Владимир Тодоров, биолог, пред „Труд news“: Мечките нападат в ситуация без изход

В Родопите има най много, между Шипка и Троян-Кърнаре са най-нагъсто

Има ефикасни спрейове за защита при близка среща

Турист загина, убит от мечка на Витоша и това взриви обществото. Смята се, че има от 15 до 20 мечки в Природния парк, в който ходят на екскурзия хиляди столичани. Доколко е опасна срещата със звяра, трябва ли Витоша да бъде „очистена“ от мечки и какво да правим, ако застанем очи в очи с дивото животно, разговаряме с експерта по едри хищници от БАН Владимир Тодоров.

- Г-н Тодоров, изненада ли ви нападението от мечка на Витоша?
- Честно казано - да. Изненадан съм, че е точно на Витоша, защото там е най-малобройна числеността на мечките в България. В случая обаче не говорим за класически проблем с мечка, която напада животни или слиза в населено място, а за диво животно, което най-вероятно се е защитило в ситуация, в която е било изненадано. Ако се докаже, че това е мечка, защото още не е сигурно. Ще се постараем да изясним дали е така и ако е - каква, колко е голяма и т. н. Това отнема време и желание от съответни институции, които демонстрират такова в момента.

- А какво би могло да провокира подобна агресия от страна на животното?
- Мечките стават опасни, когато са наранени или когато са изненадани от много кратка дистанция. Те не нападат за удоволствие или да се хранят, а когато биват поставени в ситуация без изход.

- Тя е била и с малко мече.
- Това също е спекулация, никой не е съобщил такава информация, от полицията официално не е потвърдена.

- Кога една мечка трябва да бъде убита?
- Вариантите за това са много. Те са разписани в една наредба и в най-общи линии това са случаите, в които мечката единодушно е призната за опасна за здравето на човека и неговата собственост. Мечки, които навлизат в населените места като рецидив и създават стрес и щети, биха могли да бъдат описани от съответната комисия, която включва служители на Районна дирекция по горите, на регионална инспекция по околна среда и съответните горски и местни власти. Когато те са единодушни, че животното е опасно за собствеността, живота и здравето на човека, се издава разрешително, което позволява да се отстреля конкретният индивид. Такива разрешителни нееднократно сме молили и ние да бъдат издадени, независимо че обичаме мечките, когато дадено животно започне да живее в близост до населено място. Целта на това е да се избегне евентуален контакт, при който да има наранявания или летален край за човека. Голяма рядкост е човек да пребори мечка. Обикновено срещаме съдействие от горските. Министерство на земеделието издава разрешение за отстрел на мечка, докато за всичко останало отговаря Министерството на околната среда и водите и тук някъде се ражда цялата каша. Има колеги, които смятат че има някакъв проблем в екозащитни организаци и МОСВ и затова мечките не се убиват, когато са проблемни.

- Защо толкова трудно се издават разрешителни за отстрел на проблемни мечки?
- До голяма степен това е пиар. Доста негативно се отнасят много хора към това, много от тях биха предпочели мечката пред човека, други не са запознати със законодателството. За жалост нашата държава се управлява до голяма степен от общественото мнение в социалните мрежи. И когато такова мнение е в някаква крайност, хората започват да се притесняват. И другото е, когато дадени индивиди искат да променят съдбата и режима на кафявата мечка, то те бавят получаването на такова разрешително с цел да се нагнети напрежение, да се покаже, че мечката е виновна и опасна, което да позволи промяна на статута ù и допускането ù като ловен вид.

- Достатъчно изследвани ли са мечките в България?
- Относително добре изследвани са, но не са достатъчно. Това е диво животно, което не можем постоянно да проследяваме. Винаги има неща, които трябва да научаваме и продължаваме да го правим. В световен мащаб те са доста добре проучен вид и за поведението им се знае много, поне от гледна точка на човека.

