Научих се да прощавам и да не забравям откъде съм тръгнала
Известната фолклорна изпълнителка Поли Паскова има множество концерти и участия в страната ни, както и извън нейните предели. Преди да разнася славата на българския фолклор, тя е развявала родния трибагреник и по спортните арени. Поли е бивша национална състезателка по баскетбол и многократно е била републикански шампион. Сред многото ѝ награди е и 4-то място на европейско първенство. Кариерата ѝ в музиката е не по-малко успешна. Вече повече от 25 години атрактивната певица е един от най-добрите примери за възраждането на българския фолклор, чрез представянето му в съвременен и атрактивен вид. През 2004-та година, певицата печели Първа награда на журито на международния фолклорен фестивал “Фолк филиграни” в Скопие. Тя е носителка и на редица отличия в страната ни, като - фолклорна певица на годината от музикалните награди на “Планета” ТВ, награда за най-продаван албум - за нейния диск “Късмет”, награда за цялостно творчество... През 2015 г. Поли Паскова получава и приз за развитие и съхранение на българския фолклор, традиции и дух.
В Москва ме представиха като “българската Алла Пугачова”
- Поли, в края на юни имаше юбилей, който отбеляза с голям фолклорен концерт. Каква е твоята житейска и творческа равносметка?
- Творческата ми равносметка е, че съм на правилното място и напълно осъзнато върша своята дейност като певица за опазването на нашата идентичност, а песните да служат като духовна храна на хората, дори да ги лекуват. Житейската е, че всеки минава през хубави моменти и душевни катаклизми, но ако трябва да започна отново не бих променила нищо, защото дори грешките са научени уроци. Научих се също да прощавам, да бъда благодарна и да не забравям откъде съм тръгнала. За тези 21 албума, които съм издала съм здраво стъпила на земята и се стремя да бъда близо до хората.
- Миналата година отбеляза и 25 години на сцената - кой е най-големият успех в кариерата ти досега?
- Няколко са. Първият е, че на седмата година след като започнах да пея напълних Зала 1 на НДК, когато изпълнители с 40-годишен стаж не се осмеляваха да го направят! Тогава не бях толкова популярна, но имах големи амбиции, а през 2015-та година напълних “Арена Армеец” с 8000 души! Друг голям успех са моите международни участия, като това че изпях на български “Красиви 100 неща” пред 10 000 души в Китай. След това имах участие в Казахстан в зала за 5000 души - в Двореца на културата в Алма Ата. В Москва пях в зала “Москва”, в Литва и в Чехия - в техните оперни театри. Имала съм редица международни участия и моята гордост е, че много хора чуха за България. В Москва ме представиха с думите: “Това е българската Алла Пугачова”! Аз им казвах, че съм народна певица, а те ме наричаха - народната артистка на България, не можеха да разберат разликата. (Смее се.) Друго, с което се гордея е, че успях да създам собствен стил и да наблегна на авторските песни и виждам, че имам много последователи от колегите. Сега подготвям нов албум с мои текстове и музика.
- Ти издаде цели 4 албума с фолклорна музика в Сърбия, което също е голямо признание. Трудно ли беше да пробиеш там, защото сърбите са големи националисти и много трудно допускат други певци?
- Това е другият международен успех, който ме прави щастлива. Всяка година ние отдаваме почит на сръбските изпълнители, които препълват залите у нас с прескъпи билети, а те изпълват и нашия ефир и направо ще ни превземат с културата си! Ще се радвам ако аз, като една пчеличка съм допринесла, макар и с малко и ние да сме популярни в Сърбия. Издателят ми там от “Сезам продакшън” казва, че благодарение на моите албуми там се слуша наша фолклорна музика! Борис Карлов има издаден фолклорен албум там преди години и те дори са взаимствали от него. В Сърбия се възхищават колко добри музиканти и какви хубави песни имаме. Много се гордея с тези четири албума там и това, че записах и няколко авторски песни - дуета със Зоран Зока Янкович, както и “Защо любов боли”. Сега ще снимам още една. Радвам се, че имам заснети шест новогодишни програми за сръбски телевизии, вкл. и за националната. Сега заснех шест песни на български език в телевизията на Драгана Миркович.
-4.jpg)
- Можеш ли да си представиш в Сърбия да има само едно радио, което да върти тяхна музика, както е у нас?
