Николай Мелемов, кмет на Смолян, пред „Труд news“: За свлачището се знае от години, но няма финансиране

По обходните маршрути има проблеми, ще ги решаваме бързо

Смолянско е единственият район в България само с автомобилен транспорт

Преди дни огромно свлачище затвори пътя между Пампорово и Смолян. Бедствие от такъв мащаб потресе туристи и живеещите в района, стана ясно, че за проблема се знае от години, но за да се спестят пари, институциите са си затваряли очите. В какво състояние са обходните маршрути, ще повлияе ли на туризма и на работещите в курорта бедствието и какво е решението, за да не се повтори, питаме кмета на Смолян Николай Мелемов.

- Г-н Мелемов, за свлачището между Смолян и Пампорово се знае от години, защо се допусна да се случи инцидент с такъв мащаб и кой е отговорен за това?
- За това свлачище се знае от 50 г., то е най-голямото на Балканите, но никой не е предполагал, че ще се случи беда с такъв мащаб. Виждали сме доста различни свлачища, но са били малки, а тук мащабът е просто огромен. По принцип Геозащита са отговорни за поддържането, но не е по силите на общината да направи това. Преди 5 г. имахме един проект с Министерство на регионалното развитие и благоустройството и на първия етап ни отпуснаха 100 хил. лв. Направихме 2 сондажа и репери, които да следят чрез сателит движението, но това беше в района на Смолянски езера, защото свлачището започва от Пампорово и стига до града. В района на Смолянски езера има лифт, който не работи именно по тази причина - първата станция е изместена от свлачището. Та там правихме проучвания, но не продължиха финансирането и си остана така. Тоест сериозни проучвания не са правени, правени са отделни, които не дават цялостна картина, за да може да се каже какво се очаква и какви мерки за укрепване трябва да има. Но пак финансирането трябва да е от държавата, защото става дума за сериозни пари.

- Какви ще са последствията за Смолян от свлачището, след като специалисти твърдят, че ще са нужни 1-2 г., за да се укрепи и ремонтира пътят?
- Последствията ще са многостранни - като започнем от финансовите. В Пампорово работят около 1000 човека от Смолян, които сега ще трябва да обикалят през Рожен и Стойките. По пропадналия път на ден минават над 1000 автомобила и като трябва да изминат 20 км. повече на ден, това са 20 000 км. Оттам математиката показва, че за 1-2 месеца ще са милиони километри. Тоест и време се губи, пари се губят, а отделно и екологията ще страда, защото толкова повече километри са и повече замърсяване на околната среда. Така че проблемите са многостранни и щетите също.

- Но и обходният маршрут през Стойките е проблемен, там също има пропадане на пътя.
- Имахме среща с областния управител и с директора на Пътно управление и се започва аварийно да се укрепва мястото. Там не са големи свлачища, така че бързо могат да се поправят. Това ни е другата задача - каквито проблеми има по обходните маршрути, да се отстранят, тъй като сега ще бъдат много по-натоварени.

- А защо трябваше да се стигне до голям проблем, за да почнат да се отстраняват малките?
- Това е въпросът. Може би единственото хубаво на тази ситуация е, че сега трябва наистина да погледнат сериозно, да се направи дълбоко и сериозно проучване, за да могат да се набележат предварителни мерки, та да не се повтори изненадващо това, което се случи, доколкото е възможно, естествено, все пак това е природа. Но трябва, където има дори малко пропадане, да се решава бързо въпросът.

- Язовирът, който е над свлачището, опасен ли е за Пампорово и Смолян, може ли да се скъса сега подпорната му стена?
- Не, той е далече от града. Беше обследван и се установи, че е в добро състояние. Няма смисъл да плашим хората, няма такава опасност. Стената му е ремонтирана скоро, той не е чак толкова голям, така че няма опасност. Скъсаният газопровод е възстановен, още на следващия ден работиха и сега всичко е наред.

- А обезопасени ли са пътищата от падащи камъни?
- От Пловдив до Смолян навсякъде са обезопасени с мрежи, но по селата не е така. Всичко е въпрос на финанси. Всичко е възможно, трябва просто да се отпуснат пари.
 
