Капиталистите движат света

Пазарният процес мобилизира разпръснатото знание, възнаграждава полезната изобретателност и наказва провала

На 15 октомври 2026 г. в база на SpaceX в Тексас Tesla Roadster 2 на Илон Мъск направи нещо, което за предишните поколения би изглеждало като научна фантастика. Безпилотен прототип се задържа с колелата нагоре върху стръмна извита рампа, излетя и се превъртя във въздуха. С помощта на импулси от десет дюзи за въздух под високо налягане - реактивни двигатели със студен газ, заимствани от ракетните технологии на SpaceX - той прескочи редица паркирани автомобили Tesla, приземи се и ускори до 60 мили в час, или приблизително 100 км/ч, за по-малко от секунда.

Мъск го определи точно: автомобил, който „на практика може да лети като ракета“. Началото на производството е предвидено за 2028 г. Демонстрацията не бе плод на държавен план за мобилност или на научноизследователска директива, спусната от центъра. Тя бе резултат от частен капитал, от инженерния талант на две търговски компании и от готовността да се рискуват репутация и средства в начинание, което може и да не успее.

Тази единствена вечер онагледява една по-обща истина: капиталистите движат света, защото пазарният процес мобилизира разпръснатото знание, възнаграждава полезната изобретателност и наказва провала по начини, с които никой централен план не може да се мери. Фридрих Хайек обяснява защо. В класическото си есе „Използването на знанието в обществото“ той отбелязва, че знанието, необходимо за координирането на стопанската дейност, „никога не съществува в концентриран или единен вид, а единствено като разпръснати частици непълно и често противоречиво знание, с което разполагат отделните хора“. Никой плановик, колкото и блестящ да е умът му и колкото и добри да са намеренията му, не може да притежава и обработва сведенията за всички конкретни обстоятелства във всеки отделен момент и на всяко отделно място, известни единствено на хората там. Цените, печалбите и загубите осъществяват тази координация.

Десетилетия наред Томас Соуел показва какво следва от това прозрение. Капитализмът, отбелязва той, не е „изъм“ в идеологическия смисъл на думата. Той е по-скоро обратното: „просто свободата на обикновените хора да сключват всякакви стопански сделки, за които могат да се договорят помежду си“. Онова, което политическият език нарича „икономическо планиране“, на практика е „принудителното подменяне на плановете на другите хора с решенията на държавни чиновници“. Тези чиновници, колкото и висока да е квалификацията им, разполагат само с малка част от необходимото знание. Соуел неведнъж е подчертавал, че дори най-знаещият човек не притежава и един процент от цялото знание, с което обществото разполага. Затова налаганите отгоре схеми подменят с невежество разпръснатото местно знание, което пазарите непрестанно използват. При капитализма провалът струва скъпо и носи поука. При системите, които обезсилват частните планове, той може да бъде прикриван, субсидиран или обясняван с действията на външни врагове.

Демонстрацията на Roadster показва нагледно този контраст. Tesla и SpaceX са частни предприятия. Инженери, които познават системите за газ под високо налягане от работата си по ракетни технологии, могат да приложат това знание към спортен автомобил, защото и двете компании действат под дисциплината на частната собственост, при която собствениците получават остатъчния доход и понасят загубите. На нито едно държавно ведомство не е възложено да изобрети „летящ автомобил“. Инвеститори, които очакват възвръщаемост, инженери, които искат да решават трудни задачи, и клиенти, които един ден може да платят за резултата, създават условията, при които експериментът става възможен. Самият Мъск признава, че успехът не е гарантиран и че при проектирането на автомобила обичайните стандарти за безопасност не са водещият приоритет. Такава откровеност е възможна само когато неблагоприятните последици се понасят от онези, които сами са избрали да рискуват, а не от данъкоплатците или от чиновници, които могат да се позовават на добрите си намерения, докато прехвърлят разходите другиму.

Йозеф Шумпетер описва по-широкия процес като „съзидателно разрушение“ - определящата характеристика на капитализма. Новите съчетания на знание и капитал непрестанно преобръщат установените структури.

