Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви двуседмично примирие с Иран. Но това не означава, че войната е приключила. С въпроси как войната в Иран се отразява на икономиката ни, необходими ли са допълнителни мерки от страна на правителството за справяне с кризата, необходимо ли е Европейската комисия да преразгледа „зелената“ си политика и добро решение ли е вносът на работна ръка се обърнахме към икономиста Стоян Панчев.
- Г-н Панчев, войната в Близкия изток доведе до поскъпване на петрола и на горивата в България. Това ще доведе ли до повишаване на инфлацията в страната ни?
- От НАП оповестиха данни, че бензинът е поскъпнал с 18,7%, докато дизелът с цели 37% от началото на военните действия в Иран, което е малко над месец като период. Знаем, че теглото на горивата в хармонизирания индекс на потребителските цени е такова, че при около 20% увеличение в цените на горивата получаваме към 1 процентен пункт увеличение в размера на индекса. Това е значителен ефект и то директен - просто в следствие на по-високите цени на петрола на международните пазари. Ще последват и вторични ефекти върху свързани сектори като транспорт, самолетни пътувания и т. н. Но засега ценовите ръстове в повечето стоки и услуги, които наблюдаваме последните месеци, са директно свързани с въвеждането на еврото. Още няма ефекти от скока на петрола.
- Част от мерките на правителството за справяне със ситуацията заради войната в Иран са помощи от 20 евро за хора с ниски доходи и отлагане на повишението на тол таксите за камиони. Осигуриха подкрепа и за транспортния бранш. Според вас необходими ли са и други мерки, например намаляване на ДДС за горивата?
- Отговорът ми на този въпрос ще зависи основно от развитието на конфликта в Близкия изток. Ако военните сблъсъци се проточат, ще са нужни редица мерки и то отвъд цената на горивата, защото шоковата енергийна криза, каквато се развива в момента, исторически обикновено води до тежка рецесия, изискваща значителен набор от мерки за справяне с положението. На този етап каквито и мерки да се въведат или ще са по-скоро ненужни, или ще са твърде ограничени. Намираме се в едно специфично безвремие, нещо като февруари 2020 г. Големите събития, ако ще ги има, предстоят.
- Намаляване на ДДС за електроенергията добър вариант ли е за подкрепа на бизнеса или е по-добре да има компенсации при цени на тока над определен праг?
- Двата типа мерки по-скоро имат за цел различни сектори и проблеми. За момента намаляване на ДДС се коментира основно за горивата, където при правилно прилагане може да стигнем до по-ниска цена на колонката. Основни облагодетелствани ще са транспорт, доставки, пътувания и шофиращите граждани. Стане ли дума за цена на електроенергията, там вече иде реч за казус, който е много по-стар и по-сложен за разрешаване, а именно високата обща цена на електроенергията в Европа (заради вандалска „зелена“ политика и заради унищожението на украинските производствени мощности). Компенсациите над праг могат да се прилагат в България само защото страната ни имаше сериозни мощности за производство на електрическа енергия, които също постепенно се компроментират чрез смесица от роден бандитизъм и европейски политики за декарбонизация. Тук бенефициенти от мерките са значителни части от индустрията.
- Смятате ли, че подкрепа за транспортния бранш би могла да ограничи повишението на инфлацията?
- Не мисля - влиянието на транспорта върху крайните цени няма да е толкова голямо. Значителни ефекти върху инфлацията виждаме при провеждането на агресивна, отпусната парична политика (скокът в цените 2021-2023 идваше от такава) или при смяна на валутата (от лятото на 2025 г. до днес наблюдаваме такъв период). Също така, моите наблюдения върху това, което ни казват от самия бранш е, че за тях е по-важно да се осигури ликвидност, която да рефинансира техни плащания или да компенсира развалени договори. По собствените им думи не самите цени са големият казус и вероятно ще е по-полезно да се подпомогнат с кредитни линии, вместо с директни субсидии.
- През 2022 г., след началото на войната в Украйна, беше въведена помощ под формата на отстъпка от 25 ст. от всеки литър бензин или дизел, зареждани от граждани. Смятате ли, че такава подкрепа трябва да има и сега при поскъпване на горивата над определен праг?
- Не мисля, че има голям смисъл точно от тази мярка. По-склонен съм да подкрепя идеята на служебния кабинет за 20 евро помощ на нуждаещите се домакинства (това са основно хора в провинцията без достъп до субсидиран обществен транспорт). Или ако търсим по-широк ефект, временна отстъпка от ДДС върху горивата, но приложена така че да се достигне до ефект върху крайните цени на колонка, вместо разликата да остане при търговците. По време на Ковид-19 и последвалия инфлационен епизод имахме два примера за намалено ДДС - единият добър, другият не. Намалението на данъка при хляба и брашното доведе до понижаване в цените, докато при ресторантите - не. Трябва да се поучим от този опит и да осъзнаваме разликите в пренасянето до крайните цени.
- Ако войната в Иран приключи бързо, това ще доведе ли до бързо понижение на цените на петрола и на горивата в България? Разрушенията от войната могат ли бързо да бъдат възстановени?
- Ще доведе до понижаване в цените, но то ще се случва на етапи. На първо място ще има голяма корекция надолу в цената на петрола заради спада на рисковата премия. Следващите намаления до връщането близо до предишните времена ще отнемат повече време. Имаме информация от петролните компании на страните от Залива, които говорят за нуждата от 6-9 месеца за възстановяване на унищожената инфраструктура. Преди този период значителна част от предлагането ще продължи да е заключено. Само да уточня, че понижение ще видим в цените на борсово търгуваните суровини - при крайните продукти няма да има осезаемо понижение, както не видяхме и след нормализирането на пика от войната в Украйна.
