Мария Матеева-Казакова, доктор по политология, пред „Труд news”: Неолибералният модел е подложен на сериозна атака

След национализма, обикновено идва социализмът

Д-р Мария Матеева-Казакова защитава докторската си дисертация в Сорбоната в Париж (Paris II) с титла „почетна“ под ръководството на проф. Жак Шевалие на тема популизмите в България. Дългогодишен наблюдател за списанието Est-Europa, което се издава във Франция. Работила е като консултант по европейски политики в Центъра за стратегии и оценки в Лондон. Член е на борда на Green European Journal, издаван в Брюксел.

 - Франция е шокирана и парализирана от безредиците и агресията. Как се стигна до тук?
 - Добре е да погледнем трезво на случващото се. Не бих казала, че можем да заключим, че страната на Волтер се е превърнала в страна на вандалите и вандализма. Френското гражданско общество традиционно се произнася по този доста остър начин. Той често включва и преминаване към форми на физическо насилие като изразно средство. Като се върнем малко назад, през 2013 г. имаше подобни протести - на „червените шапки“, през 2018 г. видяхме жълтите жилетки, след това през 2023 г. - бунтовете за убитото момче Нахел и сега наблюдаваме организирани протести, които бяха отключени от условията в публичните училища. Още по-назад във времето, през 1997 г., в Страсбург гледките са същите - запалени автомобили, погроми. Не можем да кажем, че това е нещо невиждано и има непременно свръхескалация. Разбира се, социалните причина за протестите са много, а отключващите поводи се променят във времето. При всички положения общества където има диалог по отношение на наболелите въпроси, макар и стигащ до подобен фалцет, са демократично по-здрави и с потенциал за намиране на решения от привидно тихите режими, където стабилността е плод на натиск.

 - Прави ли са политолозите, които твърдят, че страната е на прага на гражданска война и че тя може да бъде избегната чрез въвеждане на извънредно положение?
 - Като цяло има утвърден подход, тъй като френските власти не за първи път се справят с управлението на подобни кризи. Винаги има силен полицейски отпор, силен отговор от страна на прокуратурата, след което започва същинската работа по темпорализация на кризата, т. е. откриване на механизми за диалог, идентифициране на представители, формулирането на предложения към протестиращите, вписването им в конкретни времеви срокове и стъпки. Към момента това е доста трудно, защото има смесица от социални искания, няма идентифицирани лидери. Синдикатите не са единствените организатори. Официално като най-деструктивни организирани групи са идентифицирани крайно леви формирования. Идентифицирането на лидери, с които да започне диалог и преминаване към цивилизовани форми на дебат, беше един от ключовите призиви на президента Макрон. Той каза, че трябва да се води диалог с партиите и представляващите ги лица, за да се пристъпи към намирането на политически решения на повдигнатите социални въпроси.

 - Доколко значимо е участието на мигранти в протестите?
 - Мигрантите по-скоро са допълващ фактор към сериозните социални искания. Поглеждайки към икономическите показатели на Франция, а и не само там, а и в останалите държави, където се вихри протестната вълна, се наблюдава цялостна стагнация, икономически ръст около процент, задлъжнялост. Това са сериозните причини, които довеждат до бедност и некачествени публични услуги. Парадоксално България, и страните от Източна Европа като цяло, в момента е в първата група държави от ЕС с относително добър икономически ръст. След тях се нареждат Франция, Италия, Германия, Белгия.

 - Какви са „заслугите“ на президента Макрон за социалното напрежение?
 - През десетте години на неговото управление, това което може да се констатира е влошаване на икономическите показатели - задлъжнялост, бюджетен дефицит. От гледна точка на безработицата, тя не се влошава значително, но хората живеещи в бедност се увеличават - става въпрос за работещи бедни. Това прави гражданското общество силно податливо. В последствие съществуващите проблеми лесно биват катализирани.

