Божидара Симеонова преплита стилове в дебютния си албум „Спасение“

Младата певица свири на пиано от 4-годишна, днес сама пише песните си

Музикалната сензация има над 65 награди от национални и международни конкурси

Певицата Божидара Симеонова е една от най-обещаващите музикални сензации, която бързо печели любовта на публиката, освен с талант и красота и със своя уникален музикален стил, които я откроява на редица престижни конкурси в България и по света. Само на 27 години Божидара е аплодирана на най-големите сцени - печелила е над 65 национални и международни награди, а песните ѝ са отличавани в конкурси като “Бургас и морето”, “Sofia Song”, “Детска Евровизия”, “Охрид фест” и др. Носителка е и на наградите “Талант на годината”, “Женски глас на годината”, както и наградата “Албум на върха” за дебютния ѝ албум “Спасенние”, който излезе в края на миналата година. Специално за читателите на “Труд news” Божидара разказа за албума си, за музикалния си път и за вдъхновението да прави музика.

- Божидара, наскоро излезе премеиерно твоят първи албум, разкажи ни повече за него?
- Моят дебютен албум се казва “Спасение” и обединява цялото ми музикално творчество, което съм реализирала до момента. Албумът съдъжа 10 основни песни, всички от които имат и видеоклипове в моя Ютюб канал, както и богато допълнително съдържание с нови версии и ремикси (7 бонус трака). Аз самата съм автор на по-голямата част от музиката и аранжиментите, както и на някои от текстовете в албума, като си партнирам и с утвърдени музиканти и продуценти от българската и международната сцена. “Спасение” е личен, искрен и вдъхновяващ проект, който обединява поп, рок, фолклор, хип-хоп, лирични балади и съвременно звучене, носейки силно послание за любов, надежда и вътрешна светлина.

- Ти си автор на по-голямата част от музиката и аранжиментите, както и на някои от текстовете в албума, по-трудно ли е, когато създаваш всичко сама? 
- Да, повечето песни в албума са мои - музика, аранжименти, а понякога и текстове. Все пак работя и с други музиканти, а текстовете най-често ги пише моята майка Лина Борджиева, член на Съюза на Българските писатели. Понякога и аз пиша текстове, които преминават през нейната редакция. Процесът винаги е различен - понякога музиката се ражда първа и думите сами се извиват около нея, друг път текстът е първият импулс, а мелодията го следва. Понякога ми се появява цялостен аранжимент в главата, с настроение и усещане за песента като цяло. Почти всяка песен идва с визуална картина - цвят, атмосфера, идея за видеоклип, затова обикновено съм и сценарист на клиповете. Създаването на музика сама е предизвикателство, но и огромна свобода. Няма граници и компромиси - всичко, което чувам и усещам в съзнанието си, може да оживее точно така, както съм го почувствала.

- Музиката ти звучи много модерно, смесването на различни стилове е наистина интересно, защо реши да правиш такава музика?
- Честно казано, не съм си поставяла съзнателно такава цел. Това по-скоро е отражение на самата мен - аз съм доста колоритна личност не само като артист и музикант, но и като човек. Никога не съм обичала да се ограничавам в рамките на един жанр. Слушам и обичам най-различна музика - от класика до рок и метъл, от поп и джаз до български фолклор. Музикалният ми път също е много пъстър - започнах с пеене и пиано, имах рок банда в училище, свирила съм на китара, цигулка и орган, учих класическа композиция в Музикалната академия, после завърших поп и джаз пеене, а в момента се занимавам с класическо пеене в магистърската програма по оперета и мюзикъл. Всички тези влияния естествено се преплитат в музиката ми.

- От къде черпиш вдъхновение, как би определила своя стил?
- Най-често вдъхновение черпя от самата музика - като слушам любимите си изпълнители или просто се събуждам с някаква мелодична идея. Понякога музиката просто ми идва от нищото и я записвам на гласови съобщения, за да не я забравя, а после постепенно я реализирам. Вдъхновение черпя и от конкретни поводи или емоции - случки, родния ми град Троян, завършването на 12 клас - всичко това се отразява в песните. Понякога текстът сам ме води към мелодията, друг път просто трябва да бъдеш професионалист и да създаваш музика, независимо от момента. Що се отнася до стила ми, трудно се определям строго в рамките на един жанр. Основно се смятам за поп изпълнител, но обичам да експериментирам и да преплитам различни стилове - от класика и джаз до рок, хип-хоп, фолклор и модерно електронно звучене. Това е начинът, по който музиката ми отразява както професионалното ми развитие, така и моята колоритна личност.

- След албума пусна и свой мърч, практика на много големи световни звезди, как ти дойде тази идея и трудна ли беше реализацията ѝ?
- Мърчът беше естествено допълнение към целия проект за албума. Исках всичко да е на нивото на утвърдените изпълнители - голям концерт с балет и банда на живо, мултимедия, костюми, светлини - и мърчът беше част от тази концепция. Дизайнът на тениските (в които бяха облечени и всички музикалнти на концерта), както и на самия диск, също е мое дело и е основан на визията ми във видеоклипа на песента “Спасение”, озаглавяваща албума.

- В последните седмици има много спорове около българското участие на Евровизия, какво мислиш за това? Ти самата би ли участвала?
- Много се радвам, че България отново има възможност да се качи на сцената на Евровизия. Харесвам голяма част от изпълнителите и смятам, че се представиха достойно. Разбира се, имам своите артистични предпочитания. Личният ми фаворит беше Михаела Маринова - винаги съм се възхищавала на таланта ѝ и черпя вдъхновение от нея като музикант и професионалист. Същевременно пожелавам успех и на Дара и вярвам, че ще представи България по най-достойния начин, въпреки че откровено не смятам избора на песен за най-удачния. И да, със сигурност някой ден бих искала и аз да изживея мечтата си и да се кача на сцената на Евровизия, за да представя България и своята музика пред света. Между другото, аз вече имам известен опит на тази сцена, само че в детския формат на конкурса, когато през 2008 г. заедно с Вокална студия “Усмивка” - Троян, където пеех като малка, се класирахме на второ място в националната селекция с песента “Усмивката” (по моя авторска музика).