Калин Врачански: Чудото в живота ми е дъщеря ми Теа, както и това, че открих любовта

Ще се радвам дъщеря ни да вземе характера на Златина, защото тя е прекрасна

Разбрах, че най-важното е да имаш човек, когото обичаш и деца

В тези тъмни времена всички трябва да сме заинтересовани кой ще ни управлява

- Калине, преди броени дни беше Великден. Как посрещна Възкресение Христово - зареди ли се с хубави емоции и какво е мястото на вярата в живота ти?
- На Великден бях със семейството си, така че си изкарах много хубаво! Преди това всички боядисвахме яйца като даже и малката се включи в боядисването. Където има нещо с мацане тя винаги участва. (Смее се.) Около празниците се видяхме и с приятели, което също ме зареди. Иначе, без вяра за къде сме?! Вярвам също, че на изборите на 19-ти април хората няма да забравят как и защо бяха на площада. Надявам се много хора да гласуват - виждаме как в Унгария цялата нация се вдигна и какво стана! Като говорим за вяра, пожелавам на всички да повярват в това, че могат да променят нещо, защото в тези тъмни времена, които настават, всички трябва да сме заинтересовани от това кой ще ни управлява. Като държава се нуждаем от партньори, с които да вървим напред и да внимаваме, понеже при тези трудности в световен мащаб, лесно могат да ни дръпнат и да станем зависими. Нашите патриоти са се борили да бъдем независима страна и ние също трябва да се стремим към това.

Лятото е любимият сезон на Калин.

- На 22-ри април в “Theatro отсам канала”, отново ще представите пред публиката новата постановка с твое участие “Божествена комедия”. Как се почувства, когато режисьорката Лилия Абаджиева ти предложи да влезеш в ролята на колосална фигура като Данте Алигиери?
- Още докато репетирах “Случаят Джем” в “Зад канала” се засякохме с Лили (Абаджиева) в метрото и тогава тя ми каза: “Знаеш ли, че ще правя “Ад” на Данте, от “Божествена комедия”. Казах є: “Това е жестоко!”, но не продължихме да говорим в тази посока. Мина време от срещата ни и Лили ми звъни: “Ами, ти не искаш ли да участваш?!”, а аз: “Мислех, че вече си го почнала и свършила!” Тя ми обясни, че го е отложила и сега ще прави и трите части на “Божествена комедия”, не само “Ад”. Така че, естествено приех! На мен това произведение ми беше любопитно още като го прочетох за първи път в НАТФИЗ. Темата в него също ми е интересна - какво става с душата, през какви препятствия минава и на къде я дърпат тъмните сили, а Данте е обрисувал тази готическа картина толкова образно и детайлно.

Толкова е приятно да си играя с дъщеря ми и да я забавлявам

- В “Божествена комедия” играете заедно с Тончо Токмакчиев. Какво е усещането да си партнирате на сцената и какво ви споделяха зрителите след премиерата?
- Много се развълнувах, когато разбрах, че в “Божествена комедия” ще си партнираме с Тончо Токмакчиев, защото още от дете съм го гледал на екрана. Преди това не го познавах лично, но си “кликнахме” веднага! Имам късмета и друг път да попадам на партньори, с които успяваме бързо и качествено да работим и да се разбираме. Имал съм и други ситуации, в които всеки тегли в своята посока, а театъра е в партнирането - ти си добър, когато и другият е добър! С Тончо наистина си паснахме и партньорството ни е много приятно, както и това със студентите на Лили Абаджиева и колегите от Шуменския театър, които са толкова прекрасни. За един актьор е наистина невероятно изживяване да е с такива колеги на сцената. Повечето отзиви след спектакъла са, че хората много го харесват, но вероятно ще се появят и други, защото тепърва ще го играем повече.

