Труд
Автор:
Гергана Николаева
Когато астронавтите от „Артемида II“ достигнат далечната страна на Луната в понеделник, светът им ще замлъкне, тъй като комуникациите със Земята ще бъдат блокирани от масата на най-близкия ни съсед. По време на почти едночасовото прекъсване на комуникациите тримата американци и един канадец на борда ще правят научни наблюдения, които биха могли да хвърлят светлина върху произхода на живота на Земята, пише The Telegraph.
Това, което ще видят, няма да прилича на спокойния, гладък, сребрист диск, който осветява нощното ни небе. Обратната страна никога не се вижда от Земята. Тя е понесла тежестта на милиарди години бомбардировки и прилича на белязана с белези голф топка от дълбоко засенчени, припокриващи се кратери.
Но тези белези от бурно минало са и свидетелство за това, което ранната Земя може да е преживяла, и биха могли да предоставят жизненоважни улики за това как се е формирал животът на нашата планета.
На астронавтите е казано да обърнат специално внимание на две ключови лунни форми на обърнатата страна на Луната – басейна Ориентале и басейна Южен полюс-Айткен. Последният е най-големият – и вероятно най-старият – кратер от сблъсък, за който се знае, че съществува в Слънчевата система.
И двата басейна датират отпреди около четири милиарда години, от период, известен като Късното интензивно бомбардиране, когато голям брой астероиди са обсипвали както Луната, така и Земята.
Този период съвпада с момента, когато животът е започнал на нашата планета.
Една от теориите за това как е започнал животът на Земята е, че първите семена на съществуването са пристигнали на един от тези астероиди. Доказателства за тези скални „спасителни лодки“ все още могат да се крият в кратерите на обратната страна на Луната.
Само астронавтите от „Аполо“ са виждали обратната страна на Луната, но тя беше предимно в тъмнина и те летяха по-близо, което означаваше, че зрителното им поле беше по-малко.
„Артемида II“ се издига много по-високо от „Аполо“, на около 4600 мили над лунната повърхност, което дава на астронавтите по-широк обзор и им позволява да видят области и особености на обратната страна, които хората никога не са виждали директно.
Д-р Меган Арго, доцент по астрофизика в Университета на Ланкашир, каза: „Обратната страна на Луната никога не се вижда от Земята, което правеше невъзможно нейното изучаване преди развитието на космическите полети.
„Фактът, че обучени астронавти сега внимателно наблюдават гледката и описват това, което виждат, ще бъде изключително полезен за лунните експерти, които се опитват да разберат историята и еволюцията на Луната, както и какво ни разказва тя за историята на Земята.
Луната се върти точно веднъж на всеки оборот около Земята,
така че една и съща страна винаги е обърната към нашата планета – феномен, известен като приливна синхронизация.
Страната, която виждаме, има тънка кора, така че големи удари в ранната част от историята на Слънчевата система са напукали повърхността, позволявайки на разтопената лава да залее дъната на кратерите и да формира обширните „морета“ – или морета – които виждаме от Земята.
За разлика от това, кората на обратната страна е много по-дебела, което предотвратява напукването и ги запазва като добре съхранена капсула на времето.
От своята наблюдателна позиция астронавтите ще могат да изучават странните тройни пръстени от отломки на кратера Ориентале, разположен в крайния западен край на Луната, който се е образувал преди около 3,8 милиарда години.
Едно проучване предполага, че пръстените са се образували, когато астероид с диаметър 40 мили е ударил повърхността, изхвърляйки около 816 000 кубични мили отломки в небето на 62 мили височина, преди да се срине обратно надолу.
По същия начин ще бъде трудно да се пропусне басейна Южен полюс-Айткен – гигантска структура от сблъсък с ширина около 1600 мили, която се отличава със странна тежка зона, простираща се на около 200 мили надолу.
Учените предполагат, че тази тежка „аномалия“ може да е желязо-никеловото ядро на древен астероид, който се е забил в Луната преди около 4,3 милиарда години.
Кратерът „Айткен“ също съдържа дебели купчини отломки към северния си ръб – модел, който би могъл да се очаква, ако астероид се е врязал в повърхността от южна посока. Това също може да бъде видимо за астронавтите.
Ударът е бил толкова опустошителен, че вероятно е „преобърнал“ Луната, отнемайки толкова много материал, че тя се е изместила по оста си, за да се приспособи към по-малката маса.
Учените очакват, че изучаването на кратера ще помогне да се определи кога е приключила фазата на бомбардировките в ранната Слънчева система, когато условията са се успокоили достатъчно, за да се формира живот на Земята.
Част от Луната ще бъде в тъмнина, когато астронавтите прелетят над нея, като осветената и засенчената част ще бъдат разделени от линия, известна като „терминатор“. В тъмните зони астронавтите би трябвало да видят светкавиците от ударите на микрометеоритите.
Човечеството е успяло да кацне само веднъж на обратната страна на Луната, и то когато китайската космическа агенция постави „Чанъе-4“ на ръба на кратера „Фон Карман“ в южното полукълбо на Луната.
Астронавтите на „Артемида II“ ще станат свидетели и на слънчево затъмнение, при което Луната ще закрие Слънцето.
Макар астронавтите да се чувстват малко неспокойни по време на прекъсването на комуникациите, учените смятат, че тъмната и тиха обратна страна може да се окаже идеалното място за наблюдение на космоса.
НАСА има планове да използва по-добре обратната страна на Луната в бъдеще, тъй като защитата от шума на Земята я прави идеалното място за търсене на признаци за извънземни цивилизации.
Вече се подготвят два проекта за обратната страна, включително план за изграждане на телескоп в лунен кратер, както и масив от нискочестотни радиотелескопи с ширина 6 мили, известен като Farside.
Европейската космическа агенция също провежда проучвания за осъществимост, за да установи дали оборудване за малка обсерватория може да бъде доставено на Луната с Argonaut, нейния европейски голям логистичен модул за кацане.
НАСА за първи път предложи поставянето на телескопи на обратната страна на Луната през 60-те години на миналия век, но след отмяната на програмата „Аполо“ проектите на лунната повърхност бяха замразени.
