Труд
Автор:
Стефан Кючуков
От КНСБ представиха исканията си към политическите партии
Необходими са повече инвестиции, но и повишение на потреблението, смятат от синдикалната организация
Над 1000 евро минимална заплата през 2030 г.
Минимална заплата от 704 евро през следващата година е предвидена в Меморандум за социално-икономическото развитие на България за периода 2026-2030 г., разработен от КНСБ. През 2030 г. минималната заплата може да бъде над 1000 евро, показват разчети на синдикалната организация.
От КНСБ са изпратили прогнозите и вижданията си за развитие на българската икономика през следващите години до партии, които имат шанс да влязат в следващия парламент. Целта е исканията да бъдат обсъдени с политическите партии, а след това позициите на партиите да бъдат предадени на синдикалните членове.
От КНСБ настояват да продължи доближаването на доходите в България до средното ниво за страните от ЕС. Целта е до 2030 г. доходите, измерени чрез брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението по паритет на покупателната способност, да достигнат 75 на сто от средното ниво за страните от ЕС, при 66% в момента. А заплатите да нараснат до 72 на сто от средното ниво за държавите от ЕС, при 64% в момента, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Целта на синдикалната организация е минималната заплата да продължи да нараства, така че да бъде над 50% от средната заплата за страната. Идеята е да бъде приложена директивата на ЕС за адекватни минимални заплати и при определяне на най-ниските възнаграждения да има и критерии за адекватност. Целта е минималната заплата да се доближи до “заплатата за издръжка” и към 2030 г. да бъде поне 80% от нея. “Заплатата за издръжка” е необходимата сума, която да осигури поне основни и необходими стоки и услуги на българските домакинства. Според КНСБ е добра идея за позициите, за които се изисква средно или висше образование, да има по-високи минимални заплати. Както и да бъдат определени различни минимални заплати за отделните сектори от икономиката.
Разчетите на КНСБ показват, че през следващата година средната заплата ще нарасне с 12% и ще достигне 1627 евро, а минималната заплата от сегашните 620 евро ще стане 704 евро.
От синдикалната организация са направили и прогноза за икономическото развитие и за бюджета през следващите години. Прогнозите са умерени, но допустими и приемливи, каза главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Очакваният ръст на икономиката намалява от 3,5% през настоящата година до 2,8% за 2030 г. В момента потреблението е близо 76 на сто от БРП на страната, но това не е здравословно, коментира Пламен Димитров.
През последните години се затвърди тенденция вътрешното търсене в България да остава основен и до голяма степен единственият фактор за растежа на икономиката. Когато има по-активна доходна политика, това оказва положителен резултат върху формирането на по-висок реален растеж и съответно БВП. Но такъв растеж на икономиката не е устойчив във времето.
За поддържането на устойчиво дългосрочно развитие, страната ни се нуждае от съществени инвестиции, както от частни компании, така и по линия на капиталовата програма на държавния бюджет. Затова визията на КНСБ предвижда увеличение на инвестициите, така че от 21,4% от БВП да достигнат 25,7% от БВП. Разчетите на КНСБ показват, че при ежегодно увеличение на разходите за бюджетни заплати с 10% и нарастване на инвестициите е възможно бюджетният дефицит постепенно да намалява като процент от БВП. Но за целта трябва да нарасне делът от икономиката, който се преразпределя през държавния бюджет, което налага вдигане на някои данъци или осигуровки.
Необлагаем минимум вдига нетния размер на средната заплата
По-голямо облагане за високите доходи
ДДС да бъде намален от сегашните 20% на 15%, предлагат от КНСБ. Наред с това от синдикалната организация искат да бъде въведен необлагаем минимум в размер на минималната заплата, а ставките на данъка върху по-високите доходи и за печалбите на фирмите да нараснат от сегашните 10% на 15%.