Калин в “Случаят Джем” 

- “Божествена комедия” е писана преди повече от 700 години, но звучи все така актуално и днес...
- Докато репетирахме, всеки ден се учудвахме - как е възможно това произведение, писано толкова години преди нас да е все така актуално и човечеството да не е отишло по-нагоре в стремежите си?! На моменти чак ме втрещяваше това, че все едно е описано нашето съвремие, само че нещата са с различни имена! Виждаме всевъзможните пороци на душите в ада, във всичко което ни заобикаля.

- Какво откри за себе си, покрай работата по този спектакъл - над какво те накара да се замислиш?
- Като се сблъскаш с такъв материал и започваш да разбираш много неща за себе си и за грешките, които си правил, или за тези, които си мислил, че си правил, но всъщност не са били такива, а просто грешки на времето. Все пак, основното, към което води Данте в произведението си са вярата и любовта, както и към правилния начин човек да постигне това, което иска. Естествено, в произведението той се движи по Божиите закони и църковните канони, което от съвременна гледна точка звучи по-скоро така - да постигнеш това, което искаш, стига да не нараняваш и пречиш на хората. Това е важното, защото всеки има идеални цели, но въпросът е как те се отразяват на обществото - виждаме какво става с войните, които ни заобикалят! Погледнато отстрани, дори тези хора имат идеални цели, но последствията от тях са страшни.

- На 23-ти април в Благоевградския театър е премиерата на “Дами канят”, под режисурата на Асен Блатечки. Каква беше първата ти реакция, когато той те покани да влезеш в култовата роля на Стефан Данаилов - това е огромна отговорност?
- Истината е, че предложението дойде не от Асен, а от Маргарита Мачева, която е директор на Благоевградския театър. Интересно е, че с Асен започнахме да работим заедно още в “Стъклен дом”, а другият колега, с който се срещнах там е Краси Ранков, но тогава никой от нас не предполагаше, че ще се сродим. (Смее се.) Когато Маргарита Мачева ми отправи тази покана, поисках първо да прочета драматизацията, защото едно е да си гледал филма и да се направи кино, друго е в театъра - филм на театър е малко по-сложно. Като започнах да чета много се забавлявах, а също ми стана носталгично, защото е запазен не само хумора, а и говора от едно време, така че казах: “Да, ок!” Не мисля, че нещо, което е направено веднъж, повече не трябва да се пипа, особено на театър. Все едно, след като веднъж е правен Шекспир, да не се адаптира повече.

- Това, че си имал шанса да играеш със Стефан Данаилов в “Стъклен дом”, помогна ли ти за ролята на Джеки в “Дами канят” и как ще го запомниш?
- Много хора очакват да видят точни и култови неща от филма, но всеки има своята интерпретация и това е нашия прочит на този роман, филм и впоследствие пиеса. Да, може би ще направим едно намигване към онова време, но няма да се стремя да бъда Стефан - никога няма да бъда, следвам това, което Георги Мишев е задал за този образ. Иначе, Стефан Данаилов беше страхотен не само като актьор, а и като човек! Стефан, когото срещнах в “Стъклен дом”, беше съвсем различен от времето, когато е играл в “Дами канят” - по-улегнал и знаещ като човек, по-търпелив... Спомените ми за него са от хубави по-хубави. Като снимахме заедно винаги ми казваше да не се притеснявам и по деликатен начин ме предразполагаше така, че да не се стягам от това, че пред мен има голям актьор.

С Тончо Токмакчиев си партнират в “Божествена комедия”.

- Няма как в живота и ти да не си изпадал в забавни ситуации, като героя ти в “Дами канят”, който непрекъснато е обект на женско внимание и свалки?
- О, да, много пъти ми се е случвало, за щастие! Когато актьорите правим дадена роля и бъркаме в джобовете на миналото и от там вадим моменти подходящи за нея. Случвали са ми се и доста директни неща, например да дойде някоя жена и да ми каже: “Добре, къде отиваме сега тази вечер?” И ти си в ситуация хем да не я обидиш, хем да се държиш на положение.

