Ненчо Илчев: „Ако имах вълшебна пръчка щях да спра безумните войни“

Фокусникът е номиниран за “Икар” за принос в развитието на илюзионното изкуство

Ненчо Илчев е човек, чийто джобове са пълни не с пари, а с фокуси. На лицето му винаги грее широка усмивка, а сръчните му ръце сътворяват магия, която обаче не е обикновен трик, а цяла философия. Със своя природен талант и непоправимо чувство за хумор, той подарява на публиката си безкраен смях, мистерия и много забавление. Именно неговите майсторски умения да “омагьосва” хората му носят номинация за награда “Икар” в категория Цирково изкуство. Призът е за принос в развитието и популяризирането на илюзионното изкуство и за създаването на Музея на магията и ще бъде връчен на ловкия фокусник на 27 март.

Ненчо Илчев признава, че наградата е неочаквана изненада, но много го радва, защото му се присъжда от колеги. “Благодарен съм на фамилия Балкански, които ме номинираха и оцениха труда ми, а също и на съюза на илюзионистите”, коментира актьорът. Той твърди, че създаването на Музея на магията не му струва нищо, прави го с удоволствие. Но в същото време огромна част от заработените си пари, влага именно в него. Така хобито му, се превръща в ценна колекция, която е единствената в Европа, а може би и в целия свят. “Обиколил съм всички тавани на илюзионисти в страната, за да събера изумителни неща. Това е страхотен ангажимент и разправия, но съм напълно удовлетворен, защото подслоних на едно място живота на всички велики наши фокусници”, разказва с гордост Илчев.

Музеят на магията в родопското село Момчиловци е отворен целогодишно.

Момче от Момчиловци, което мечтае да прави магия. Така започва историята на Ненчо. Омагьосан от сръчните ръце на Мистър Сенко, малкият бъдещ фокусник решава да му напише писмо. За негова огромна изненада, легендарният илюзионист го кани в София. Заедно с родителите си, едва на 13 години, Илчев заминава за столицата, а от срещата с великия маг си тръгва не само с вдъхновение, но и с фокус, нарисуван от самия Сенко. Именно този малък лист хартия днес е една от атракциите в Музея на магията в родното село на Ненчо, Момчиловци.

Богатата колекция на усмихнатия фокусник е плод на почти 30-годишните му усилия. Признава, че не е очаквал такъв голям интерес към сбирката. Разглеждат я хора на различни възрасти и от всички части на страната. Първоначално прекрачват прага леко скептично настроени, но излизат очаровани след подробната обиколка придружена от беседа.

Музеят на магията съхранява над 1000 експоната. Не са изложени всичките, а само най-ефектните. Старите дървени закачалки гордо приютяват атрактивните сценични костюми на Мистър Сенко, Орфи, Факира Мити, Харди, Астор... По стените са разлепени плакати от техни отдавна отминали спектакли, а стъклените витрини пазят мистериозни фокуси, илюзии и магически предмети. “Ние сме били на световно ниво в цирковото и илюзионното изкуство през миналия век. Целта ми е да запазя паметта за тези хора за идните поколения”, обяснява фокусникът.

Голяма част от публиката на неговите спектакли са предимно деца. По думите на Ненчо, интересът към фокусите не е изчезнал, напротив много млади хора имат желание да се занимават с този занаят, но новите технологии ощетяват илюзионното изкуство. “Ако преди 50 години децата чакаха да дойде в селото или в малкия град илюзионист и да видят някой интересен фокус, днес за 5 минути ще изгледат 100 фокуса и 100 клипчета ще им обяснят подробно как са направени. Изкуственият интелект ощетява и киното, театъра, музиката... Романтиката на тези професии изчезва. Технологиите убиват интереса към почти всички видове изкуство и на младите ще им бъде много по-трудно да сътворяват нови неща, защото вече всичко е измислено”, негодува Ненчо.

Последните 15 години той радва своите почитатели със собствено шоу, което е част от репертоара на театър “Българска армия”. Зад гърба си има огромен екип от сценични работници, специалисти по костюмите и богат реквизит. Но за начинаещите илюзионисти днес времената са доста трудни, обяснява комикът. “В наши дни е много скъпо да бъдеш фокусник, особено ако искаш да правиш големи спектакли. Затова в България почти няма такива. Нужен е огромен реквизит и обучени хора, които да помагат, иначе няма как да се получи ефектно шоу”, твърди артистът.

За себе си Ненчо казва, че е щастлив човек по две причини - първо защото е роден в Родопите и второ, защото работи, това което обича. Убеден е, че освен талант, упоритост и желание, в професията на фокусника трябва и щипка късмет. “Аз съм голям късметлия, защото ми се е сбъднало това което съм искал. Но колкото и да си талантлив и да имаш желание, няма ли я дозата късмет нищо не се случва”, категоричен е комикът.

Един от най-често използваните инструменти в неговия занаят е магическата пръчка. Ненчо признава, че често си мечтае да има истинска такава. А първото, което ще направи с нея е “да спре всички безумни воини по света. Не може в 21-ви век да говорим за изкуствен интелект, за напредък на човечеството и в същото време да се избиваме като диваци”, възмущава се Илчев.

Той негодува и против човешката лошотия и омразата. “Тези качества са неизменна част от нашия манталитет. Явно това е черта дълбоко останала у нас от дълги години. Днес българинът е арбитър и е компетентен по най-различни въпроси. Всеки разбира от медицина, музика, изкуство... Но трябва да има някаква граница. В театъра е същото - всеки играе, лепи плакати, може, не може - излиза на сцената. Много се обърка професията и всичката тази омраза, ни натоварва излишно. Ако се отървем от нея, ще живеем по-щастливи и по-спокойни”, убеден е комикът.