Д-р Станчо Проданов, пластичен хирург: Разкрасителни процедури могат да доведат до фатален край при компромиси

В медицината това, което изглежда по-леко, невинаги е по-безопасно

Повод да потърсим д-р Станчо Проданов е смъртта на млада жена след поставяне на хиалуронови филъри в гърдите. Питаме го кога една разкрасителна процедура става опасна, какво трябва да проверяват пациентите преди да се решат на пластична операция или някаква естетична интервенция.

- Д-р Проданов, млада жена почина след поставяне на хиалуронови филъри в гърдите, а процедурата е извършена в Дупница. Заключението е, че е починала от сепсис и полиорганна недостатъчност. Какви са причините да се стигне до подобен изход?
- По конкретния случай не бих си позволил окончателни изводи преди пълното изясняване на всички медицински и съдебни обстоятелства. Но принципно до сепсис и полиорганна недостатъчност след подобна процедура може да се стигне поради комплекс от фактори - внесена инфекция, компрометирана стерилност, неправилно съхранение или съмнителен произход на продукта, грешки в техниката, приложение на прекомерни количества, както и при късно разпознаване на усложнението и забавено лечение.
Тук е важно да се каже и нещо друго. Част от пациентките прибягват до уголемяване на бюста с хиалурон, защото се страхуват от обща анестезия, не искат класическа операция, не искат т. нар. „хирургична травма“ и търсят по-кратък възстановителен период. Разбирам тази логика, но тя често е подвеждаща. Хиалуронът в подобни обеми съвсем не е безобидна алтернатива. Да, съществува техника за увеличаване на бюста с хиалурон и всеки лекар сам преценява дали иска да я включи в своя арсенал. Аз лично не я препоръчвам. Моето мнение е, че когато говорим за увеличаване на бюст, трябва да търсим не просто по-лесната на пръв поглед опция, а по-предвидимата, по-контролируемата и по-медицински защитима.
Стандартните подходи за увеличаване на бюста остават имплантите и в селектирани случаи, автоложния липофилинг - именно затова аз съм избрал да работя в посока минимално инвазивно уголемяване на бюст, под локална анестезия и с минимален възстановителен период. В България съм сред малкото сертифицирани пластични хирурзи за този тип подход. Тоест има начини да се щади пациентът, без да се създава илюзия, че големи количества филър в гърдите са „леката и безопасна“ алтернатива. Проблемът не е само в веществото, а в цялата верига: кой, с какво, къде и при какви условия го поставя. Пациентите често търсят по-леката процедура, но в медицината това, което изглежда по-леко, невинаги е по-безопасно.

- Как може един пациент да е сигурен къде е попаднал, как може да се разбере дали един център за естетична хирургия е сертифициран?
- Нека бъдем честни - в много случаи пациентите отлично знаят, че не се намират в сертифициран медицински център и че срещу тях не стои лекар със съответната квалификация. Те знаят, че са в козметично студио, фризьорски салон, апартамент, импровизиран кабинет или при човек без ясна медицинска правоспособност. Проблемът е, че често подценяват риска, защото процедурата им е представена като нещо „малко“, „рутинно“ и почти безобидно.
Пациентът трябва да спре да пита само „Колко струва?“ и да започне да пита „Кой ще ме лекува, в какво лечебно заведение и кой ще поеме усложнението, ако нещо се обърка?“. Центърът трябва да фигурира в публичните регистри на МЗ и Медицински надзор, а лекарят трябва да може да бъде открит в публичния регистър на БЛС по име, УИН (уникален идентификационен номер) и специалност. Ако мястото няма ясна регистрация, медицинска документация и проследимост, това е червен флаг.
Моят опит показва, че много хора не са измамени в буквалния смисъл - те по-скоро правят съзнателен компромис в името на по-ниска цена, по-лесен достъп или обещание за „бърз ефект“. Но когато настъпи усложнение, тогава изведнъж става ясно, че са си купили процедура, а не медицинска сигурност. Пациентите често не са подведени къде отиват - те просто подценяват колко скъпо може да им струва този компромис.

- Какво предварително трябва да се провери, по отношение на медиците и на материалите, с които се работи?
- Предварително трябва да се провери дали манипулацията се извършва от лекар с реална квалификация, дали има информирано съгласие, амбулаторен лист, етикет/стикер на продукта, партиден номер. За филърите трябва да има съответствие с европейската регулация за медицински изделия, а за ботулиновия токсин трябва да се помни, че той е лекарствен продукт, не „козметика“. Аз съветвам пациентите да искат да видят опаковката преди отваряне, срока на годност и документацията - почтеният лекар няма от какво да се притеснява.