- Асен Блатечки казва за теб, че си едно голямо дете. Това промени ли се откакто вече си баща, или още повече се пренасяш в детството, покрай игрите с малката?
- Точно това е - в момента ми е толкова приятно да си играя с нея и да се опитвам да я забавлявам по всякакъв начин, че ако не носех това в себе си, нямаше да имам търпение да го правя. Повечето актьори казват - “отивам да играя”, а не “да работя”. Играта е присъща на децата и колкото по-дълго запазиш детето в себе си, повече се наслаждаваш. Ако не се наслаждаваш на това, което правиш - как ще успееш да носиш радост и на другите? 

- Кои черти би искал да вземе Теа от майка си - твоята половинка Златина?
- Ако вземе целия характер на майка си няма да е лошо, защото тя е прекрасна - добър и интелигентен човек, обичащ работата и семейството си, с разбиране и грижа за околните, както и за животните. Интересува се от света, от времето, в което живее и от това с какво да помогне на другите. Много бих се радвал, ако Теа наследи всички тези качества, присъщи за Златина.

- В социалните ви мрежи се вижда, че и Златина е спортна натура. Тя също ли кара мотор? 
- Тя може всичко да кара! (Смее се.) Екстремна е в спортовете и по това си приличаме, но с годините дръпнах спирачки, защото всеки един провал в спорта ти коства много, не само загубено време. Ако стане нещо и после всички представления падат! След като съм решил да се занимавам с тази професия се стремя да съм отговорен.

- Някои от най-знаковите ти роли са в постановки на голямата ни режисьорка Бина Харалампиева. Какви уроци си научил от нея?
- Всеки път работата ми с нея ме е обогатявала. С Бина се познаваме от толкова време и съм щастлив, че сме приятели. Тя ми помага да пораствам чисто като човек и все повече започвам да я разбирам, както и това, което иска от мен. Първият път се срещнахме в “Гарванът”. Тогава аз бях млад актьор и правех нещата главно по усет, но въпреки всичко някак се получаваше. Последните представления с нея са по-осъзнати от моя страна - “Тютюн” и “Случаят Джем”, заради опита, който придобиваш и срещите с големи режисьори. От Бина съм научил да се съсредоточавам и задълбочавам повече в ролята, а това обогатява и прави работата толкова желана.

- Вярваш ли в чудеса и кое е най-голямото чудо в живота ти?
- Най-голямото чудо е това, което получих преди година и половина - Теа, а също и това, че съм с човек, когото много обичам! В различни етапи от живота, човек вярва и се стреми към различни неща, но това е най-важното и се надявам и занапред да е така - да имаш човек до себе си, когато обичаш и децата, които искаш да имаш. Смятам, че когато в къщата всичко е спокойно, другите неща сами се нареждат. Покрай Великден се замислих, че ако душата ти е спокойна и тялото е наред, а ако е изтерзана - тогава и тялото няма как да не се терзае.

НАШият ГОСТ 

Харизматичният Калин Врачански се наложи категорично като един от най-харесваните актьори у нас, с ролята си на Камен в “Стъклен дом”. Хитовият сериал става знаков за него не само в професионален, но и в личен план. По време на снимките, той се запознава с дъщерята на колегата си Краси Ранков - Златина. С днешна дата, двамата вече са родители на малката Теа. Популярният актьор е участвал и в други известни сериали, като “Патриархат”, “Забранена любов”, “Братя”, “Дървото на живота”, “Господин Х и морето”. Талантът му е признат и извън страната ни, след като за ролята си във “Вила Роза”, той печели отличието за “Най-добър актьор” на Международния фестивал за независимо европейско кино във Франция. За превъплъщението си в спектакъла “Комедия за тенори”, Калин получава “Златен Кукерикон”, а ролята в “Тримата мускетари” му носи наградата “Любимец 13”. През 2016-та година, актьорът участва в обичаното шоу “Като две капки вода”, което печели категорично, въпреки конкуренцията на имена като Орлин Павлов, Преслава, Поли Генова и Геро. Сред по-новите постановки с негово участие са “Случаят Джем”, “Венецианска загадка”, “Граф Монте Кристо”, “Тютюн”, “Съмнение”, “Метаморфози” и “Божествена комедия”.