- Това е невъзможно и важи и за Турция, Румъния и Гърция. При нас има едно “Бг радио” и едно радио “Веселина”, което излъчва минимално фолклор. Обидно е, че за шоупрограмите, които правя за повдигане на българския дух не можах да им намеря място в ефира, а събирам между 3 и 7 хиляди души! Докато сръбските изпълнители всяка година влизат в родните предавания, което е национално предателство! Ние може да правим албум след албум и да няма реализация след това - нашите радиа и телевизии са ни длъжници! Съсипахме цяло едно поколение и трябва да сме благодарни на читалища и самодейни клубове за фолклор, че поддържат традициите, макар че те не са финансирани и едвам оцеляват, а са стожери.
- Въпреки това, интересът към нашия фолклор сякаш се възражда...
- Няма как да изкоренят фолклора, който е закодиран в ДНК-то ни, въпреки тези налагания и излъчвания на други култури, на които отчисляваме от нашите български пари на данъкоплатците. Вече в общините канят сръбски изпълнители за хонорар от 15 до 50 000 евро, а с тези пари могат да оцелеят толкова фолклорни изпълнители... Мога да дам пример, че дори в Африка, певица с един хит живее в квартал за милиони! Питат ли се тези кметове у нас каква отговорност поемат пред нашите деди - с каква лекота се отмива това наследство! Фолклорните изпълнители можем да пеем всякакви стилове - да, инвестирали сме във фолклора, но ако искат сръбско и гръцко - пеем и това!
- Тъжно ли ти е, че преди седмица се разделихме официално с българския лев?
- То ни е тъжно на всички... Всичко се прави с някаква цел, но ние унесени в битовизми не се досещаме, че зад това има замисъл, който не е в наша полза. Направо не ми се коментира за българския лев - взеха ни резерва и ни включиха към задълженията на почти фалирали европейски страни. Това също е дирижирано и се случи въпреки протестите... Мислиш си как можем да променим всичко това - трябва да разберем, че зависи от всеки от нас, защото често сме имали икономическа криза, но падне ли духа, пада всичко! Виждаме и с каква скорост се опразва нашата територия и чужденци купуват плодородни ниви и имоти у нас, чрез поставени лица. Живеем в последните времена и явно идва някакъв катаклизъм, затова богатите правят бункери, или изкупуват земя у нас, защото ние сме високопланинска държава и искат да ни вземат територията. Всичко се прави тихомълком - на части и етапи и имаме малък шанс да победим. Ще успеем единствено, ако се вдигнем нагоре духовно и всеки намери път към душата си. Колкото повече хора се събудим и повдигнем вибрацията си и колкото повече свещици светнат, толкова по-силни ставаме и можем да променим това, което са ни начертали като план - те се страхуват да не се осъзнаем!
-4.jpg)
- Според теб, някой от тези, които ни убеждаваха колко ще е хубаво като влезем в еврозоната, дали ще има доблестта да се извини, предвид огромния скок на цените?
- Никой няма да ни се извини, този преход го минаха много държави и всички изядоха същото л... о! Ако политиците бяха умни щяха да черпят от техния опит и да я няма тази агония, през която минава българското население. Да сменим валутата, след като продадоха всичко и беше останал само един стабилен лев и сега да се плащат стотици милиарди на затънали европейски страни - безумно! Въпреки всичко, ние не сме бедна държава, както ни убеждават - имаме толкова злато, ценни метали и други природни богатства, така че не сме бедна, а ограбена и продадена държава!
- Преди време Владо Николов сподели, че в Москва е по-спокойно и чисто от Ню Йорк. Подобни бяха и наблюденията на Пламен Константинов - съгласна ли си с тях?
- Миналата година бях в Москва за концерт и там наистина е много чисто, спокойно и пълно с туристи. Има връзка между народите, а ние славяните сме си едно цяло! Сега се опитват да вкарат славянските народи във войната! Трябва майките да отидем да спим пред Парламента, ако се опитат и нас да ни вкарат. Ние сме най-интелигентната нация, но искат да настроят нас българите и македонците едни срещу други.
- Изненада ли те съществуването на неонацистки организации у нас, което се разкри покрай случая с бруталната агресия на младежите в Пловдив?
