Елица Калпачка, председател на Асоциацията на прокурорите: Бившият плевенски окръжен прокурор прави опит да изпере биографията си чрез театър

Възвърнахме АПБ към нормално уставно управление, решенията се взимат колективно

В случаи като Петрохан и Околчица най-важното е фактите да водят разследването, а не спекулациите да водят обществения разговор

В светлината на събитията от миналата седмица, през която сдружение „БОЕЦ“ и протестиращи окупираха вратата на и. ф. главен прокурор и се стигна до сблъсъци с охраната, служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов събра пленума на ВСС с една единствена точка в дневния ред, а именнно отстраняването на Борислав Сарафов от поста и изявленията на бившия председател на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) и бивш окръжен прокурор на Плевен Владимир Николов, „Труд news“ разговаря с настоящия председател на АПБ Елица Калпачка за коментар по всички горещи теми.

- Прокурор Калпачка, как ще коментирате случилото се в Съдебната палата в четвъртък, когато сдружение „БОЕЦ“ и протестиращи се опитаха да нахлуят при и. ф. главен прокурор и последваха сблъсъци със служители на Главна дирекция „Охрана“?
 - Протестът е право на всеки гражданин, но това право не включва действия, които нарушават реда в съдебна институция. Насилието, опитите за физическо проникване в служебни помещения, сблъсъците със служители на охраната и органите на реда, както и проявите на вандализъм и умишлено увреждане или замърсяване на имущество са недопустими. Подобни действия не са форма на демократичен протест, а създават реален риск за сигурността на гражданите и служителите и възпрепятстват нормалното функциониране на съдебните институции. Ако такъв модел на поведение бъде приет за нормален, утре може да се стигне до опит за „арест“ на съдия или прокурор в съдебна зала - това би означавало хаос и подмяна на правовия ред. Несъгласието следва да се изразява по законов път. В правовата държава съществуват механизми за обжалване, търсене на отговорност и обществен дебат. Замяната им със сила или самоуправство не решава проблеми, а подкопава доверието в институциите и създава несигурност за всички.
 
- В последните дни станахме свидетели и на друга атака към прокуратурата и съсловната организация, която вие оглавявате, от вътрешен човек, а именно - бившият окръжен прокурор на Плевен Владимир Николов, който беше и председател на АПБ. Според вас от какво са продиктувани неговите действия?
- Това е опит за препиране на биография чрез театър. Когато вече не ръководиш организацията, започваш да разказваш легенда за „натиск“, „репресия“, „кампания“. Легендите не са факти. Ако Владимир Николов беше честен и беше минал през истински катарзис, щеше да започне не с лозунги за „натиск“, а с признание. Да каже ясно: „бях част от най-близкия кръг около Иван Гешев, защитавах го публично и носех отговорност за публичния образ на АПБ в онзи период“. Вместо това виждам опит за изпиранe на биография - да се сменят ролите, без да се поеме вина. Публичният отпечатък е очевиден: близост, публична защита и позиции, които звучаха като услужливи декларации. И ако наистина днес иска „светлина“, първо трябва да признае най-важното - че този модел допринесе за сегашната липса на доверие към прокуратурата. Виждам координиран опит да се „препере“ компрометиран публичен образ. И това е двоен аршин: едни се сочат и наказват за зависимости, а други се представят за „борци“, само защото е удобен моментът.
 
- Казвате, че моментът е удобен, защо го прави именно сега?
- Не случайно е избран моментът, в който Владимир Николов започва тази атака, както вие я нарекохте. Според мнозина колеги тя идва заради отстраняването му от поста на административен ръководител на Окръжна прокуратура - Плевен. Години наред той се чувстваше богопомазан заради близките му взаимоотношения с бившия главен прокурор Иван Гешев. Николов вярваше, че може да управлява самосиндикално, както Асоциацията на прокурорите в България, така и Окръжна прокуратура - Плевен по своите собствени правила, без да зачита законовите рамки и да спазва установените правила. Има и друга не по-малко вероятна причина Николов да говори сега и да се опитва да си изгради образ на „герой“. Надява се да се хареса на определен кръг от хора, които да му помогнат, а може би и да издигнат кандидатура му за член на ВСС, а защо не и за главен прокурор. Доколкото видях в едно от интервютата, което той даде през последните дни, сам потвърди, че би приел да участва в надпревара за тези постове.