 - В началото протестите започнаха от училищата, какво поражда недоволството на младите хора?
 - Там всички проблеми са производни на недостатъчно доброто финансиране на публичните услуги - персоналът е недостатъчен, паралелките са прекалено големи, влошена е материалната база. Това са неща, които практически мобилизираха представители на активизиращите се участници на гражданското общество, именно гимназистите. Всичко това става далеч по-лесно в общество, където културата на протеста е значително по-развита от тази у нас, например. Гимназистите са и хора силно изложени на влиянието на социалните мрежи. Именно там вероятно в голяма степен са били катализирани съществуващи процеси.

 - В един момент протестите се превърнаха във вандализъм, ясно ли е кой стои зад разграбването на магазини, палежите на исторически сгради?
 - Основно идентифицирани са крайно леви групи, спекулира се с идеята, че е възможно външно влияние. Тук трябва да се подходи отговорно и да се разграничат медийни твърдения от доказани факти. Със сигурност не случайно през 2024 г. Франция прие закон срещу външната информационна намеса с цел дестабилизация. Приемането му говори за официално доказани опити за намеса и рискове от нови такива. За това страната има нужда да се защити чрез специално законодателство.

 - Може ли да бъде смъкнато напрежението с оставки?
 - Правителството на Себастиан Льокорню 2 е на власт само от година. То дойде в период на сериозна нестабилност след кабинета Льокорню 1, най-ефимерното френско правителство, просъществувало едва пет дни. Кабинетът Льокорню 2 е плод на национално отговорни фактори, които искаха да избегнат разпускането на парламента. То така или иначе е опит за намирането на изход в период на нестабилност. Цялото управление на Макрон е белязано от постоянни смени на правителства, общо 9 на брой. Т. е. евентуално формиране на ново правителство при настоящото мнозинство, не би предоставило решения на сериозните въпроси, поставени от обществото. Тепърва предстои кризата да бъде овладяна. Планират се нови протести, следващите дати се утвърждават и е възможно напрежението да се развихри. Финалните акорди на управлението на Макрон ще бъдат минорни, а и той дойде с мисията да предложи „трети път“, когато левицата и десницата не предлагаха решения. Това, което би решило въпросите, разбира се, са допълнителни социални плащания, което текущото състояние на френските публични финанси не позволява.

 - Как протестите ще рефлектират върху предстоящите президентски избори във Франция, за кого работят те - за Марин Льо Пен или за Жан-Люк Меланшон?
 - Обстановката безспорно е много благоприятна за льо Пен, която вече се оформя като лидер с около 30% подкрепа. А що се отнася до останалите потенциални кандидати Меланшон също има сериозна подкрепа от около 15%. Безспорно Льо Пен е в една от най-плодотворните за нея ситуации в досегашната ù кариера. На президентските избори от 2017 г. и от 2022 г. тя достигна до втори тур, но не като лидер. Сега тя влиза в кампанията с водеща позиция. Има други кандидати с потенциал като Едуар Филип, партия „Хоризонти“. Този потенциал идва от здравомислието на французите, когато партиите като тази на Льо Пен достигнат до критично опасна за бъдещето на републиката електорална подкрепа. Както и на предходните президентски избори е възможно в последния момент вълната да бъде възпряна. Освен това, трябва да имаме предвид, че за да достигне до това ниво на подкрепа, всъщност Льо Пен се е освободила от някои от най-радикалните си искания и предложения. Тя не предлага веднага организирането на референдум срещу ЕС, много от крайните ù послания също са изчистени от основния наратив на партията. Това е един омекотен вариант, който говори по-скоро за Европа на нациите.
 