- Мечките нямат естествен враг в природата у нас, не е ли лекомислено да не се контролира популацията им. Няма ли да дойде момент, когато ще станат опасно много?
- Популацията се контролира по един незаконен начин и то твърде успешно. Бракониерството е в огромен мащаб в България по отношение на мечките. Иначе контрол на популацията може да се налага, когато е доказано, че има повече мечки, отколкото природата би могла да понесе. Чисто теоретично това, което казахте, би могло да се случи, когато има по-голяма популация от това, което планините и горите ни могат да понесат. Тогава би могло да възникне някакъв конфликт с човека на по-висока ниво. Тогава се правят ловни квоти и се намалява с определен брой индивиди годишно популацията, като по този начин се цели да се стигне до някакво регулярно, нормално и полезно за всички управление на мечката, от гледна точка на човека. Ние все още нямаме такива проблеми.

- Колко са мечките у нас и къде са най-много?
- Никой не знае колко са, в момента се изпълнява мониторинг на кафява мечка от Изпълнителна агенция „Околна среда“. Събират се генетични проби и след обработването им в лаборатория ще има резултат приблизително колко са мечките с минимална статистическа грешка, тъй като всяка ДНК проба ще бъде изследвана до индивид и може да бъде залепена като етикет или име на определен индивид. Когато те започнат да се повтарят, тогава се приема, че сме преброили популацията. Що се отнася до това къде има най-много, то Родопите е най-голямата планина, обитавана от мечки, с най-голяма площ. С най-висока плътност са в средна Стара планина между прохода Шипка и Троян-Кърнаре.

- Защо едни мечки смело слизат в селата, а други - не?
- Хубав въпрос, причините са много. Женската мечка с малки има навика да слиза близо до населени места, когато дойде размножителният период, тъй като мъжките мечоци правят т. н. сексуално базирано детеубийство - убиват малките, за да може женската да се разгони. И по тази причина се е създал този еволюционен механизъм - приближаване до хората, където мъжките мечоци не смеят да слязат. По този начин майката научава малките, че близо до хората е безопасно и някои от тях стават по-дръзки. Другата причина е, че всички мечки си имат индивидуалност - различно смели са и някои са по-дръзки или неопитни.

- Каква мечка е стръвницата?
- Стръвница е термин, който не се ползва от много години. Някога той е сложен като етикет на мечка, която е опитала месо и по старите схващания е прието, че започва да се храни с него. Има много малка доза истина, защото всяка една мечка през живота си е яла месо. Те са мършояди, но не са ловци. Донякъде стръвница наричат и мечка, която убива, за да се храни, но това са изключително малък процент от животните и те го правят избирателно, когато някой си е вързал коня или намерят болни животни. Но пак казвам - процентът на такива мечки е пренебрежимо малък.

- Вие говорите с голяма любов за мечките, как се зароди тя?
- Вече 20 години имам вземане-даване с мечките. Бях беден студент, когато съдбата ме срещна с тогавашния управител на сдружение „Дива природа Балкани“ Александър Дуцов, който е доста харизматичен. Той някак си успя да ме зариби и мене в тази работа. Захванах се по-професионално и започнах да се занимавам научно с мечките. Но да, те са един изключителен вид с много специфики и много развит интелект, което буди изключително любопитство и уважение в мене.

- Има ли полза за природата в България от мечките?
- Както всяко животно, мечката има място в природата. Тя е показател, че природата е достатъчно съхранена и дива, там където тя живее, защото си има своите биологични изисквания - големи територии с достатъчно храна, дива гора. Тя е така нареченият вид „чадър“. Това е биологичен термин, който описва животно, което опазва територията, на която пребивава и всички видове там биват защитени заради нея. Разнася семена, чували сме още като малки, че мечката и вълкът са санитарите на гората - хранят се с мърша, това естествено намалява разнасянето на болести. Така че има изключителна полза от съществуването на мечките в България.

- Вие срещали ли сте се с мечка насаме в гората?
- Няколко пъти, но не отблизо, може би защото имам правилно поведение в гората. Когато ходя, издавам шумове, не държа да срещам мечка отблизо, въпреки че съм ходил по техните бърлоги по работа.