- Разкажете ни как мина това събрание, за което той говори и на което вие бяхте избрана за председател на Асоциацията на прокурорите. Борислав Сарафов присъства ли на него?
- Събранието мина по уставния дневен ред. Борислав Сарафов си тръгна преди избора и преди гласуването. Решението беше на членовете, които останаха и гласуваха свободно. Има още един факт, който умишлено се „изпуска“, когато се фабрикува тезата за „натиск“ - след като Сарафов си тръгна, в залата останаха представители на фондации. Ако някой иска честен разговор за влияния и присъствия, той трябва да е честен докрай - не селективно и по удобство. „Натиск“ е лесно да се твърди, когато не приемаш резултата от уставен избор. Но в АПБ има ред и всичко се протоколира. Легендите не отменят процедурите.

- Във ваша лична позиция определяте управлението на вашия предшественик Владимир Николов като „еднолично командване“. Кажете в какво се изразяваше то?
- В това, че Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България често не беше орган, който формира позиция, а орган, който научава за „позицията“ си от медиите. Публични текстове и решения се появяваха „готови“ - без реално обсъждане и без колективна отговорност. Най-видимият резултат беше зависимият тон на АПБ в периода на Гешев - декларации и реакции, които звучаха като услужлива защита, не като независима съсловност. Владимир Николов даваше тон именно за тези „срамни“ декларации. Публично видим е и контекстът на близост и публична защита на Иван Гешев - включително общи прояви, публични кадри, участия и изказване на протест в тоги на стълбите пред Съдебната палата.
 
- Какво ви направи най-силно впечатление в публичното поведение на Владимир Николов през последните дни?
- Не силата, а липсата на самокритика. Когато един човек иска да бъде възприет като морален коректив, първо трябва да подреди собствената си отговорност. А при него виждам обратното - силни думи и остри обвинения, но и отказ да назове собствената си роля в модела, който днес уж критикува.

- Във вашето становище споменавате за нередности по времето на управлението на Владимир Николов като председател на АПБ, които са станали ясни след одитен доклад. Може ли да ни разкажете малко повече за тях?
- Ще бъда прецизна - установени са конкретни несъответствия в организационната и финансовата отчетност и във вътрешния контрол, включително по проекти. Част от тях вече са оповестени като проверими факти - именно за да няма „мъгла“ и да не се води разговорът чрез внушения. Беше извършена проверка и се направи анализ на наличната организационна и финансова документация за периода 2022 - април 2025 г. Бяха констатирани конкретни пропуски и нередности, включително при изпълнението на два проекта от този период. Част от тях са, че в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не са публикувани годишният финансов отчет и годишният доклад за дейността на АПБ за 2022 г. По един от проектите са сключени 7 граждански договора, като в индивидуални отчети на две лица липсва ясно разграничение на източника на придобития доход, необходим за правилно определяне на облагаемия доход и дължимите за него данъчни и осигурителни задължения. В проверката е констатирано, че за доход по извънтрудови правоотношения не е приложено дължимото данъчно и осигурително облагане, а сума от 8000 лв. е отчетена и изплатена по начин, несъответстващ на характера на правоотношението. Констатирано е, че не е била налична актуална счетоводна политика (несъответствие със Счетоводен стандарт №9), има неправилно счетоводно отчитане и липса на регламентиран допустим размер на касова наличност, който е необходим за ефективен контрол на паричните средства. В заключение ще кажа, че когато един човек няма аргументи по същество, прави две неща: първо - крещи „кампания“, второ - атакува проверката. Това е тактика за отклоняване. Документите не се отменят с етикети.
 
- 15 прокурори от АПБ подписаха „отвореното писмо“ и ви питаха защо реагирате чак сега. Как им отговаряте?
- Реагираме сега, защото до този момент избрахме институционална въздържаност - да проверим и подредим фактите документално, вместо да превръщаме организацията в арена на скандали. Това беше опит да запазим авторитета на Асоциацията. Намерението ни беше констатациите да бъдат представени по уставен и отчетен ред на отчетното събрание на АПБ, пред всички членове, а не през медийни престрелки. Но когато името на Асоциацията на прокурорите в България започна да се използва като легитимация на лични тези и конфликти, мълчанието вече щеше да бъде слабост.
 