- Преди дни на софийската митница бяха хванати хиалуронови филъри и колагенови бустери от Южна Корея без сертификати. Опасни ли подобни материали и къде използват?
- Опасността не идва от това, че продуктът е от Южна Корея, а от това, че е извън контролираната и легална медицинска верига. Аз лично бях на конгреса Korea Derma преди няколко месеца и мога да кажа, че това е огромна индустрия и много напреднала медицина в този сектор. Южна Корея е сред световните лидери в естетичната медицина и би било погрешно автоматично да се внушава, че корейският произход сам по себе си е проблем.
Истинският проблем е друг - използването на нелегално внесени, несертифицирани и непроверими продукти. Когато един филър или бустер е извън официалния внос, извън регулацията и без ясна проследимост, никой не може да даде сигурен отговор как е произведен, как е транспортиран, как е съхраняван и какво реално има в него. В медицината това е недопустимо.
Такива материали обикновено не попадат в сериозни, добре регулирани лечебни структури. Най-често отиват в сивия сектор - нелегални студия, псевдомедицински кабинети, обекти без адекватен контрол, както и при хора, които искат да предложат „маркова“ процедура на съмнително ниска цена. Това е и причината пациентът да не се интересува само какво му поставят, а откъде идва то и кой носи отговорност за него. В естетичната медицина най-опасен е не чуждият продукт, а анонимният продукт. Евтиният продукт често излиза най-скъп, когато цената се плаща със здраве.

- Инжектиране с ботулинов токсин в козметични салони, нелегални студия прати няколко жени в болници, където лекари се бориха за живота им. Какви с последиците от подобни процедури, възможни ли са необратими увреждания?
- Инжектирането на ботулинов токсин в „козметични салони“ и несертифицирани лица е изключително тревожна практика. Да, последиците могат да бъдат много сериозни. Когато ботулинов токсин се поставя извън медицинска среда, с неясен продукт, в неправилна доза или от човек без нужната квалификация, рискът вече не е само естетичен, а неврологичен и токсикологичен. Последиците могат да варират от асиметрии, спадане на клепачите и нарушения в мимиката до затруднено гълтане, генерализирана мускулна слабост, дори и животозастрашаваща картина на ятрогенен ботулизъм. Да, възможни са и трайни увреждания - особено когато има забавено лечение, неправилна доза, неясен произход на продукта или липса на медицински контрол. Не всяко усложнение остава за цял живот, но някои последствия могат да бъдат тежки, продължителни и понякога необратими на практика.

- Като вещо лице по пластична хирургия може да да разкажете за най-драстичните случаи в съдебната практика, с които сте се сблъсквал?
- Като вещо лице без да нарушавам конфиденциалност мога да кажа, че най-драстични са не толкова „екзотичните“ усложнения, а баналните поредици от нарушения: процедура без документация, без проследимост на продукта, в обект без готовност за реакция, а след това - укриване или забавяне, вместо навременна хоспитализация. В практиката се виждат функционални увреждания, тежки инфекции, некрози, деформации, грануломи, и случаи, при които първата грешка не е толкова фатална, но втората - мълчанието - става такава.

- Колко операции в областта на естетичната хирургия се извършват в страната ни годишно? Увеличава ли се броят им? 
- В България няма единна публична статистика, на която бих се доверил за точен годишен брой естетични интервенции. Но тенденцията е ясна - броят расте, и то осезаемо, а България не е изолирана от световните процеси. По данни на Международната асоциация по пластична хирургия (ISAPS) ръстът за последните 5 години е над 40%. Моето впечатление е, че у нас ръстът се движи най-вече от минимално инвазивните и нехирургичните процедури, защото те се възприемат като по-достъпни, по-бързи и с по-кратък възстановителен период. Това обаче не означава, че хирургията намалява - просто нехирургичният сектор се разширява още по-осезаемо. Търсенето расте, а с него расте и нуждата от по-строг контрол, защото пазарът се развива по-бързо от регулацията.

- Има ли проучване какви са най-често търсените интервенции и хора с какъв социален статус най-често са клиенти на клиниките по естетична медицина? 
- Най-често търсените интервенции в глобален план са операции на клепачи, липосукция, увеличаване на бюста, ринопластика и белег-корекции, а сред нехирургичните лидери са ботулиновият токсин и хиалуроновите филъри. В България картината е сходна, но силно се усеща и ръст при процедурите за подмладяване на лицето и контуриране на тялото след раждания или големи колебания в теглото. Това вече не е сфера само за богатите и известните - пациентите са все по-често хора от активната средна класа, предприемачи, професии с публично присъствие и хора, които инвестират във външен вид така, както инвестират в образование и кариера.

