Проф. д-р Русанка Ковачева и доц. д-р Александър Шинков: Самолечението е опасно за щитовидната жлеза

Съветите в интернет за повече йод и селен имат обратен ефект при хората с автоимунни болести

Крайните диети и детокс режимите забавят откриването на тиреоидно заболяване

Над 20 000 души е ръстът на заболяванията на щитовидната жлеза у нас през 2025 г. в сравнение с предходната година. Общо 354 664 българи или 5,5% от населението се лекуват от тиреоидни болести, като жените остават най-засегнатата група. Реалният брой на засегнатите вероятно е много по-висок. Според европейски данни около половината случаи на тиреоидна дисфункция могат да останат неразпознати.

Тези факти съобщиха наши водещи специалисти в дискусия на тема “Хранене и щитовидна жлеза - митове, рискове и правилни решения”, организирана по повод Международната седмица за осведоменост относно заболяванията на щитовидната жлеза.

“Много хора живеят години наред със симптоми като умора, косопад, тревожност, проблеми със съня, качване на тегло или сърцебиене и ги обясняват със стрес и преумора. Именно това често забавя диагнозата”, коментира проф. д-р Русанка Ковачева, председател на Българското сдружение тиреоидея и паратиреоидея. По думите є щитовидните заболявания са сред често подценяваните ендокринни проблеми, а самолечението и екстремните режими могат да доведат до допълнителни рискове.

Храненето не може да “излекува” тиреоидните заболявания, но правилният хранителен баланс може да подпомогне нормалната функция на организма, добрия контрол на заболяването и качеството на живот, единодушни са специалистите.

“В интернет има огромно количество противоречива информация - от крайни безглутенови режими до опасни съвети за високи дози йод и селен. Реалността е, че повече не винаги означава по-добре”, обяснява доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология. Той подчертава, че йодът остава ключов за функцията на щитовидната жлеза, но прекомерният му прием може да бъде рисков, особено при хора с автоимунни тиреоидни заболявания.

Променящите се хранителни навици в Европа се отразяват и на заболеваемостта на нашето население от щитовидни болести. Все по-голяма част от солта в съвременния хранителен модел идва от преработени храни, в които често не се използва йодирана сол. Паралелно с това расте употребата на растителни алтернативи на млечните продукти, които често съдържат ниски количества йод, ако не са обогатени.

“Посланието днес не е “повече йод”, а баланс и информираност. По-малко сол, но йодирана - това остава най-разумният подход”, посочва доц. Шинков.

Все повече хора търсят онлайн решения за симптоми като тревожност, паник атаки, косопад и качване на тегло, като често попадат на крайни диети, детокс режими и внушения срещу медикаментозното лечение. Специалистите предупреждават, че това може да доведе до забавяне на реалната диагноза и навременното лечение.

Това е особено важно при планиране и по време на бременност. Недиагностицираните тиреоидни нарушения могат да бъдат свързани с репродуктивни проблеми и усложнения за майката и плода. Експертите препоръчват жените с фамилна обремененост, автоимунни заболявания, проблеми със зачеването или симптоми като хронична умора и промени в теглото да обсъдят с лекар необходимостта от изследване на TSH (тиреоид-стимулиращ хормон) и тиреоидна функция още преди бременността.

Експертите напомнят, че рисковите групи включват най-вече жени в репродуктивна възраст, бременни, хора с фамилна обремененост, автоимунни заболявания и пациенти с неспецифични симптоми, които често се отдават на стрес или преумора. Добрата профилактика днес означава не крайности, а навременна диагностика, йодирана сол, информиран избор на храни и специално внимание в периода преди и по време на бременност.