Да започнем с това, доцент Живков - защо смятаме Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември за едно от най-важните събития в новата ни история, ако не и най-важното?
- Младата българска държава се създава в граници, които далеч не покриват земите, населени преобладаващо с българи. Берлинският договор от 1878 година разделя освободената страна на Княжество България и Източна Румелия, която остава под властта на султана. И с това се създава така наречения български национален въпрос. Съединението е всъщност първата и най-значима стъпка към решаването на този въпрос. Тя е успешна, за съжаление следващите не са чак толкова успешни, имам предвид Балканските войни, Македония и Одринско. Така че това е едната важна причина за значимостта на Съединението. Втората, разбира се, която допълнино подхранва и нашето самочувствие е, че инициативата тръгва от нас, тръгва от българите, и забележете - най-вече от източнорумелийските българи, които категорично декларират, че желаят обединение с Майката отечество. Сръбско-българската война също е част от цялата тази история и нейния успешен край е допълнителен повод за гордост, защото една новосформирана държава, една млада нация, показва на Европа и на нашите съседи, че трябва вече да се съобразяват с нас.

- Имало ли е опити за съединение и преди 6 септември 1885 година? 
- Имало е няколко. Нека кажем, че още в първите седмици и месеци около и след подписването на Берлинския договор, има съпротива срещу него. Тя е фокусирана по-скоро върху Македония с кресненско-разложкото въстание. Организацията, която в голяма степен го инициира, са комитетите „Единство“, които действат и на територията на Източна Румелия. След това, през 1881 г. и през 1884 г. има два опита, които не завършват с успех. При тях има опити да се възползваме от международната ситуация. Много интересен е първият опит.

- Разкажете за него!
- Това е вече във времето, в който Гладстон е дошъл на власт в Англия и българите от двете страни на Балкана се надяват, че това ще промени британската външна политика и че Англия ще подкрепи наша акция за обединение. Така и става, но четири години по-късно, не толкова бързо, колкото им се иска на нашите функционери. В Лондон е изпратен със специална мисия Стефан Панаретов. Той е един от най-образованите българи в тези години, един от малкото, завършили висше образование в Англия. Но е рано още за обединение през 1881 година. Впоследствие през 1884-та има още един опит, той е свързан с назначаването на главен управител на Източна Румелия и с изборите, които са там през тази година. Всъщност неуспехът на тогава управляващите е на така наречените съединисти. Да подчертая, че това е групата около Иван Гешов, Иван Вазов и Константин Величков и те не са тези, които прават съединението. Техният неуспех да осъществят съединение през 1884 година изтласква на преден план дейците около Захарий Стоянов, които поемат инициативата.

- Захарий ли е всъщност основната фигура, действаща около и на 6 септември 1885-та? 
- Той е основният вдъхновител през 1885 година. Чисто като техника около самото извършване на Съединението, там големият принос е на източнорумелийските военни части, командвани от майор Данаил Николаев. На практика Съединението е военен преврат, частите на Данаил Николаев свалят главният управител Гаврил Кръстевич и обявяват Съединението. Но за да стигнем до това събитие, има една, ако щете дори психологическа подготовка на съединистката акция. И тук е голямата заслуга на Захарий, който през февруари 1885 година създава Български таен централен революционен комитет, който пропагандира и агитира сред българското население в Източна Румелия. По име този комитет прилича на БРЦК преди Априлското възстание от 1876 година. Но всъщност като действие комитетът се занимава предимно с агитация през вестници, като вестник „Борба“, използва различни празници, като Св. св. Кирил и Методий, също така честването паметта на Христо Ботеев. Така че дейността му не е толкова конспиративна, тя е полулегална.
Самият комитет се води нелегален, но всички знаят за него и най-интересното е, че властта не взима никакви мерки. Или поне главният управител Гаврил Кръстевич показва, че самата власт в Източна Румелия не държи особено на себе си.

