В България има идеална почва за старт на програма за превенция на затлъстяването
Пациенти с редки болести чакат от 3 до 7 г. за диагностика и адекватно лечение
Мащабно изследване на Imperial College London показва, че някои страни в света вече постигат добри резултати в борбата с епидемията от затлъстяване. Сред тях ли е България, защо страната ни още няма национална програма за превенция на наднорменото тегло и ясен алгоритъм за диагностика и лечение на пациенти с редки болести, как прекомерната консумация на вредни храни или ограниченията увреждат детския организъм, разговаряме с проф. Виолета Йотова, зам.-ректор „Научна дейност“ на Медицински университет-Варна, участник в изследването и ръководител на Експертен център по редки ендокринни болести в УМБАЛ „Св. Марина“.
- Imperial College London публикува наскоро мащабно изследване за затлъстяването, базирано на здравни данни от 200 държави, обхващащи период от близо 45 г. Вие сте сред изследователите, участвали в проучването. Какво сочат резултатите, проф. Йотова?
- Imperial College London разполага с огромна база данни и е един от основните хъбове на СЗО за медицински данни. Те събират информация не само от националните бази данни, но и от регионални регистри след проверка на качеството на измерванията. Например, в проучването участва и детска градина от Пазарджик. Идеята е да се събират колкото може повече данни за деца и възрастни за възможно най-дълъг период, за да се проследи ходът на развитие на дадена епидемия. В случая става дума за затлъстяването, но и за поднорменото тегло. Анализите се правят периодично, като към тях се добавят нови данни. Предходна публикация за първи път доказа, че разликата между град и село в световен мащаб се заличава. Доскоро селските деца бяха по-изложени на затлъстяване в сравнение с градските. Същото важеше за тези от по-ниските социални слоеве. Това вече не е така и независимо къде и в какво семейство живееш, рискът да напълнееш е реален. В същото време намалява процентът на хората с поднормено тегло.
- Има ли промени в последната публикация след допълването на данните?
- В новите данни, проследяващи 45-годишен период и над 220 млн. души, се вижда нещо, което чакахме отдавна. Има държави в Африка и Карибския басейн, където възходящият тренд на затлъстяването се запазва. Но има и много други, в развити региони от Европа, части от Северна Америка и Австралия, с по-заможни и ориентирани към превенцията общества, където се наблюдава не само задържане, но и тенденция за реален спад на страдащите от затлъстяване. Това е важно, особено за скептиците, защото в нашето общество постоянно слушаме мнения, че профилактиката на затлъстяването е обречена на неуспех.
- Каква е картината в България?
- По-разнородна е. На пръв поглед впечатлението е, че тя се влошава, защото не сме сред страните отличници. Но анализът по възраст и пол показва, че е налице задържане на показателите с изключение на възрастните жени, които днес полагат доста по-малко физически труд, отколкото са полагали в грижите за домакинството бабите им. България влиза в позитивната група. Явно всички положени усилия дават резултат, дори и без структурирана национална програма за превенция. Обществото започва да разбира, че затлъстяването е хронично заболяване с множество вредни последици за здравето. Мисля, че има значение и общото замогване на нацията. Ясно се вижда, че до 2000 г. има ръст на затлъстелите, но към 2014-2016 г. започва спад. За Варна знаем, че това бе резултат от няколко големи проекта за обществено здраве, в които обучихме над 3000 деца и техните семейства. После дойде пандемията от COVID и картината се влоши заради обездвижването и психологическия стрес. А в момента в България има идеална почва за старт на програма за превенция. Хората са готови, но са нужни мерки.
- Защо все още нямаме национална програма за превенция на затлъстяването?
- Нямаме такава програма, защото за нея е нужна сериозна работа и няколко стъпки Първата е събирането на надеждни данни, които вече са налице и то сравнени с международните. Имаме и проекти с доказани резултати. Един от тях - DigiCare4U, е на МУ-Варна и показва, че с дигитални средства се постига ефективно обучение и правилно насочване на хората с проблем, които иначе се объркват от огромното количество разнопосочна информация. За да има национална програма обаче е необходимо мултисекторно обхващане. До момента е сложен ред в храненето в детските градини и училищата. Но няма контрол върху безбройните магазинчета, кебапчийници, дюнерджийници край тях, както и върху цените и маркетинга на вредните продукти. Енергийни напитки с огромно количество калории и кофеин например се продават за 50 евроцента - сума, достъпна за всяко дете. Една ефективна програма за превенция на затлъстяването трябва да включи родителите, транспорта, здравния и образователен сектор, медиите. Всички са участници в тази игра. Радвам се, че правим първа стъпка с предстоящото подписване на меморандум за сътрудничество с научните дружества в България, които са от различни сфери. Това е основа за истинска мултисекторна работа за решаване на проблема със затлъстяването. Но има и втори, който също е важен - лечението на хората с наднормено тегло и затлъстяване, които са близо 40% от населението.