- В Смолян живеят едни от най-трудолюбивите хора в България, а през миналата година стана ясно, че това е градът с най-ниски доходи в страната, защо?
- Ние сме все пак доста отдалечени и бизнес тук трудно ще дойде, тъй като пазарът не е тук, суровината не е тук, а транспортните разходи са много сериозни. Ние сме единствената област в България, която има само автомобилен транспорт, никакъв друг. И затова сега проблемът със свлачището е толкова сериозен. Имаме един второкласен път всичко на всичко. Най-близката до нас магистрала е в Гърция, на 112 км. „Тракия“ е на 120 км. Трудно е да бъде привлечен бизнесът да прави производство тука, защото разходите ще са по-сериозни. Общината работи по програми, но те са преди всичко социални, не можем да инвестираме в бизнес. Единственият от основните бизнеси е туризмът и затова свлачището е проблем, ще попречи и на него.
 
- А има ли някаква програма за съживяване на града, на връщане на младите хора?
- Смолян има големи плюсове. Образованието ни е на много добро ниво. 10 г. подред сме в първата тройка по оценките от матури. Създали сме прекрасни условия за младите хора. Всичките ни спортни обекти, училища, детски градини са в идеално състояние, санирани са. Така че като качество на живот смятам, че градът ни е прекрасен. Но проблемът е другаде. Децата ни са ученолюбиви, отиват в София, показват резултати и остават там. Що се отнася до бизнеса, то туризмът се развива много добре, особено по селата. Нашата роля като община е да създаваме атракции, доста неща сме направили, за да може да привличаме повече почиващи. Целогодишно селата са пълни с туристи. Планетариумът се посещава от стотици хиляди хора, на ден има 8 сеанса, голям интерес. Имаме и спортен туризъм, през лятото се подготвят спортни отбори. Но основният ни проблем е инфраструктурата, защото отдавна говорим за трета пътна лента между Асеновград и Смолян, но тя си остава само на хартия. Имаше планове за високоскоростен път, но засега има само надежда. А основното, което е важно за бизнеса, е инфраструктурата.

- Проектите за социални програми какво включват и колко хора са обхванати в тях?
- Ние участваме в десетки социални програми. Обхванали сме по програми хората в нужда от раждането до дълбока старост - топъл обяд, личен асистент, помощ в дома. Над 1000 човек обслужваме и смятам, че е работа на общината да помага на такива хора. В това отношение бих казал, че сме отличници. Когато се обявят различни програми, участваме навсякъде. На над 500 човека в селата доставяме топъл обяд.

- Какво наложи преместването на старческия дом от с. Фатово в Смолян?
- Той още не е преместен, прави се ремонт на сградата, където ще бъде. Наложиха го европейските стандарти и се прави с европейски пари. Старческият дом трябва да бъде близо до театър, до болница, до различни институции и затова го местим. Иначе този, който в момента функционира, е прекрасен - в гората, с парк, с параклис, със скамейки, с отлични условия. Но европейските стандарти са такива, че трябва да бъде в града, хората да имат социален живот.

- В Смолян, който не е много голям град, беше създадена „Синя зона“, имаше несъгласни. Наложително ли беше да бъде въведено платеното паркиране?
- Хората реагираха различно. Болшинството одобряват, но някои естествено обаче не обичат да им се бърка в джоба. Но идваха в общината посетители - в данъчното, в НАП и казваха, че половин час не могат да намерят място за паркиране. Заети хора, а не можеха да си свършат конкретна работата. Излизат, губят си времето. Така, че беше неизбежно да се въведе някакъв ред, за да може човек да си плати, но да си свърши работата за 5 мин. Това е проблем на всички средни градове, да не говорим за големите. Просто колите станаха много. Ние асфалтирахме локалното платно пред Областната администрация и не можем да махнем автомобилите на хора, които са в чужбина и ги няма по половин година. Така че, това е неизбежно, даже при нас може би е малко закъсняло, но искахме постепенно да се разширява тази зона, да не се натоварват хората веднага. Но животът показа, че даже сме позакъснели. В семействата има по 2-3 автомобила и покрай блоковете стана много напрегнато. Някои дори не си мърдат колите, други имат пък резервни, които стоят просто там. Така че това е наложителна мярка не само за Смолян, но и за всички градове. Нормално е хората да имат средство за придвижване в район, където този транспорт е единствен, но и в бъдеще ще се разширяват зони, защото иначе става невъзможно. Преди време, когато блокове са били построени е нямало условието да бъдат осигурени и паркоместа. А и нямаше толкова коли, сега те са повече от хората.
 
