Нашите пенсионери сред най-болнавите

България е в топ три по най-голям дял на хората, които оценяват здравето си като задоволително

Най-добре се чувстват възрастните хора в Ирландия и Белгия

Най-зле са в Литва и Латвия

Пенсионерите в България са по-болнави в сравнение със средното ниво за страните от ЕС, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. В България само 28,5 на сто от хората на възраст над 65 години възприемат здравето си като много добро или добро. Общо за страните от ЕС 40 на сто от хората на над 65-годишна възраст смятат, че са в добро здраве.

Данните на Евростат показват самооценката на хората за здравословното им състояние. В анкетата е задаван един въпрос: “Как е здравето ви като цяло?”. Възможните отговори са много добро, добро, средно (задоволително), лошо и много лошо. Това е стандартизиран въпрос, препоръчан от Световната здравна организация. Данните може да бъдат използвани за оценка на общото здравословно състояние на хората, неравенствата в здравеопазването и нуждите от здравни грижи на ниво население.

Данните на Евростат показват, че здравните грижи в България не са на нивото на икономически по-развитите държави от Западна Европа. Сред населението на 65 и повече години, от страните от ЕС Ирландия е с най-голям дял на хората, които оценяват здравето си като много добро или добро (62%). На следващите места са Белгия (57,4%) и Люксембург (56,8%). Държавите с най-голям дял на пенсионерите в добро здраве са с доста по-висок стандарт на живот от този в България. Данните показват пряка зависимост между финансово и здравословно състояние. В още няколко държави от ЕС над 50 на сто от хората на възраст над 65 години оценяват здравето си като добро или много добро. Това са Дания (56,4%), Нидерландия (55,5%) и Швеция (54,6%).

Сред държавите в Европа, в най-добро здраве се чувстват пенсионерите в Норвегия и Швейцария, които не са част от ЕС, но имат висок стандарт на живот. В Норвегия 67,9% от хората на възраст над 65 години казват, че са в добро или много добро здраве, а в Швейцария - 69,6%.

По отношение на оценките на хората за здравословното им състояние България не е на последно място в ЕС. На последно място е Литва, където само 12,5% от хората на възраст над 65 години казват, че са в добро здраве. На следващите места са Латвия с 13,1% и Португалия с 19,1%. По зле от нас по този показател са и Чехия (28,3% от хората над 65 г. са в добро здраве), Полша (27,9%), Хърватия (27,6%), Румъния (26,3%), Унгария (24,7%), Естония (24,5%) и Словакия (23,6%).

Данните на Евростат отразяват субективните оценки на хората за здравето им и показват, че сякаш българските пенсионери дори не искат да се оплачат за здравето си. България е в топ три на държавите с най-голям дял на хората над 65 г., които казват, че здравето им е задоволително. В България това е мнението на 53,2% от хората на над 65-годишна възраст. По-голям е делът на хората в тази възрастова група със задоволително здраве само в Литва (58,6%) и Румъния (57,1%).

Общо за държавите от ЕС 40 на сто от хората на над 65 години оценяват здравето си като добро, 42% смятат, че е задоволително, а 18% казват, че здравословното им състояние е лошо. В повечето държави от ЕС пенсионерите в добро здраве са повече от тези с лошо здраве. България не прави изключение. В страната ни само 18,3 на сто от хората в тази възрастова група смятат, че здравето им е лошо. Но има държави, в които хората се оплакват много повече от българите и тези, които казват, че здравето им е добро, са по-малко от тези с лошо здраве. Например в Естония само 24,5% от хората над 65 години казват, че са в добро здраве, а 28,4%, че са с лошо. Подобно е положението и в Хърватия (27,6% добро - 29,5% лошо), Латвия (13,1% на 35,7%), Литва (12,5% на 28,9%), Португалия (19,1% на 27,9%) и Словакия (23,6% на 29,8%).

С възрастта здравето се разклаща

95 на сто от младите са добре

Най-добри оценки дават в Румъния

95% от младите хора в България смятат, че са в добро здраве.