- Да припомним, че когато го арестуват, той казва - момчета, и аз съм българин...
- Като главен управител би могъл да извика примерно турски войски на помощ. Обсъждало се е това преди съединението, тогава всички виждат какво вече се случва. Още на 2 септември имаме недоволство и протести в Панагюрище. На 4-ти, два дена по-късно в Голямо Канаре, Чардафон обявява Съединение. Властите виждат това нещо. Някой предлага дали няма да е редно да извикат на помощ войски на сюзерена, т. е. султана. Но Кръстевич отказва. И фактически това обезпечава безкръвният изход на Съединението.
 
- А имало ли някаква координация между властта в Княжеството и Източна Румелия? 
- Няма начин да няма, защото някак си е нелепо да предположим, че една територия ще се обедини с българската държава без съгласието или без знанието на управляващите в Княжеството. В София има основно два фактора. Единият е българския княз Александър, другият е правителството на Петко Каравелов. Има известен разбой между тях. Каравелов се притеснява от международни усложнения и по-скоро съветва източнорумелийските дейци да кротуват. Но след като Съединението се случва, Каравелов го приема. Той е и министър-председател на България по време на Сръбско-българската война. Но преди самото извършване на Съединението, той съветва дейците му по-скоро да кротуват, за да не станат някакви международни усложнения. Има една хипотеза, че той нарочно предоставя на тях инициативата, за да не получи България обвинения от своите съседи и от европейските държави, че всъщност извършва някаква агресия срещу Източна Румения. Но при самото съединение няма абсолютно никаква агресия, то става по инициатива не на българската държава, а по инициатива на българите в Източна Румелия. Докато князът е един от последните представители на този стар тип аристокрация, на хора на духа, на честта. Той приема с радост идеята за Съединението, до някаква степен и за да заздрави своето положение в София, тъй като две години по-рано той се компрометира с Режима на пълномощията. Не му е особено стабилно положението в страната, а отделно и руският император вече е поел курс към детронирането на Батенберг. Фактът е, че съединението за съжаление не успява да предотврати детронирането на княза, но я забавя с няколко месеца и тя се случва 11 месеца след Съединението през 1886 година.

- Припомнете накратко какво се случва на 6 септември 1885 година? 
- След като в Панагюрище и в Голямо Конаре хората вече са показали, че не желаят да са източнорумелийци, а да са българи, на 5 срещу 6 септември частите на Данаил Николаев през нощта обсаждат конака, където е резиденцията на главния управител, арестуват го и обявяват Съединението. Има няколкодневно временно правителство, докато князът дойде в Пловдив, където той пристига на 9 септември. На тази дата са се случвали и хубави неща, а не само преврати, които ликвидират българския суверенитет и демокрация. И там Александър Батенберг се обявява фактически за княз на Северна и Южна България. Институциите в Източна Румелия престават да съществуват и са изцяло заменени от българските институции, от българските закони и българската юрисдикция. В международноправен план областта продължава да съществува чак до 1909 година, но на практика още в седмицата след 6 септември българската държава въвежда своята юрисдикция в областта. Бих направил аналогията с обединението на Германия през 1990 година. Тогава цяла една държава - ГДР - изчезна и нейната територия се инкорпорира в рамките на Федералната република. Нещо подобно има и със Съединението. Разбира се с това уточнение, че Румелия не е била държава, а автономно област в рамките на Османската империя, но общото е, че двете съединения стават по инициатива на хората в тези територии и при една наистина всеобща еуфория и радост.

- Какво става след 6 септември? 
- Както казах, Батенберг признава Съединението и се обявява за княз на Северна и Южна България. Назначава за няколко седмици временно правителство на Георги Странски, който е обявен за наместник на княза за известно време, докато на практика се случи този процес по въвеждане на българска юрисдикция, който в общи линии до зимата на 1885-1886 г. е приключил. Нищо от Източна Румелия не остава, нито парламентът, нито законите.

- А какво става с източнорумелийските депутати? 
- Те престават да са депутати. Една не малка част от тях - 91 души - стават депутати в българския парламент, избрани при частични избори през пролетта на 1886 г. Тези избори се провежат по правилата на българските закони, съгласно Тъновската конституция и българският изборен закон от 1880 г. Бидейки част от елита в Източна Румелия, тези хора отново са избрани за депутати, но в българското Четвърто обикновено народно събрание.