- Смолян е една от общините, които почти стопиха дълговете си, как го направихте?
- То има само един начин - намаляване на разходите. През 2011 г., когато встъпих в длъжност, задълженията ни бяха 25 млн. лв., сега са около 2 млн. лв. През тези години не сме теглили лихвен заем, не сме натоварвали общината с нови задължения. Така че начинът е с по-ниски разходи и търсене на финансиране от европейски програми, от държавата, тъй като собствените средства винаги са много ограничени. Имаме и много села, в които данъците са минимални и де факто градът малко или много ги субсидира. Инфраструктурата я правим с пари на общината, а те идват предимно от данъци. В едно село те са 1000 лв. на година, тоест те не могат да си платят уличното осветление. Имаме 86 населени места, пръснати по планината. И реално с парите, които се събират от града, се дотират селата. Още повече ние не сме били по програмата за развитие на селските райони, за да ползваме европейски средства за това, защото средните градове не участват в тази програма.
 
- Често през зимата според новините десетки села в Смолянско остават с дни без ток. Как може да се реши проблемът, за да не страдат хората?
- Ние в нашата община нямаме толкова сериозен проблем с тока, особено в града. Направихме доста подземни комуникации, за да не бъдем зависими от природни катаклизми. Но преди 1-2 г. имаше бедствие, паднаха много дървета в гората, скъсаха електропроводи и това беше проблемът.
 
- След откриването на новото КПП Рудозем- Ксанти стана ясно, че трасето се подготвя за преминаването на товарни камиони. Няма ли това да доразбие пътищата в района, които и без това не са в добро състояние?
- На този етап не могат да минават товарни камиони. Първоначалният проект там беше път от Ксанти до границата с България. Само че те го разделиха на лотове и сага е направен само първият - от границата до с. Димарио. Останалият път от тяхна страна не е подходящ за тежкотоварни автомобили, така че, според мен, скоро няма да минават оттам и то не само, заради нашите проблеми в България, а по-скоро заради Гърция, където пътят през селата е много тесен. А интересът към новия път е много голям, той вече е натоварен. Това са основно българи, пътуващи към Гърция. През зимата пък беше отчетен ръст на гръцки туристи в Пампорово. Така че пътят беше смислен и важен, тъй като вече не сме крайна точка, но е много тежък достъпът до самия регион. От Пловдив до Смолян в петък е просто невъзможно, толкова е натоварено, че вече няма капацитет да поема повече от това. А сега такъв ще стане и пътят през Рожен, докато остане затворен прекият от Смолян до Пампорово.
 
- Вие сте кмет четвърти мандат, как се печели доверието на хората?
- С отношение и с работа. Аз нямам приемен ден. В началото бях обявил такъв, но разбрах, че няма как да обърна за няколко часа внимание на всички. Така че всеки ден приемам всички, които идват.

Николай Мелемов е завършил ветеринарна медицина в Харковския зооветеринарен институт (Украйна) и ВИПОНД със специалност “Национална сигурност”. Работил е като ветеринарен лекар, организатор на транспорта, оперативен работник в служба “Сигурност” на РДВР - Смолян, управител на фирма “Дермакс” ООД. Бил е областен координатор на ГЕРБ в Смолян, депутат в 41-то Народно събрание. Кмет е четвърти мандат. Председател е на Асоциацията на родопските общинари.