Младите хора най-често дават добри оценки за здравето си, но с напредването на възрастта болежките стават повече. В България 95% от хората на възраст 16-24 години оценяват здравето си като добро или много добро. Това дори е повече от средното ниво за страните от ЕС - 91,3%. Най-добри оценки за здравето си дават младите хора в Румъния, където 98,4 на сто от тях, казват че са в добро здраве. От хората на възраст 16-24 години най-малък дял казват, че са в добро здраве в Швеция (76,4%), Нидерландия (80,6%) и Финландия (82%). Тези три държави са сред тези с най-голям дял на хората над 65 години, които се чувстват добре. Явно в тези държави има добра профилактика, която открива здравословни проблеми в по-ранна възраст, но пък това позволява с напредване на възрастта здравето до не се влошава много.

Общо за страните от ЕС повече от две трети (68,5%) от населението възприема здравето си като много добро или добро. От друга страна, 8,5% от хората оценяват здравето си като лошо или много лошо, а останалите 23% го оценяват като задоволително.

До 65-годишна възраст повечето хора оценяват здравето си като много добро или добро. Делът е 91,3% сред тези на 16-24 години и постепенно намалява до 61,1% сред тези на възраст 55-64 години. От хората на над 65 години 40% казват, че са в добро здраве.

Лекари настояват за анекс на рамковия договор

Искат 25% ръст на цените за медицински дейности

Няма промяна от 2024 г.

Николай Брънзалов, председател на БЛС

Поне с 25% увеличение на цените на всички медицински дейности, които се предоставят на пациентите у нас, искат от Българския лекарски съюз (БЛС), обяви председателят на организацията д-р Николай Брънзалов. “Искането ни е за незабавни разговори и подписване на анекс към Националния рамков договор между Българския лекарски съюз (БЛС) и НЗОК. Здравната система е на ръба, разходите нарастват главоломно”, заяви Брънзалов.

През последните години нарастват и разходите за персонал, а цените на медицинските дейности са на нивата от април 2024 г. “Този дисбаланс води до натрупване на дефицити и напрежение, които ще се отразят на работата ни. Проблемът е национален и изисква незабавно и извънредно решение”, отбеляза той. По думите му трябва да бъдат намерени средства, както се намират за останалите отрасли.

“Не е вярно, че служебен министър на здравеопазването не може да предприеме действия, най-малкото може да внесе предложение за връщане на нивото на потребителската такса за болничен престой, която преди време от 5,60 лв. стана 1 лев”, каза д-р Иван Маджаров, зам.-председател на БЛС. По думите му, когато дойде време да се приеме бюджет, трябва вече да са договорени повишените цени.

По-рано от съсловната организация разпространиха позиция, в която призоваха за вдигане на цените на медицинските дейности. От здравното министерство отговориха, че при липсващ бюджет такова увеличение не може да има. Според БЛС това не е вярно - новите цени може да бъдат включени в анекс към рамковия договор или по инициатива на министъра в парламента може да се внесе промяна в удължителния закон за бюджета.

Постоянно расте финансовата тежест върху болните

Доплащаме за здраве от джоба си

Пациенти покриват 34% от разходите

Проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК

България е държавата с най-големи доплащания в здравеопазването от страна на пациентите, въпреки че за последното десетилетие в сектора са налети 50 млрд. лв. Това заяви неотдавна проф. Григор Димитров, член на Надзор­ния съвет на На­ционалната здравноосигурителна каса (НЗОК). Той представи данни за липсата на ефективност и нуждата от спешна промяна във философията на управление на сектора.

Думите му се потвърждават и от официалните доклади на Европейската комисия, според които директните плащания от джоба на българския пациент достигат 34% от всички здравни разходи - дял, който е над два пъти по-висок от средния за Европейския съюз (15%).

За последните десет години от дадените за здравеопазване 50 млрд. лв., 23 млрд. лв. са за болнична помощ, 14 млрд. лв. са за лекарства, а за извънболнична помощ са едва 7 млрд. лв. “Около 75% от разходите, които правим, са за лекуване, за болнична помощ и за лекарства. Останалите са за профилактика и други дейности”, заяви Григор Димитров.

Той беше категоричен, че системата е силно бюрократизирана, неефективна и се ползва с изключително ниско обществено доверие заради постоянно растящата финансова тежест върху болните. “Здравето не е стока и трябва да се намери златното сечение между пазарни и социални подходи в здравеопазването”, подчерта Григор Димитров.

Според него най-големият проблем е демографската криза. Допълнително предизвикателство е огромното неравенство в доходите на населението.