Станфордският университет класира български дерматолог в топ 2% на учените

Проф. д-р Георги Чернев изследва връзката между приема на лекарства и развитието на рак

Нитрозамините предизвикват ДНК мутации

Български учен за трета поредна година е включен в престижната класация на Станфордския университет, обхващаща най-добрите и изявени 2% от учените в световен мащаб. Става дума за 2023, 2024 и 2025 г., а ученият е проф. д-р Георги Чернев, дерматолог/дерматохирург, трети мандат завеждащ отделението по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицинския институт на МВР, София.

Той е завършил медицина в държавния университет Charite-Berlin, Campus Benjamin Franklin през 2001 г., специализирал е дерматология и дерматологична хирургия в няколко реномирани клиники в Германия.
От 2010 г. проф. Чернев работи в България. Основател е на Българското дружество по дерматологична хирургия (БДДХ), което на 21 март ще проведе своя осми конгрес в София.

На фокус ще бъдат иновативни дерматохирургични техники, изцяло български успех, които вече са описани в престижни научни списания с импакт фактор, както и откритието, заради което професорът е включен в Станфордския списък на учените - за връзката между приема на някои масово предписвани лекарства и развитието на рак на кожата, както и на рака изобщо.

Проф. Чернев повдига въпроса за патогенезата на рака още през 2018 г., когато прави първите си международни публикации по темата. Неговите изводи вече са потвърдени от учени в други европейски държави, но и досега проблемът, който вече е добре известен на специалистите, се премълчава, а именно нитрозогенезата на кожния рак и нитрозо-фотоканцерогенезата, базирани на лекарствен и хранителен прием.

“Българският принос е идентифицирането на лекарствата като възможни фотокарциногени със или без последните споменати да имат нитрозоконтаминация, които биха могли да повлияят възникването на рак - обяснява проф. Чернев. - Става дума за АСЕ инхибиторите, бета-блокерите, калциевите антагонисти, централно действащите симпатиколитици, сартаните, метформин, антикоагулантите, антиаритмиците - всички лекарства, които на практика съдържат вторични или третични аминогрупи в тяхната структура.

Тези вторични и третични аминогрупи, когато паднат в стомашни условия и паралелно с това пациентите приемат богата на нитрити храна, независимо дали медикаментите са контаминирани (замърсени) с нитрозамини или не, са склонни да ги образуват. Тези нитрозамини се резорбират в организма, дори при нулево външно замърсяване на медикаментите, и попадат в кръвния ток. Там нитрозоформата подлежи първо на метаболитно активиране в черния дроб (преработване) и се образуват проканцеродействащи метаболити, които таргетират различни органи - простата, черен дроб и т. н.

Ако обаче нитрозамините не бъдат метаболизирани, съществува възможността при висока концентрация на тези медикаменти в кръвта те да се отложат в кожата, преди да бъдат метаболитно активирани в черния дроб. Отлагането им в кожата води или би могло да доведе под влияние на ултравиолетовата радиация до т. нар. фотодекомпозиция или химичен разпад. В рамките на този химичен разпад се отделя азотен окис, който води до ДНК мутации в кератиноцитите и меланоцитите. Това е механизмът на действие на нитрозамините, дори когато самите медикаменти не са контаминирани. Регулаторите и производителите са изправени пред повече от сериозен проблем.”

“Ако има и външно замърсяване, концентрацията на нитрозосъединенията в кръвта е значително по-висока, поради което отлагането им в кожата и последвалият химичен разпад водят до рецидивиращи форми на рак, които ние като екип от БДДХ сме открили в над 500 такива случая. Това е новата, модерна визия, касаеща патогенезата на рака, приета в световен мащаб”, казва професорът.

“Важно е да се отбележи, че колкото повече са медикаментите, особено тези, които подлежат на метаболизиране в черния дроб, се създават предпоставки тяхната концентрация да се увеличи в кръвта. Оттук насетне тя се изравнява и с тъканната концентрация, т. е. отлагането на нитрозоформите в различни органи и в кожата, откъдето под въздействието на ултравиолетовата радиация се генерират процесите, касаещи така наречената нитрозо-фотокарциногенеза. Самата структура на тези медикаменти предразполага към образуването на нитрозамини, независимо дали те са контаминирани. Това обяснява защо при един и същ пациент оперираме 7-8 и повече различни форми на рак на кожата”, обобщава проф. Чернев.

“Не всеки прием на лекарства води до такава реакция и в никакъв случай не казвам на хората да спрат да ги вземат - предупреждава проф. Чернев. - Ние просто разкриваме определени патогенетични връзки, които трябва да се вземат под внимание. Търсим решение на проблемите, а не рестрикции и призиви към пациентите. Това са проблеми, които трябва да ги решат регулаторите и фирмите, но съобразено с визията на терапевта и реалността. Ние обясняваме патогенетично какво, защо и как се случва. 97% от лекарствата в световен мащаб са засегнати от външна нитрозоконтаминация, а 70-80% имат тенденция за вътрешно нитрозообразуване, без външно замърсяване. Това е сериозен проблем в световен мащаб. Като учени, ние сме идентифицирали тези слабости, както и негативите, до които те водят при пациентите.”

И тъй като не можем да спрем да пием лекарства за кръвно или диабет например, можем поне да ограничим нитритите, приемани чрез храната. Пушените меса, саламите, кренвиршите, надениците съдържат готови нитрозамини, които могат да се резорбират и под въздействие на слънчевата радиация да предизвикат рак. Нитрозамини има в препържените и прегорелите на грил меса, в пушената риба, някои сирена, зеленчуци, в бирата и изобщо в алкохола, във водата дори. Те могат да попаднат върху кожата и от въздуха. Когато нитрозамините от храната се съчетаят с тези от лекарствата, предпоставките за възникване на рак стават още по-големи. Нитрозамините са известни фотокарциногени.

“През последните години в световен мащаб със зловещи темпове расте честотата не само на кожния рак, а на всички форми на рак и това несъмнено е свързано с полимедикацията/ поликонтаминацията или ендогенната нитрозогенеза, базирана на наличието на вторични или третични амниногрупи в лекарствата. По отношение на това откритие българските учени сме пионери”, обобщава проф. д-р Георги Чернев.