- Как войната в Иран се отразява на икономиката на страната ни? Има ли вече забавяне на икономиката или негативни ефекти ще има само при по-продължителен конфликт? Възможно ли е да се стигне до продължителен военен конфликт, който да не приключи скоро?
- Основното отражение ще дойде през цените на борсово търгувани стоки, очевидно петролът ще е най-ключовата такава. Вторият ефект ще е по-голям и по-отрицателен, ако се стигне под някаква форма до световна рецесия, със или без финансова криза. Ако видим рецесия в следствие на енергийния шок, почти сигурно е, че ще последва нов инфлационен период, подобен на този от 2021-2023 г. Всички тези ефекти, ако изключим цените на горивата, са по-скоро хипотетични и в бъдещето, но за съжаление стават все по-възможни. За съжаление е напълно възможно да видим дълъг военен конфликт, да си припомним, че войната в Украйна продължава вече четири години. От друга страна, Тръмп е от малкото политици с достатъчен размах, за да прекратят такъв конфликт.
- Време ли е европейската комисия да преразгледа политиката си по отношение на търговията с вредни емисии, зелената енергия, въглищните електроцентрали?
- Реалността вече принуждава редица европейски правителства да се отказват от най-крайните форми на зелена политика. В продължения на десетилетия от различните политики за декарбонизация страдат и европейската индустрия, и европейските потребител. Двете войни - в Украйна и в Иран - показаха, че единственият път напред е връщане към нормалността. Не може Китай да строи десетки въглищни централи годишно, докато ти затваряш дори своите ядрени. Невъзможно е икономически да се състезаваш на международните пазари с толкова скъпа енергия и толкова рестриктивни регулации. Oще повече, когато те всъщност изобщо не помагат за по-чиста околна среда, а и на практика не решават проблема с климатичните промени.
- Войната в Иран доведе до поевтиняване на златото и на акциите на фондовите борси. Защо златото поевтиня, въпреки че се счита за убежище за инвеститорите по време на кризи?
- Наистина в първите седмици от войната в Иран златото рязко коригира цената си надолу с близо 15%, достигна дъно от около 4200 долара за тройунция и в момента на това интервю е малко под 4800 долара. Т. е. имаме и известно възстановяване в цената от най-ниската точка, която беше достигната. Причината можем да намерим в няколко обстоятелства. На първо място за много страни от региона и самата война, и последващото затваряне на Ормузкия проток бяха изненада и дори шок. Видяхме рязък скок в цените на ключови суровини, появи се и спешна нужда от покупка на горива, муниции и провизии от страна на редица държави, не само в региона, но и такива разчитащи на доставки от там. На второ място много от тези страни имат значителни златни резерви, пазени точно за такива моменти на голяма геополитическа несигурност и използваха своята златна „застраховка“, за да си набавят най-необходимото. Златото е супер ликвидно и е първият актив, който се продава при криза. Видяхме подобна ситуация и по време на Ковид-19. Стана ясно, например, че Турция е продала за три седмици 120 тона злато, които е събирала в продължение на шест години, с цел да защити отслабената турска лира. Хубавата новина за инвеститорите в злато е, че прогнозите остават за връщане обратно в цената на жълтия метал, като очакванията са за над 5000 долара за тройунция.
- Възможно ли е да се стигне до по-сериозна финансова криза в Европа или САЩ?
- Затварянето на Ормузкия проток извади от световните пазари по различни оценки между 7-11% от предлагането на петрол. За сравнение, по време на най-тежките Ковид-19 локдауни търсенето на петрол намаля с 9,2%. Глобалната икономика в сегашната си форма не може да преживее за продължителен период толкова голяма редукция с количествата на търгувани суровини като петрол, газ, торове, хелий и др. Ако протокът бъде затворен по-продължително време, ще започне масово продаване на активи, включително на държавни ценни книжа, точно както стана със златото, за да се покрият базови нужди на десетки държави. Това ще предизвика финансова след което и дъгова криза, тежка рецесия (ала Ковид-19) и на това спешно ще се реагира с ново огромно вливане на ликвидност от централните банки, пак по примера на 2020 г., водещо до спиране на кризата и нов инфлационен епизод.
- Българските работодатели искат облекчаване на правилата за внос на работна ръка. Смятате ли, че това е правилният път за развитие на страната ни?
- Новата политика по вносните работници и посоката, по която са поели работодатели и някои политически сили, е по-разрушителна от войната в Персийския залив. Различни прогнози показват между 250 хил. и 1 млн. работници, които работодатели искат да внесат в нашия трудов пазар. Краткосрочно това ще доведе до спад на заетостта за местните работници и последващо замразяване и реален спад в заплатите. Това вече са наблюдава в сектори като туризъм, ресторантьорство, строителство, отчасти в промишлеността. По-дългосрочните ефекти са дори по-отчетливо негативни. Основният стопански такъв е свързан с блокиране ръста на доходите, по-бавна или отсъстваща конвергенция с Европейския съюз и саботаж на цялостния икономически модел на страната. Всъщност не можем да разглеждаме политиката за внос на работници отделно от задъхващия се модел на развитие, който работеше за страната, но вече дава сериозни изкривявания. От една страна заради нуждата от следващ етап на развитие с производства с повече добавена стойност, по-висока автоматизация, повече технологии от друга заради натрупани грешки в стопанската политика през последните години на политическа турбуленция. Моделът с евтината работна ръка не може да продължава, освен ако не искаме да остане завинаги с ниски заплати, които обаче ще даваме на стотици хиляди мигранти от третия свят, живеещи в страната ни.
Нашият гост
Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