- Развит ли е медицинския туризъм в областта на естетическата хирургия, къде в чужбина българите търсят подобни услуги? 
- Медицинският туризъм в естетичната хирургия е реалност. Българите търсят услуги в чужбина най-вече когато са изкушени от агресивни пакетни оферти, кратки срокове и обещания за „бърз резултат“, а регионално най-видимият магнит е Турция. Там безспорно има изключително добри и много опитни пластични хирурзи на световно ниво. Проблемът е, че много пациенти попадат не при тези имена, а в силно маркетирани клиники с подбити цени и конвейерен модел на работа. Това създава илюзията, че качествената пластична хирургия в чужбина е масова и евтина. Истината е, че когато говорим за наистина добри, утвърдени и опитни хирурзи в Турция, цените там съвсем не са ниски - те са напълно конкурентни на световно ниво. Евтиният пакет често купува компромис. В същото време България също започва постепенно да се развива в сферата на медицинския туризъм. И ние вече имаме пациенти от САЩ, Великобритания, Швейцария, Испания. При нас това не се случва чрез агресивна реклама или целенасочена политика, а по-скоро естествено - чрез препоръки от уста на уста, чрез български общности в чужбина и благодарение на интереса към високите технологии, с които работим. Това е по-бавен процес, но според мен е и по-стойностният, защото е оценка за реални резултати, а не за силен маркетинг,.. както и не е ценова надпревара до дъното.

- Има ли увеличение на цените на материалите, с които работите, а оттам и на процедурите? 
- Разбира се, че има увеличение - както във всяка една сфера. Естетичната медицина и пластичната хирургия не са изолирани от общото поскъпване на качествените материали, консумативи, апаратурата, поддръжката, обучението на екипите и цялата медицинска инфраструктура. Това неминуемо се отразява и върху крайната цена на процедурите.
По-важното обаче е друго: когато някой драстично сваля цената, пациентът трябва да си зададе въпроса откъде точно е направен компромисът - в продукта, в стерилността, в квалификацията, в проследяването или в готовността да се реагира при усложнение. Пазарът се разделя на две - от едната страна са контролирани, проследими продукти, а от другата евтини сиви алтернативи. Отговорните клиники не могат и не бива да участват в това състезание по най-ниска цена. В медицината цената може да е по-ниска, но рискът никога не изчезва - просто някой е решил да не Ви го калкулира.

- Прилага ли се изкуствен интелект в естетичната медицина - къде? 
- Изкуственият интелект отдавна навлеза в естетичната медицина - при лицев анализ, предоперативно планиране, симулации, оценка на симетрия, рискова стратификация, проследяване на резултати, маркетинг и комуникация с пациенти. Научните публикации показват, че AI може да подпомага персонализирането и някои по-общи процеси, но не е готов да замени клиничната преценка и особено човешкия естетичен усет. Аз бих го формулирал така: изкуственият интелект е отличен калкулатор и помощник, но все още не е хирург и изпълнител. Той може да подпомогне анализа, но не може да замени клиничната преценка, хирургичния опит, усета към тъканите и отговорността за крайния резултат. Технологията е инструмент - решението и отговорността остават човешки.

- Докъде стигнахте със специализираната болница по пластична хирургия, каквато в България няма?
- Проектът напредва, макар и по-бавно, отколкото ми се иска. За мен това не е въпрос само на сграда или табела, а на стандарт - място, в което естетичната хирургия, реконструкцията след мастектомия, лечението на белези и посттравматични дефекти да бъдат под един покрив с ясни правила, апаратура и екипност.
За съжаление, в България административната машина е изключително утежнена. Въпреки че сме изпълнили всички изисквания и препоръки, все още чакаме необходимата синхронизация между отделните институции. И точно тук бих се радвал този въпрос да бъде зададен не само към мен, а и към Министерството на здравеопазването и ИА „Медицински надзор“, защото понякога проблемът не е в липсата на инициатива, а в липсата на координация. Четири години работа по този проект ме научиха, че понякога най-голямото предизвикателство пред една медицинска идея не е самата медицина, а административната среда около нея.
Надявам се този проект да се реализира, защото България отдавна има нужда от подобна специализирана структура. Пластичната хирургия не е само естетика - тя е реконструкция, възстановяване, функция и качество на живот.

Д-р Станчо Проданов завършва медицина през 2006 г., а през 2014 г. придобива специалност по пластично-възстановителна и естетична хирургия.
Специализирал е и е минал през квалификационни курсове в университетски болници и клиники във Франция, Полша, Сърбия, Словения, Грузия и Швеция. Научните му интереси са съсредоточени върху реконструктивната хирургия след електрически травми. Член е на Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия и European Burns Association.