 - Сходни протести със социални искания има и в Италия, в Белгия, Испания възможно ли е някой да ги провокира или мотивира финансово?
 - Времевият синхрон между отделните протести е безспорен факт, това което ги обединява е и бунтът срещу лошите икономически условия. Другото общо е, че на много места става въпрос за бунтове на младежи срещу образователната система. Това са общи елементи, които биха могли да бъдат и плод на информационна дифузия поради сериозната интеграция между информационното поле, в което те съжителстват. Практически интернет сля публичните пространства на редица държави и създаде механизъм за изработване на колективен дневен ред. Тематичното заразяване е напълно реалистичен сценарий, предвид общите предизвикателства, пред които са изправени обществата. Паралелно с това не е невъзможно известно катализиране от външни фактори, но трябва да се стъпва на сериозни факти. Със сигурност не случайно дори на ниво Европейски съюз миналата година беше приет Щит за защита на демокрацията, който се бори срещу информационни атаки, целящи дестабилизация. Това са все неща, които навеждат на мисълта, че отговорни институции, работещи върху сигурността на Европа, са наясно, че подобни провокации и пропаганда представляват обективен риск. Това е нещо, което можем да кажем, без да твърдим, че протестите са силно стимулирани и дори финансирани отвън. Същевременно, ако се заключи необосновано, че „Путин клати ЕС“, може да му се припише влияние, което той няма, или поне не в такава степен. Преекспонирането на външния фактор като ексклузивен, а не като катализиращ, е класическа популистка извинителна схема, която заедно със фокусирането върху мигрантите, намира изкупителни жертви, действащи като обяснителни матрици за по-сериозни политико-икономически дефицити.

 - Има опасения, че случващото се в редица европейски държави ще се прехвърли и у нас. Реалистични ли са подобни тези?
 - Не е изключено България да се присъедини към вълната от протести. Има един започнат диалог с властта, който не намери своята материализация. Граждански активните, които доведоха до свалянето на предходното правителство, послужиха като фактор, който способства идването на Румен Радев на власт, без да го подкрепя. По-широки, но никак не хомогенни или организирани социални групи послужиха за неговото избиране. Друг страничен ефект, със сигурност не търсен от протестиращите е консолидацията на олигархичните фигури, видимо заради споделения интерес. Имайки предвид сериозното повишение на цените, критичната ситуация по отношение на сигурността и двойнствената позиция на правителството по противопоставянето ЕС-Русия и добрата информационна интегрираност на българското общество с останалите държави изгаряни от протестни вълни, разширението на обсега им и у нас не е невъзможно.

 - Краят на ЕС и на неолибералния модел ли са настоящите протести, прерастващи във вандализъм?
 - Парадоксът е, че всъщност ЕС като такъв се радва на най-високата си подкрепа през последните 20 години. Според Евробарометър над 50% от гражданите на ЕС го подкрепят, а над 80% са „за“ единна политика в областта на отбраната. Тоест, ЕС и то не на ниво експерти, а от представителна извадка от своите граждани, е виждан по-скоро като решение, а не като проблем.

 - А неолибералният модел отива ли си?
 - Със сигурност е подложен на сериозна атака, а проблемът е, че няма работеща алтернатива. И говорейки за антиевропейски настроения практически пример, а не политика тествани в „лабораторни“ условия, каквото представляват опростените националистки решения, предлагани като панацея, е развитието на Великобритания. Десет години след Брекзит Великобритания вижда като най-добро решение връщането си в ЕС. Няма по-добра реклама за ЕС от изводите на Лондон след десетилетие политическа нестабилност и икономически застой. Те се връщат от там, където бунтовните популисти предлагат на много държави да отидат...

 - Това, което се случи в Германия и предстоящото да се случи във Франция означава ли, че след неолиберализма идва ред на национализма?
 - Често е така, но след национализма, който повдига въпроси, били те и основателни, но не предлага реалистични решения, а насочва нациите към ксенофобия и често авторитаризъм, е възможно колелото на историята да се завърти и наред като „нова“ политическа вълна отново да дойде не друго, а социализмът... Тук трусовете на пазара на труда заради AI революцията могат да се явят важен допълващ фактор.

С доктора по политология Мария Матеева-Казакова разговаряме за протестите, които тръгнаха от Франция и вече заливат улиците на много европейски градове в Испания, Португалия, Гърция. Питаме това знак ли е за разпада на ЕС и на неолибералния модел, както и какво следва. Разговаряме и за опциите протестите да са инспирирани отвън, от общ център, както и за ролята на мигрантите в тях.