- Не бих казала, че съм изненадана - може би ги има много отдавна с тези негативи, които се вкараха от чужбина, имайки предвид какво се случва в Западна Европа... Не съм обнадеждена за това, което предстои и с тази политика, която води нашето правителство не сме в голяма безопасност. Това, което се случва при младите е тотална деградация при някои от тях. Знае се, че синята светлина от телефоните и другите устройства убива невротоксините в мозъка, както и негативното влияние на пет джи мрежата... Отделно е вредата от некачествените храни, пълни с хербециди, антибиотици и особено флоурида, който затваря връзката с мозъка, както и нанопластмаса от пластмасовите бутилки, енергийни напитки, наркотиците... На младото поколение влияят негативно не само с тези неща, а и с музиката, която може да се програмира в определена честота, но има и лечебна, като нашия фолклор.
- Проблемите често се коренят и в отношенията в семейството...
- Да, връзката родител-дете често е скъсана и много деца не говорят с майките и бащите си, дори мои познати деца не им говорят с години, а майката е свещено нещо! Родителите, които отделят по-малко време на децата, защото работят и не им правят забележки, понеже не виждат какво вършат, а ходят да се разправят, или дори да бият учителите- нямат никакъв респект! Осакатиха това поколение - нашите бъдещи лекари и учители! Случва се нещо страшно в обществото и трябва духовно да надграждаме и младите да се учат на ценности. Трябва също да научат истинската история на България, не тази - фалшивата и да ходят с високо вдигната глава, а не да мият чинии на запад...
- Посланието на коя от твоите песни ти се иска да стигне до повече хора?
- Много са песните, които си харесвам и всяка може да затвори различна рана, защото един го боли заради едно, друг заради друго. Сега написах стих за майка ми, която си отиде в събота и е за всички хора, загубили майките си...
- Имаш ли незабравими истории с твои почитатели?
- О, много са! Ще споделя историята на една жена от община Левски, която била в дълбока депресия и дори не е искала да излиза от вкъщи, защото баща ѝ починал, но мъжа ѝ и дъщеря ѝ я довели на мой концерт, с надеждата да не плаче толкова. След него, все едно някой изтрил тревожните мисли от главата ѝ! Още като се прибрала започнала да пише стихове за мен, сякаш светлината ѝ ги диктува - като ги четеш настръхваш и плачеш! До този момент никога не била писала, а сътворила 60 стихотворения. Аз издадох стихосбирката “Разговор с моята душа” - половината с мои послания, а другата със стиховете, които тя е писала за мен.
- Вярваш ли, че родният фолклор наистина може да лекува?
- Не само че вярвам, а при мен чудесата са всеки ден и мога даже да напиша книга. На концерта ми в Зала 1 на НДК, една жена, която имала 6 диоптъра се разплакала на една от песните - свалила си очилата да ги забърше, после пак ги сложила, но отново мъгла! Причината била, че вече нямала нужда от очила - виждала без тях! Чух нейната история в едно предаване - тя плачеше и каза: “Искам да прегърна Поли Паскова!” Друга жена с час за операция на щитовидната жлеза, след концерта ми се изследвала и щитовидната ѝ жлеза била наред. Едно чудо се случи и на участието ми в луковишко село, което беше вечерта. След това някой ми изпрати снимка от там и над главата ми имаше един гълъб, светещ в тъмното, или може би ангел! Имам много подобни интересни снимки и случки на концерти.
- В твоята богата кариера в спорта и музиката, със сигурност си имала и много забавни случки...
- О, да! Сега се сещам се за една случка, докато играех баскетбол. Имахме важен мач на “Нефтохимик”-Бургас със софийски отбор и в средата на мача разтегнах мускулно влакно и след това не можех да ходя, а само да подскачам и поисках смяна от треньора. После нашия отбор започна да изостава и в един момент треньорът ми клекна на колене: “Влизай, моля те!” Аз влизам и започвам да куцам на един крак, подават ми топката - скачам и вкарвам! Втора атака - вкарвам втори кош, след това трети и един от публиката казал на мъжа ми, без да го познава: “Тая куцата, ще вземе да реши мача!” (Смее се.) След това треньорът ми каза: “Аз ти казах, че ти ще решиш мача!”
- Изглеждаш много добре - каква е твоята тайна и подлагала ли си се на някакви корекции?
- Много хора си мислят, че съм минала през пластики и ботокси, но не е така. За тези години единствено съм си правила зъбите и съм си повдигнала горната устна с хиалурон, защото с годините устните се свиват, иначе нямам филъри, ботокси, операции... Външната красота е вследствие на душевната - тя рефлектира навън. Когато чистим всичко натрупано отвътре, това се отразява и на клетъчното здраве и на визията.