Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призова кабинета “Гюров” “да не ни обяснява, че ще вземе мерки и да говори в бъдеще време, да спре за ден-два с уволненията и с назначаването на партийните си секретари за областни управители и за какви ли не, което си е чисто купуване на гласове, а да вземе и мерки относно спекулата”.
Отлагат въвеждането на еко компонента в тол таксите за камиони
Използват данните в НАП за всички получавани средства от гражданите
Помощта е общо 30 млн. евро
Хората с ниски доходи ще получат пари по банковите си сметки, с които да могат да заредят автомобилите си с по-скъпото гориво по бензиностанциите. Премиерът Андрей Гюров представи мерки, които подготвя правителството, за да смекчи негативния ефект от поскъпването на петрола.
Трябва да бъдат подкрепени най-уязвимите групи от обществото, тоест домакинствата и гражданите, които ще имат проблеми с повишените цени на горивата, за да си заредят колите, каза премиерът. Ще предложим помощи, които още в рамките на този месец ще стигнат до сметките на българските граждани, които отговарят на определени подоходни критерии, допълни той. Помощите ще зависят от доходите на хората и от това какви са цените на петрола на международните пазари.
Министърът на финансите Георги Клисурски обясни, че в НАП има информация за всички доходи на физическите лица, било те студенти, работещи, безработни или пенсионери. Ще бъде определен праг и хората с доходи под него ще получат помощи. Имаме разчети, но ще направим още няколко, за да изберем най-подходящия праг, заяви министърът. Около 30 млн. евро е стойността на помощта за гражданите на първия етап, но тя може да бъде ежемесечна, обясни премиерът.
В подкрепа на бизнеса ще бъде отложено с няколко месеца включването на въглеродния двуокис в размера на тол таксите, което трябваше да стане от 1 април, заяви Ирина Щонова, министър на икономиката и индустрията. Промяната ще бъде в подкрепа на всеки камион, който разнася стоки по супермаркетите, допълни тя.
Според премиера Андрей Гюров мерките на правителството ще намалят натиска върху цените, който през по-високите цени на бензина и дизела би се отразил на цените на другите стоки. Целта е да предотвратим възможността тези повишения да се превърнат в по-високи очаквания за предстояща инфлация, заяви премиерът. Затова мерките са насочени към най-уязвимите групи от обществото и към компаниите, които се занимават с доставки на храни.
Министър Щонова коментира още, че цените на бензина и дизела са важни за формирането на цените на други стоки. За бизнеса най-важна е предвидимостта, а в момента цените на петрола се променят всекидневно. Водят се разговори с представители на бизнеса, обсъжда се, ако се вдигнат цените на тока над определено ниво какво можем да предприемем, обясни министър Щонова.
Правителството разработва и други мерки за подкрепа на гражданите и бизнеса, но те ще бъдат активирани при необходимост, стана ясно от думите на премиера Андрей Гюров. Една от възможните мерки е да бъдат върнати към бизнеса увеличените приходи от ДДС в резултат на поскъпване на горивата. Такава мярка не би представлявала директен разход за бюджета.
В момента увеличението на цените на бензина и дизела не изисква огромен набор от мерки, зави министърът на финансите. Всички мерки ще бъдат приложени само при необходимост, допълни той.
От НАП вече са започнали мониторинг на маржовете на цените по бензиностанциите. Ще има засилен контрол върху всички продавачи на бензин и дизел, за да сме сигурни, че увеличението на цените няма нищо общо със спекулата, а се дължи само на доставната цена, заяви Георги Клисурски.
Депутати от ДПС-НН внесоха в парламента проект на решение, с което Народното събрание да задължи Министерски съвет да предприеме мерки за ограничаване на негативните икономически последици от високите цени на петрола и газа. Депутатите предлагат повишените приходи в бюджета от поскъпване на горивата да влизат във фонд, откъдето да подпомагат транспортния сектор, училищата и земеделските производители.
В Гърция слагат таван на печалбата при горива и храни
Държавите в ЕС предприемат мерки за справяне с проблемите, породени от поскъпване на петрола.
Няма единен подход
Европейските правителства бързат да спрат покачването на цените на енергоносителите и храните, докато войната в Близкия изток заплашва континента с нова вълна от инфлационен натиск, пише Блумбърг. Германия ще сложи таван на промените в цените на бензиностанциите до веднъж на ден, обяви министърът на икономиката. Гърция ще ограничи маржовете на печалба върху горивата и храните през следващите три месеца, а Италия обмисля използването на допълнителни приходи от ДДС от по-високите цени на горивата, за да смекчи въздействието върху потребителите и да накаже компаниите, които се възползват от кризата.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че институцията обмисля ограничаване на цените на природния газ като част от по-широкообхватни мерки за намаляване на влиянието им върху сметките за електроенергия. Досега конфликтът в Иран е струвал на европейските данъкоплатци допълнителни 3 млрд. евро от внос на изкопаеми горива, каза фон дер Лайен. Страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се съгласиха да освободят 400 млн. барела от стратегическите си петролни резерви, което е и най-голямото освобождаване досега.
