Пентагонът е в... Италия!

Архитектурният шедьовър на Ренесанса привлича хиляди туристи и много кинаджии

Сградата на военното министерство на САЩ е вдъхновена от италиански дворец на 500 г.

През тези дни Пентагонът или министерството на войната на САЩ е в устата на всички по света. Ама малцина знаят, че истинският пентагон, оригиналният, се намира в Италия, на шейсетина километра северозападно от Рим. Да, първата сграда в света, която е получила това, е построена в селцето Капрарола пред 500 години и в разцвета на италианския Ренесанс. Още си е там, красива, величествена и добре поддържана от властите за радост на хиляди туристи и вдъхновени от нея кинаджии.

А Пентагонът в САЩ е вдигнат през 1941 г. с цел да събера на едно място всички служители на тогавашното министерство на отбраната. Хитлер вече вилнеел из Европа, американската нация с притеснение наблюдавала агресивните му набези и започвала да се готви за война. Да, ама 24-те хиляди служители на военното ведомство били разхвърляни в 17 различни сгради, координацията между тях била затруднена и Конгресът възложил на специалната строителна дивизия да намери място и да построи бързо сграда, отговаряща на актуалните нужди на армията. Като да предложи конкретен проект бил натоварен младият лейтенант Хю Кейси, който бил дипломиран архитект-инженер, влюбен в архитектониката на Ренесансова Италия.

И вдъхновен от изучавания в университета средновековен Пентагон, той възложил на подопечните му архитекти и дизайнери да сътворят уникален план за сграда с формата на правоъгълник. Където всяка от петте страни да разполага с достатъчно пространство за офиси на 40 хиляден персонал, които да се свързват с коридори и да правят военните анализи и съответните решения светкавични. Разбира се, планът за петоъгълната сграда имал противници и то най-вече сред членовете на комисията за изящни изкуства на Конгреса. Те твърдели не само, че сградата щяла да бъде огромна и съответно лесна мишена за бомбардировачите на Третия Райх, но и много грозна.

Споровете стигнали и до президента Франклин Рузвелт, който междувременно бил запознат с функционалността и красотата на италианския архитектурен шедьовър, и отсякъл: „Пентагон!“

А прочутият италиански дворец с петоъгълна форма, известен с името „Фарнезе“, бил проектиран преди половин хилядолетие от най-известните италиански архитекти по искане на двама знаменити членове на могъщата фамилия Фарнезе – Алесандро Фарнеза Стария, който по-късно става папа с името Павел III и неговия племенник Алесандро Фарнезе – Младия.  

Първият поверява дизайна на флорентинския архитект Антонио да Сангало Младши, който измисля известния петоъгълен план, но за крепостен замък, а не за дворец за живеене на аристократична фамилия. Работата започва през 1530 г., но е спряна четири години по-късно, когато Алесандро Фарнезе става папа. Не много време след това в Капрарола пристига племенникът Алесандро Фарнезе, който решава да завърши проекта на именития си чичо, като го поверява на архитекта Якопо Барози, вече известен в половин Европа с името Виньола. Той именно преначертава първоначалните планове, превръщайки започнатата крепост в дворец, смятан и днес за обсолютен шедьовър и на течението в архитектурата – т.нар. маниеризъм, на което Виньола е един от най-видните представители наред с Микеланджело Буонароти, Джулио Романо и Андреа Паладио.

А внушителният ренесансов дворец става лятна резиденция на папи и кардинали, които се радват на красивата природа наоколо от преврнатите в големи тераси ъглови бастиони, в горещините пък отмарят в оформения посредата кръгъл двор, състоящ се от два припокриващи се портика. Удивителни са също така вътрешната архитектура, характеризираща се с изящни стълби и колони, както и фреските по тавани и стени, дело все на прочути ренесансови художници. 

До 1941 г. – точно когато започва строителството на Пентагона във Вашингтон, този, оригиналният в Капрарола, е частна собственост, но е национализиран в полза на държавата от фашисткия водач на Италия Бенито Мусолини. Любопитен е фактът, че след войната дворецът „Фарнезе“ става любим на първия президенти на републиканска Италия – Луиджи Ейнауди, който обичал да отмаря в специалната ... „Къща на удоволствията“! Тоест в помещениеята и терасите с градини, където някога се подвизавали конкубинките на папи, кардинали и архиепископи. Днес освен любима дестинация на хиляди туристи от цял свят, ренесансовият архитектурен шедьовър е предпочитана „локация“ от не един и двама кинаджии.

Там например са извъртени забележителни ленти като третата част на „Кръстникът“ на Франсис Форд Копола, „Осъждането и отвличането“ на Марко Белокио, „Операция U.N.C.L.E“ на Гай Ричи и др.