Богатите любители на природата са най-големите емитери на парникови газове

Екологичните убеждения се сблъскват с материалния комфорт

New Scientist популяризира изследване на учени от Университета в Кембридж, според което екологичните ценности и личният въглероден отпечатък са в отлична корелация сред по-заможните слоеве на населението в Западна Европа и Северна Америка.
За някои хора това явно е новина. За всеки, който знае и разсъждава логично, е просто факт. Но нека все пак кажем нещо за „проучването“.
Статията разглежда резултатите от изследване сред 5000 души в Канада, Франция, Германия, Италия, Великобритания и САЩ, което стига до (наглед) парадоксален извод: Сред най-богатите и образовани хора екологичните убеждения не водят непременно до по-ниски емисии. Напротив - хората, които най-силно заявяват любов към природата и подкрепа за климатични политики, често имат и най-голям въглероден отпечатък.
Изследователите сравняват доходи, образование, социален статус и нагласи към природата с реални показатели като: размер на жилището; потребление на месо и млечни продукти; автомобилна употреба; генерирани отпадъци; и особено честота на самолетните пътувания.
При повечето хора се наблюдава очакваната зависимост: колкото по-голяма е загрижеността за околната среда, толкова по-нисък е екологичният отпечатък. Но при най-богатите около 30% от анкетираните тази връзка се обръща. Именно там хората с най-силни „зелени“ възгледи често се оказват и сред най-големите емитери.
Основната причина е начинът на живот. Високите доходи позволяват повече пътувания, по-големи жилища, повече потребление и по-висока мобилност. Така екологичните убеждения се сблъскват с материалния комфорт. Според авторите любовта към природата сама по себе си не е достатъчна, когато ежедневният модел на потребление остава силно въглеродно интензивен.
Изследването поставя под съмнение популярната идея, че повишаването на екологичната осведоменост автоматично води до намаляване на емисиите. Авторите твърдят, че индивидуалните кампании за „зелено поведение“ имат ограничен ефект, ако липсват структурни алтернативи и икономически стимули за промяна. Затова според тях по-голямо значение имат публичните политики и инфраструктурните решения.
Ето, че си стигнахме до думата. Тъй като учените ясно виждат, че въглеродният отпечатък расте успоредно с богатството и потреблението (какъв шок!) - без значение в колко „зелени богове“ се кълнат богатите, тоест колко далеч стига лицемерието им - то изводът е ясен:
Отговорността не трябва да бъде лична, а „публична“. Тоест, за да се спаси, светът трябва да се управлява със силна ръка.
Още ли се чудите защо Китай е любим пример за подражание на дините напоследък?