Дори преди САЩ и Израел да започнат атаката си срещу Иран, Европа се затрудняваше да предотврати затварянето на фабрики заради високи разходи. Още миналия месец Италия стартира мерки за намаляване на цените на енергоносителите с указ, който трябва да премахне разходите за въглеродни емисии от сметките за електроенергия. Полша и Чехия също призоваха за облекчаване на част от изискванията по Системата за търговия с емисии на ЕС, за да се намали тежестта върху компаниите.
Австрия обеща да преразпредели всички данъчни приходи от по-високите цени на горивата към потребителите. В сряда страната обяви поредица от мерки, включително удължаване на ограниченията на цените на тока за домакинствата до юли и принуждаване на доставчиците на горива да ограничат честотата на повишаване на цените до три пъти седмично.
Според Петер Казимир, член на Управителния съвет на Европейската централна банка, може да се наложи институцията да повиши лихвените проценти по-рано от очакваното в резултат на войната и нейното въздействие върху инфлацията.
Превозвачи настоява за подкрепа от институциите
Превозвачите искат компенсации заради поскъпването на горивата.
Горивата са 35% от разходите
Транспортният сектор не може да поема самостоятелно целия ценови шок от поскъпване на горивата. Необходима е бърза институционална реакция, за да се предотвратят фалити, сривове във веригите на доставки и нов натиск върху цените, гласи становище на Съюза на международните превозвачи (СМП).
Браншовата организация сезира българските институции, Европейската комисия и Международния съюз за автомобилен транспорт за сериозния риск, който рязкото поскъпване на горивата създава за международния автомобилен транспорт, за веригите на доставки и за ценовата стабилност на стоките от първа необходимост.
Секторът е поставен под силен натиск, гласи становището на СМП. Разходите за гориво формират между 30% и 35% от оперативните разходи на транспортните предприятия. В същото време значителна част от превозите се извършват по договори, сключени при значително по-ниски цени на енергийните ресурси. Когато към това се добавят традиционно ниските маржове в сектора, отложените плащания на навлата и нарастващите пътни такси, много превозвачи са изправени пред реален риск от тежки ликвидни затруднения.
Най-уязвими са малките и средните предприятия, които съставляват гръбнака на транспортния бранш. За много от тях липсата на бърза и адекватна подкрепа може да доведе до преустановяване на дейността, завяват от СМП. Това е заплаха не само за превозвачите, но и за цялата икономика, тъй като автомобилният транспорт е ключов за снабдяването, индустрията, търговията и непрекъсваемостта на веригите на доставки.
СМП счита, че настоящата ситуация изисква незабавни мерки. Съюзът настоява за: спешни механизми за частично компенсиране на извънредния ръст на разходите за гориво; финансови инструменти за ликвидна подкрепа на автомобилните превозвачи, включително ускорен достъп до целеви програми, гаранции, нисколихвени заеми и други форми на подпомагане; мерки за по-голяма предвидимост и контролируемост на цените на горивата, както и ефективен контрол срещу пазарни спекулации; координирани действия на европейско ниво за недопускане на изкривявания в конкурентната среда между превозвачите от различните държави.
Петролът поскъпна с близо 40 на сто
Горивата значително поскъпваха след началото на войната в Иран.
При газа повишението е с 66%
Дизелът поскъпна до средна цена за бензиностанциите в България от 1,46 евро за литър. От началото на войната в Иран повишението на цените на дизела е средно с 18 евроцента. При бензина поскъпването е по-малко и средната му цена на бензиностанциите е 1,35 евро за литър. От началото на ударите на САЩ срещу Иран бевзинът е поскъпнал средна с 10 евроцента за литър.
Петролът поскъпна с близо 40 на сто от началото на военния конфликт в Иран. Преди ударите на САЩ срещу Иран цените на петрола сорт “Брент” бяха малко над 70 долара за барел. Следобед в четвъртък цените на петрола на международните пазари бяха около 98 долара за барел. В понеделник за кратко цените на петрола достигнаха рекорд от 117 долара за барел, но след това бързо се понижиха под прага от 100 долара. Причината за това беше решение за освобождаване на големи количества петрол от световните стратегически резерви.
Газът поскъпна с 66 на сто след началото на войната в Иран. Преди ударите на САЩ цената на природния газ на хъба в Нидерландия беше под 31 евро за мегаватчас, а в четвъртък цената беше над 51 евро. България има дългосрочен договор за доставки на газ от Азербайджан, което ни помага поскъпването на горивото на борсите да няма такъв голям ефект върху нас.