- Появиха се твърдения, че реагирате, защото Владимир Николов „скача“ на изпълняващия функциите главен прокурор и така вие обслужвате Сарафов. Какво ще кажете?
- Това внушение е удобно прикритие. Когато някой няма как да обясни защо използва името на Асоциацията на прокурорите като личен мегафон, той измества разговора към „кой на кого служи“. Истината е обратната - ако имаше принципност, щеше да започне с отчет за собствените си зависимости и ролята си в периода на Гешев, а не да се крие зад сюжета „Сарафов“. АПБ не обслужва личности - АПБ обслужва устава си. Ние не реагираме на „критика към Сарафов“, а на опита Асоциацията на прокурорите в България да бъде въвлечена като реквизит в лична кампания. Това е класически ход - правиш се на „борец“, за да не говориш за собствената отговорност. Ние няма да участваме в това пренасочване. Тук става дума за мандат, ред и доверие - не за нечии персонални войни. Борец не ставаш след като изгубиш властта - борец ставаш, когато я имаш и пак избираш ред и честност. Той не го направи.

- Споменахте, че сте разбирали за позициите преди време на АПБ от медиите. Сега, когато се пускат от вас становища и позиции, за всичките ли се събира Управителният съвет на Асоциацията?
- Да. Позициите се подготвят след вътрешно обсъждане, редакция и решение на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България. Няма повече „готови текстове“, които просто се подписват най-често еднолично.
 
- Какви конкретни стъпки предприехте, за да превърнете АПБ в демократична организация, която защитава интересите на всички прокурори?
- В последната година върнахме Асоциацията на прокурорите в България към нормално уставно управление - решенията се вземат колективно, по установен ред и с ясна проследимост. Успоредно с това преместихме фокуса от вътрешни интриги към реална работа за колегите - професионални инициативи, обучение и подкрепа за младите прокурори. И накрая - „зависимост“ е, когато организацията се използва като лична сцена. Независимост е, когато се управлява по устав, с ред и с дела. Ние избрахме второто.
 
- Според вас върнато ли е доверието на магистратите в съсловната организация, предвид усещането за „кариерен слугинаж“, за който самата вие загатнахте?
- Доверието се връща трудно, защото щетата беше тежка. Когато години наред съсловна организация говори по калъп в защита на властова фигура, това ражда усещане за „кариерен слугинаж“ и страх. Днес постепенно връщаме доверие с прост метод: колективност, ред, отчетност и работа. Без театър.
 
- Нека обърнем поглед към друг случай, който разтресе в последно време България - „Петрохан“ и „Околчица“. Как ще коментирате работата на прокурорите тези дела?
- В рамките на публично известното - това са изключително тежки случаи, по които се работи под прокурорски надзор и с висока процесуална дисциплина. Позицията на прокуратурата е ясна: не е изключена нито една версия, като към момента наличните доказателства сочат най-вероятно самоубийства при Петрохан и убийства, последвани от самоубийство при Околчица, като при промяна на фактическата обстановка ще се предприемат необходимите действия. Точно в такива случаи най-важното за доверието е фактите да водят разследването, а не спекулациите да водят обществения разговор.
 
- Голяма част от нападките към прокуратурата са защото късно е дадена информация. Вие като прокурор смятате ли, че предоставената информация закъсня?
- Не бих го определила така. В такива разследвания има реален баланс между обществен интерес и процесуални ограничения - не всяка информация може да се съобщава веднага, без риск за доказателствата и за хода на делото. В същото време се търси отговорно информиране по надлежния ред. По-опасно от „късно“ е „прибързано“ - защото прибързаното съобщаване често обслужва спекулации, а не истината.
 
- Остана още един въпрос, който искаме да коментираме. Служебният министър на правосъдието за пореден път постави на масата въпроса за легитимността на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов с внесеното предложение до ВСС за избор на нов временно изпълняваш функциите, тази тема не се ли изчерпа вече?
- Това е въпрос на законова процедура и компетентност на Висшия съдебен съвет. Темата се изчерпва, когато компетентният орган се произнесе по установения ред и решенията му се изпълняват. ВСС отново потвърди, че по този въпрос е компетентна прокурорската колегия. Тя вече два пъти се произнесе по темата и потвърди легитимността на Борислав Сарафов. В заключение искам да кажа, че АПБ няма да бъде въвличана в персонални и политически кампании - за нас водещи са уставният ред, институционалната предвидимост и интересът на прокурорската общност.

Нашият гост

Елица Калпачка е първата жена председател на Асоциацията на прокурорите и има близо 20 години стаж в съдебната система. От 2011 година е член на АПБ. Тя е завършила висшето си образование в Академия на МВР, специалност “Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред” и специалност “Право” в ЮЗУ “Неофит Рилски”-Благоевград. Била е последователно младши прокурор в Районна прокуратура - гр. Петрич, прокурор в Районна прокуратура-Благоевград, а от средата на 2017 г. става заместник административен ръководител на Районна прокуратура-Благоевград. Към момента Калпачка е районен прокурор на Района прокуратура - Благоевград.