- Ако човек срещне мечка на опасно близко разстояние, какво трябва да прави и да не прави?
- Следва да бъде максимално стабилен - да не се паникьосва, да не вика, да не тича, да се оттегля бавно от животното. Дори да му обърне гръб, трябва да го поглежда редовно, може да ходи и назад. Трябва да остави място на мечката да мине, ако пътеката е тясна и с един шанс за минаване, да отстъпи. В почти всички случаи животното няма намерение да ви напада. Човек трябва да се контролира и да потиска емоциите си. Ако, все пак, се стигне до физически контакт, най-правилното е да легне по корем с разкрачени крака и да сложи ръце на врата си, като прави всичко възможно мечката да не го обърне по гръб. Това се прави, защото откъм гърба мускулите са значително по-здрави, отколкото откъм корема, където са повечето жизненоважни органи. Тогава дори да нанесе наранявания, те по-скоро ще бъдат мускулни и е по-малко вероятно да доведат до летален край. И ако човек го играе „мъртъв“, тя няма да има интерес да го убива, защото той не е опасен за нея.

- Има спрейове за мечки, те ефикасни ли са?
- Напълно, работят доста добре. Важно условие обаче е винаги да си ви под ръка, а не на дъното на раницата. Спрейовете са проектирани така, че да са много люти, да създадат крайно неудобство у мечката - тя спира да вижда, диша в задавено състояние. Те могат да поддържат струя от 10 м. Когато вече е ясно, че животното ще ни нападне - спрей в муцуната и човек има 15-20 или повече минути да се оттегли оттам, което е достатъчно време да избяга.

- Трябва ли хората да знаят повече за евентуална среща с мечка?
- Хубаво е хората, които ходят в планината, да имат някаква култура за среща с диви животни изцяло. В нашата страна не се набляга много на това, но аз бих препоръчал една кампания и повече хора да знаят какво се прави при среща с диво животно, не само с мечка. И какво да правят хората, за да не срещат такива, макар че особено туристите държат да срещат диви животни. Но в гората ходят и билкари, гъбари, които се движат тихо и могат да изненадат животно, така че правилната реакция би могла да бъде ключова за оцеляването на човек.

- Туристите обичат и да си правят селфи с мечка.
- Ще го кажа направо - когато човек си търси белята, може и да си я намери. Тук и обучения, и пари няма да помогнат. Това е вече въпрос на лична отговорност.

- Смятате ли, че след случая на Витоша ще започне кампания срещу мечките?
- Естествено. Убеден съм даже, че група хора чакат момента, за да се докаже колко опасни са мечките. Тука е един много особен казус. Когато има твърдения, че мечките са много и са опасни, защото навлизат в населените места е едно, а когато мечката бъде стресната в нейния естествен ареал в гората е съвсем друго. Така че - да, очаквам да има такива крайности, в момента ги има вече, те текат с пълна сила. Има две крайности в момента - едната е, че трябва да избием мечките, другата - че не трябва да бъдат пипани, защото в случая на Витоша ставало дума за кучета. Знаете - българинът е криминалист, той е специалист по всичко. Така че очаквам всякакви крайности.

- Трябва ли Витоша да бъде освободена от мечки, защото е парк?
- Само че тя е не е градски, а природен парк, който защитава природните забележителности и богатства. Мечката е част от природата. Скоро някои ще поиска и да няма змии там, да няма скали, защото някой, който кара колело, може да се удари.

Нашият гост
Гл. ас. д-р Владимир Тодоров е изявен биолог и експерт по едрите хищници към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Той е водещ български специалист по опазване и поведение на кафявата мечка. Проучва дивите бозайници от 2005 г. Основната му научна и теренна работа е фокусирана върху популацията, хранителните навици и миграцията на кафявите мечки у нас. Дисертацията му е на тема “Отделни територии и степен на синантропизация на кафявата мечка в Стара планина”. Ръководител е на българската група по международния проект First Nature (Първо природата).