При такава схема за облагане на доходите хората с минимална и със средна заплата ще получават по-големи суми след плащане на данъци и осигуровки. По-високо ще бъде облагането на хора със заплати над 3000 евро, каза главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Според него това са около 5-7 на сто от работещите хора. Например в момента минималната заплата е 620 евро и след плащане на данъци и осигуровки нетната сума за получаване е 481 евро. При въвеждане на необлагаем минимум, върху минималната заплата ще се плащат само осигуровки и хората ще получават 535 евро.
Разликата между нетната средна работна заплата при запазването на настоящата скала на облагане и при въвеждането на необлагаем минимум (равен на минималната заплата), е 63 евро за 2026 г. Това са пари, с които хората ще разполагат. За цялата 2026 г., работещите на средна заплата биха спестили от налози общо 756 евро. Хората на минимална заплата само от намаление на плащаните данъци ще получат нещо като 13-та заплата в рамките на годината.
По-висока тежест за всяка година стаж
Пенсиите да нарастват по-бързо, но осигуровките да бъдат повишени с 2 на сто, искат от синдикалната организация.
Прагът на бедност е минималната пенсия
Повишаване на осигуровките с 2% от началото на следващата година, предлагат от КНСБ. Наред с това от синдикалната организация искат постепенно увеличение на тежестта на всяка година стаж от сегашните 1,35 на 1,45 и на 1,55 на сто. Идеята е увеличението на тежестта на годините стаж да бъде заедно с продължаване на индексиране на пенсиите по “швейцарското правило” с 50 на сто от инфлацията и 50 на сто ръста на средния осигурителен доход. По този начин пенсиите ще нарастват по-бързо през годините.
Минималната заплата да бъде в размер на линията на бедност, а максималната пенсия също да нараства ежегодно по “швейцарското правило”, искат от КНСБ.
Изчисленията показват, че в резултат на тези промени разходите за социални плащания ще нараснат от 16,2% от брутния вътрешен продукт до 17,2% от БВП, при положение, че средното ниво на показателя за страните от Европейския съюз е 20 на сто. Разходите само за пенсии ще нарастват с около 1,1-1,3 млрд. евро всяка година и от сегашните 13,6 млрд. евро ще достигнат 18,4 млрд. евро през 2030 г.
Настояват за 5 на сто увеличение
Служители от “Български пощи” излязоха на протест с искане за 5% увеличение на заплатите.
Блокират транспорта в Русе
Протест на работещи от “Български пощи”, членуващи във федерация на съобщенията към КНСБ, беше проведен в понеделник в редица градове от страната. Хората спряха работа за около час в началото на деня, в който започна и изплащането на пенсиите за този месец. Те протестираха с искане за поне 5% увеличение на основните им месечни заплати.
С удължителния закон за бюджета беше решено вдигане на заплатите в администрацията с 5 на сто. Но не са предвидени средства за увеличение на заплатите в структури, които получават субсидии от държавния бюджет.
В София протестиращи излязоха пред пощенски клон 6. “Срам ме е от заплащането ми”, “По-добри условия на труд” и “Достойно заплащане” бяха част от посланията на работниците. Основното искане е при гласуване на удължителния бюджет да бъде осигурен финансов ресурс, който да позволи повишение на заплатите с поне 5 на сто със задна дата - от 1 януари 2026 г., каза председателят на Синдикалната федерация на съобщенията Сабина Лазарова. В момента около 80% от служителите в “Български пощи” получават възнаграждение, което е около минималната заплата.
Протестират и работещи в градския транспорт. В понеделник протестираха работници в “Градски транспорт”-Варна. Във вторник протестират работници в “Градски транспорт”-Русе. Протестът започва в 9 часа и ще продължи до 18 ч. Ще бъде блокирано движението на част от автобусните линии в града чрез затваряне на цялото пътно платно на бул. “Трети март” в района на кръговото кръстовище и пресечката с ул. “Генерал Никола Рибаров”, Западна промишлена зона в Русе. В сряда работници от “Градски транспорт”-София са поканили за разговор премиера и министъра на финансите.