- Достъпно ли е това лечение?
- Липсва систематично организирано поведение за лечение. А когато системата не предлага решение по правилния начин, нишата се запълва от неправилни алтернативи - хранителни добавки, клиники за „удължаване на живота“, нелегална търговия с медикаменти на завишени цени, инфлуенсъри.
- Много родители подлагат децата си на различни хранителни режими не по медицински причини, а с идеята, че е здравословно. Крие ли рискове това?
- Ако родителите дават на детето си основно модните чиа, киноа, амарант с идеята да не напълнее, те го поставят в хранителен дефицит. Недохранването засяга растежа и умственото развитие, защото мозъкът се храни предимно от мазнини. Най-важното е да запомним, че ние се храним, за да живеем, а не живеем, за да се храним. Не бива цялото ни ежедневие да минава с броене на калории и обсебване от храната. Това води до ръст на случаите на анорексия и други хранителни разстройства. И тук е нужна мултисекторна програма за превенция, както и регулация, за да се спре масовото разпространяване на вредна и невярна информация, която е форма на пропаганда. Тя се разпространява лесно, защото живеем в среда, в която заплахите от външния свят са много по-малко, отколкото преди столетия и хората станаха безкрайно доверчиви.
- Как може да се ограничи разпространението на неверни данни и фалшиви продукти във века на технологиите?
- Ще дам пример с Австралия, която е световен лидер в общественото здравеопазване. Там забраниха достъпа на деца под 16 г. до определени социални мрежи. Една година по-късно все повече родители са изключително доволни от тази мярка, защото децата им вече не са залепени за екраните и обездвижени.
- Бихте ли дала рецепта за правилно хранене на дете в начална училищна възраст?
- Почти невъзможно е да се формулира универсална рецепта, защото децата са от различни семейства, с различни генетични предразположения, религии, културни навици и начин на живот. Но има няколко полезни правила. Ако детето е започнало да се заобля, количеството на храната му трябва да се намали с една трета. Често това е напълно достатъчно за регулиране на теглото, без да се дават сложни диетични указания. Според науката за храненето, която е една от най-малко спазваните, на тази възраст е добре да има четири хранения на ден. Те не бива да са прекалено обилни и засищащи, но трябва да осигуряват достатъчно въглехидрати. Важно е да няма дълги периоди на глад, след които на детето да се сервират например 3 филии хляб с луканка, кашкавал и сирене. Родителите най-добре познават децата си. Ако те растат нормално, не са прекалено слаби или видимо заоблени, няма нужда от промени в храненето. Ако обаче е налице напълняване, е добре на детето да се предлагат порции в по-малки чинии и да се ограничи свободният достъп до хладилника. Важно е храната да не се ползва от родителите като инструмент за управление или награда.
- Какъв съвет ще дадете на възрастните, които пробват различни диети за вталяване и разкрасяване?
- Всички хора трябва да са наясно, че няма да постигнат добър ефект, докато не превърнат храненето в начин за запазване на живота. То не бива да е самоцел и манипулация на собственото тяло. Много млади хора смятат, че когато преминат от една към друга храна, ще променят елемент от организма си. Това е погрешно. Биологичният организъм е изключително сложна и устойчива система, изградена в продължение на милиони години. Той не се променя драстично за кратки периоди.
- Какво имате предвид под манипулация на собственото тяло?
- Пример е преминаването от композитно хранене, в което са включени всички продукти - хляб, млечни произведения, зеленчуци, към кето диета с консумация на мазни меса, комбинирани с нисковъглехидратни листни зеленчуци. Това е опит за манипулация на организма с идеята да се направят мускули, но не съм видяла човек, който да постигне това без спорт. Прилагащите този вид диета губят много мазнини, но от половите жлези и от мозъците си. Имам пациенти, които години наред са спазвали кето диета. Съдовете им са пълни с атеросклеротични плаки.
