Труд
Автор:
Труд онлайн
След началото на интензивни въздушни удари на Съединени американски щати и Израел срещу Иран, към военните операции постепенно се присъединяват и други държави. Според информацията още в първите часове на конфликта Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Обединени арабски емирства и Бахрейн са активирали свои изтребители и системи за противовъздушна отбрана, за да защитят американските военни бази на тяхна територия, пише Military Watch.
Франция и Обединено кралство, които предварително бяха разположили изтребители „Rafale“ и „Eurofighter“ съответно в ОАЕ и Катар, също бързо са включили самолетите си в операции по прехващане на ирански безпилотни апарати и баражиращи боеприпаси, насочени срещу американски бази в региона. В операции по въздушна отбрана участват и британски изтребители F-35B, базирани в Кипър.
Френските военноморски сили са изпратили единствения си самолетоносач Charles de Gaulle в Средиземно море с цел допълнително укрепване на съюзническата въздушна мощ срещу Иран. От своя страна Великобритания е разположила разрушителя за противовъздушна отбрана HMS Duncan, който да подкрепи военните действия.
Участието на Франция и Обединеното кралство означава, че четири от деветте държави в света, които разполагат с ядрено оръжие, са въвлечени в конфликт с Иран. Операцията е започнала под няколко аргумента, сред които и предотвратяването на евентуално разработване на иранско ядрено възпиращо средство.
Иран по-рано беше приел строг международен контрол върху ядрената си програма в рамките на споразумението Съвместен всеобхватен план за действие, което предвиждаше облекчаване на западните икономически санкции. След като САЩ се оттеглиха от сделката през 2018 г. и възстановиха санкциите, договореностите на практика се разпаднаха. Въпреки това редица анализатори смятат, че Иран не е показвал ясни признаци за активна програма за създаване на ядрено оръжие.
Междувременно първите етапи на военната кампания са съпроводени с редица затруднения за САЩ и Израел, което доведе до ревизия на прогнозите за продължителността на конфликта. На 4 март Министерство на отбраната на САЩ съобщи, че операцията може да продължи най-малко 100 дни, като не е изключено бойните действия да се проточат до септември.
Централно командване на САЩ е поискало разширяване на щаба от разузнавателни офицери в базата си в Тампа, за да подкрепя операциите срещу Иран до есента, което също подсказва очаквания за по-дълъг конфликт.
Освен Франция и Великобритания, все повече държави членки на НАТО дават сигнали, че могат да се присъединят към военните действия. Генералният секретар на алианса Марк Рюте заяви, че организацията е готова при необходимост да приложи член 5 от договора за колективна отбрана.
Канадският премиер Марк Карни също заяви, че не изключва участие на канадските въоръжени сили в евентуални операции срещу Иран. Подобни сигнали идват и от германски представители, които посочват, че армията на страната може скоро да се включи. Италия вече потвърди, че ще подпомогне операциите по противовъздушна отбрана в района на Персийския залив, където защитата на американски и местни обекти е под нарастващо напрежение.
Няколко държави от НАТО, включително Германия и Италия, имат достъп до американско ядрено оръжие в рамките на споразумения за ядрено споделяне, което създава възможност за допълнителна ескалация, ако конфликтът се развие неблагоприятно.
На 5 март от Корпус на гвардейците на ислямската революция заявиха, че през следващите дни иранските удари ще станат по-интензивни и по-мащабни, след като според тях все повече вражески радарни и противовъздушни системи са били неутрализирани.