Бензиновият автомобил измества коня; днес електромобилът разклаща позициите на бензиновия автомобил; на свой ред реактивните двигатели, заимствани от ракетната техника, могат да преобърнат представите ни за възможностите на едно пътно превозно средство. Шумпетер отбелязва, че основният тласък, който поддържа капиталистическия двигател в движение, идва от новите стоки, новите методи, новите пазари и новите форми на организация. Централните планове обикновено защитават съществуващите структури, защото хората, които ги прилагат, имат пряк и силен интерес от запазването на стабилността и могат да използват политическата власт, за да се съпротивляват на промените. Пазарите нямат такава склонност да закрилят установеното. Фирмата, която не може да предложи съпоставими с нововъведенията възможности, губи клиенти и капитал. Процесът е хаотичен и понякога води до разхищение в краткосрочен план; с течение на времето обаче именно чрез него обществата излизат от технологичния и организационния застой, характерен за всеки предкапиталистически строй.

Милтън Фридман защитава същата теза през призмата на стимулите и историческия опит. Големите постижения на цивилизацията, отбелязва той, не са дело на държавни канцеларии. Айнщайн не е създал теориите си по бюрократична заповед; Хенри Форд не е извършил революция в индивидуалния транспорт по този начин.

Единствените общества, в които голям брой обикновени хора са се избавили от смазващата бедност, са онези, които са разчитали на капитализма. Там, където държавата се е опитвала да ръководи централизирано индустриалното развитие резултатите са хроничен недостиг на стоките, които хората действително желаят, излишък от онези, които плановиците предпочитат, и по-бавен технически прогрес извън тесния кръг области, определени от тях като приоритетни. Соуел многократно е документирал тази закономерност: щом цените се определят по политически критерии, а не от търсенето и предлагането, се губи обратната връзка, която показва на производителите какво е оскъдно и какво е в изобилие. Складовете се пълнят с непродадени стоки, докато за други се извиват опашки. Частните фирми, които работят при пазарно определени цени, не могат дълго да пренебрегват този сигнал.

Нищо от това не означава, че всеки капиталистически проект успява или че всяка регулация е излишна. Комплектът реактивни двигатели на Roadster повдига основателни въпроси за шума, сертифицирането на безопасността и правилата за използване на въздушното пространство. Отговорите на тези въпроси ще се търсят чрез последователни изпитания, правила за носене на отговорност и проверка на готовността на клиентите да плащат, а не чрез един-единствен планов орган, който предварително решава какви форми на придвижване са допустими. Същият пазарен процес, който е създал прототипа, ще обуздава и преувеличените обещания. Ако серийният модел не предлага практически полезни характеристики на цена, приемлива за клиентите, капиталът ще се насочи другаде.

Затова същинската теза е скромна по претенции и почива на опита. В продължение на два века обществата, които най-последователно са позволявали на отделния човек да съчетава капитал, знание и риск в стремежа си към частна печалба, са постигнали най-голямо подобрение на материалните условия на всекидневния живот. Летящите автомобили са просто най-новият пример. Те не са се появили, защото някое министерство на транспорта е включило „индивидуалната въздушна мобилност“ в петгодишен план. Появили са се, защото хора, свободни да следват собствените си планове и същевременно изправени пред необходимостта да убедят други да им сътрудничат и да плащат, са намерили начин да превърнат знанието от ракетната техника в нова възможност за автомобила.

Докато политическите дейци продължават да гледат на децентрализираната пазарна координация като на проблем за решаване, вместо като на решение на проблем, социалистическото мислене ще си съществува, мигар и да не носи резултати. Капиталистите, които непрестанно намират нови начини да придвижват хора, стоки и информация по света, ще продължават да го правят не защото се отличават с някаква изключителна добродетел, а защото институционалната среда, в която действат, непрестанно мобилизира разпръснатото знание и непрестанно отстранява онова, което не работи.
Затова именно те движат света.