- Ръководите експертен център за редки ендокринни болести в УМБАЛ „Св. Марина“. Има ли такива заболявания, свързани със затлъстяване?
- Да, това са форми на генетичното затлъстяване, които попадат в категорията на редките заболявания, засягащи по-малко от 1 на 2000 деца. При екстремно затлъстяване, което започва преди 2-годишна възраст, се препоръчва генетичен анализ още на първо ниво. При по-големи деца трябва да се търси вторична причина, ако затлъстяването е съчетано с нарушаване на растежа, умствено изоставане или неврокогнитивни нарушения като хиперактивността.
- Достъпни ли са вече генетичните изследвания за пациенти с редки болести?
- Генетичните изследвания ще влязат в протокола за диагностика и лечение на редките заболявания. Вече има готова амбулаторна процедура, подкрепена от всички експертни центрове по редки болести в България, които са членове на европейски мрежи. Тя все още не е утвърдена заради дългата липса на стабилно управление. Това е дългосрочна промяна, която изисква бюджетно планиране и едва ли ще бъде приета до края на тази година. В последните дни на служебния кабинет съставът на комисията по редки болести, която дава насоките за този процес, бе обновен за първи път от 2014 г. В него са включени както колеги от предходния състав, така и директорите на експертните центрове.
- Увеличи ли се броят на редките болести, за които се прави неонатална диагностика? Миналата година бяха само три и настоявахте за поне още толкова.
- Член съм на работната група, която подготви поредния доклад с ценови разчет, за да се включи в бюджета. Със съвременната апаратура ще могат да се покрият не само още 3 заболявания, а и други 32 метаболитни болести. За някои от тях имаме възможност да постигнем ефект дори само с промяна в храненето. Тестът става с капка кръв от бебето в родилния дом. Надявам се, че новият здравен министър като човек с европейски поглед и хоризонт няма да отстъпи крачка назад и тази промяна ще се случи.
- Продължава ли практиката с дарения да се закупува растежен хормон за деца с редки ендокринни заболявания?
- Да, защото здравната каса още не го реимбурсира, въпреки че това е факт в цяла Европа от 2004 г. Чакаме всеки момент картината да се промени, засега пречка е липсата на бюджет.
- Има ли утвърден алгоритъм, по който пациентите с редки болести да бъдат диагностицирани и да получат адекватна помощ и колко време отнема това?
- Процесът отнема от 3 до 7 г., защото няма разписана пътека на пациента. У нас има над 20 експертни центъра за различни групи редки болести. 8 от тях членуват в европейски мрежи, които предоставят информация, но хората не знаят как и къде да я търсят. Липсва изискване при съмнение за рядка болест личните лекари да насочват пациента директно към експертен център, а не към специалист от доболничната помощ. Интегрирането на грижата за пациенти с редки болести в здравните системи е във фокуса на ЕК чрез проекта JARDIN, в който България участва чрез МУ-София и пациентска организация. Държави като Германия и Италия вече са направили големи стъпки, а водеща е Франция, където алгоритъмът е налице. Пациентите често недоволстват, че трябва да пътуват до експертен център, но няма как такъв да има във всеки град. Това неудобство може да се преодолее, ако нуждаещите се от диагностика и проследяване получат 3 дни годишно извън платения си годишен отпуск и разходи за транспорт. Това би била голяма социална стъпка, вместо да се наливат пари в ТЕЛК, често за несъществуващи болести.
- Увеличават ли се пациентите в ръководения от Вас експертен център?
- През 2017 г. започнахме с 40 пациенти, сега полагаме грижи за около 600 деца с ендокринни заболявания, които се проследяват няколко пъти годишно. Грижата е от раждането до смъртта.
Проф. д-р Виолета Йотова е специалист по педиатрия, детска ендокринология и болести на обмяната. Заместник-ректор е на Медицински университет-Варна по научната дейност и е ръководител направление “Педиатрия” в УМБАЛ “Св. Марина”. Директор е на Варненския експертен център по редки ендокринни болести и е съпредседател на работната група по образование и обучение към Европейската ендокринна мрежа. Член е на редакционните колегии на множество научни списания. През 2021 г. е наградена с Почетен знак на президента на България за заслуги в областта на детското здравеопазване и към “Българската Коледа”.
Труд