- Как посрещат Съединението Великите сили? 
- От една страна те осъзнават, че няма как да се върне статуквото, каквото е било преди 1885 г. Същевременно се опитват да запазят честта на султана по някакъв начин и най-вече се опитват да избегнат българо-турска война, в което успяват. Те притискат султана да не вкарва войски в областта. Османски части влизат единствено в Кърджалийска околия в дните след 6 септември. Така че под давлението на Великите сили е избегнат българо-турски сглъсък.. Русия в този момент категорично не желае уреждане на Съединението, тъй като както споменахме император Александър Трети вече подготвя детронацията на българския княз. Той няма интерес Съединението да бъде извършено под скиптъра на княз Батенберг. Българската държава е създадена от Русия с идеята да бъде руски сателит, но в годините след Освобождението българският политически елит демонстрира, че желае да бъде елит на една независима държава. Фактически българските държавници демонстрират желание да бъдат такива държавници на суверена национална държава. Русия не подкрепя Съединението, защото България отказва да бъде нейн протекторат Другото е позицията на Англия, която е контра на Русия и подкрепя най-активно съединистката акция защото вече се е отказала да покровителства Османската империя и второ, така се е надявала да елиминира руското влияние в България.

- Каква е територията на България след Съединението?
- Малко под 100 000 кв. км, тъй като по силата на Топханевския акт, Османската империя възстановява юрисдикцията си над Кърджалийска околия и над Тъмръшкия клин, което е долината на река Въча в района на Триград, Девин, Михалково до Кричим, но без Кричим. Този район е с българо-мохамеданско население. Тези две части от бившата Източна Румелия България ще завоюва и ще си ги вземе с Балканските войни. Границата между Източна Румелия и Османската империя е минавала между днешния Любимец и Свиленград, тогава Мустафа паша. Любимец е бил в Източна Румелия, а Мустафа паша в Турция.

- А каква е реакцията на съседите на България след Съединението? 
- Не реагират особено положително, не толкова, защото се чувстват пряко заплашени от България, а защото Сърбия и Гърция имат собствени интереси и стремления към завоюване на територии от Османската империя, основно Македония. Там претенции има както Сърбия, така и Гърция. Румъния е малко по-неутрална в цялата тази схема. Гърция не посмява да започне военна кампания, защото тогава нямаме обща граница.
Докато Сърбия започва война. Това е една авантюра на сръбския крал Милан. Тук има един детайл, който е хубаво да се припомни. В седмиците преди началото на сръбско-българската война Англия, която е най-пробългарски настроена, е била склонна Сърбия да получи някакви територии от България като компенсация за това, че България се е разрастнала. В този смисъл, вероятно, ако крал Милан не беше нападнал България, българската млада държава, може би, е щяло да се наложи да остъпи някакви територии на Сърбия под международен натиск. Но самият Милан е в положението на българския княз Александър, тронът му в Белград не е стабилен, той се приема за австрийски човек. Има много сериозни бунтове срещу него, особено в селата. Така че той смята, че с една успешна кампания, защото никой не очаква, че българите ще успеят да окажат тази съпротива, ще е заздрави престола си. България печели войната и защитава успеха си в Сръбско-българската война през ноември 1885 г. Великите сили и Османската империя подписват Топханенския акт през 1886 г. Този акт признава Съединението, то става без никакви териториални загуби, ако се абстрахираме от Кърджалийско и Тъмраш.

- В навечерието на войната Русия изтегля офицерите си от България...
- Това е всъщност най-голямото разочарование на българите, защото сложните отношения между руския император и българския княз са били ясни, но никой не е очаквал Александър Трети да отзове руските офицери от България. Офицерството в България до висшето командване е изцяло от руски представители. Военният министър е руснак, до Съединението няма българин, който да е бил военен министър. Командването като цяло е в руски ръце и това фактически лишава българската армия от команден състав. И не случайно се казва, че тази война е война между капитаните и генералите. Друг е въпросът доколко кадърни са били сръбските генерали, очевидно не са били на голяма висота. Но в българската армия майор е най-високият чин, майор е бил само Данаил Николаев.