Благовест Кирилов, бивш зам.-министър на е-управлението: Никой не е проверявал как работи Информационно обслужване

Процесът става все по-непрозрачен, а грешките - все повече и водят до това КС да изменя състава на Народното събрание

С Благовест Кирилов разговаряме за изборния процес, за загубеното доверие в него и за нарушенията на правилата. Питаме за фалшификациите на резултатите, за гаранциите срещу манипулиране на устройствата за гласуване и изкривяването на резултатите.

- Възможни ли са честни избори в България?

- Смятам, че са възможни честни избори в България, въпросът е на първо място кой ги подготвя и второ, какви стъпки ще се направят и каква воля има те да се случат.
 
- Защо всички смятат, че изборите са нечестни, какви са аргументите?

- Аргументи смятам, че през последните години видяхме твърде много. На първо място е купеният вот. На второ място е невъзможността на МВР да спре купения и корпоративния вот. Същевременно виждаме многото пропуски на администрацията. Тук мога да дам пример с Министерството на електронното управление, заради което отпадна машинният вот преди няколко години. Всички тези неща като съвкупност водят по усещането за подмяна на вота и за по-голямо недоверие в изборния процес, което се отразява и на избирателната активност, която бележи рекордно ниски стойности.
 
- За първи път КС обяви за незаконен избора на 16 народни представители след повторно преброяване на бюлетини и партия „Величие“ влезе в парламента. Тогава вашето НПО „Демократичен център“ паралелно проучи нарушенията. Какво открихте?

- Основната причина е липса на ясен план и кординация при подготовката на Изборния процес. От една страна имаме Народното събрание, което с промени в Изборния кодекс в последния момент, създава предпоставки за подобни явления. Когато депутатите правят промени в 12 без 5, те създават неясноти, създава се необходимост от тълкуване и попадаме в тази ситуация. Проблеми има и в начина на обработка на данните от изборите. Защото протоколите, които са от машините, могат много бързо да бъдат обработвани и с помощта на изкуствен интелект, или чрез човешки труд. В същото време виждаме, че ЦИК се забавя в своята обработка на резултатите. И усещането е на една липса на прозрачност. Логични са въпросите, които всеки си задава - какво се случва, защо се забавят, какво искат да проверят. И това буди съмнения. Нормално е да има оспорване, особено когато резултатът е много близък до бариерата. И както виждаме, всъщност дори 20 или 21 гласа могат да решават дали една партия да прескочи бариерата или не. Това още веднъж доказва колко е важно да имаме честни избори, защото дори и да има такава ситуация, ако всичко е подготвено и е направено както трябва, тогава можем да сме сигурни, че или влизат, или не. 

- А грешката при „Величие“ от къде дойде - от грешки в протоколите, или от грешки при обработване на резултатите?

- От съвкупности от грешки. От една страна има очевидни грешки в протоколите. От друга страна има очевидно, не бих казал грешки, а умишлени действия за надписване на гласове за други партии. И от трета страна е самата обработка на резултатите и липсата на координация между ЦИК и другите институции, отговарящи за изборния процес. Защото имаше изказване и от Конституционния съд, че те не получават изисканите от тях документи, за да могат да се произнесат. Тук беше намесено и Информационно обслужване, което не ги е предоставило. А това вече означава съвсем друг вид намеса в изборния процес. Информационно обслужване не би трябвало да прави нищо самосиндикално, или да е подчинено на това, което Централната избирателна комисия има като план, или да работи съгласно изискванията на своя принципал - министърът на електронното управление.

- Какви документи търсят от Информационно обслужване?

- При тях са всички протоколи, които се вкарват, т. е. сканирането, въвеждането в системата на резултатите от протоколите. Тази система се създава и поддържа от Информационно обслужване. Тази система не е одитирана никога досега, т. е. за разлика от машините, тази система няма истинска независима проверка. И нека да кажем, тя също има код, тя също има софтуер, т. е. на информационно равнище, няма никаква разлика дали ще бъде тази система или другата. Смятам, че всяка една система би следвало да бъде одитирана, ако искаме да гоним прозрачността на целия изборен процес и да гарантираме, че няма скрити вратички, няма как някой да се възползва от тях и всъщност няма как някой да има съмнение, че един човек има контрола върху резултатите предварително.

- Каква е причината Информационно обслужване да не бъде одитирано? 

- Няма никаква логична причина, неясно е за мен защо след редица призиви за такава проверка, никой не я предприема. Имаме одит на машини, на хеи и сорс кодове, само тази част от изборната система да не е проверена, означава, че вече нямаме гаранция, че цялостната конструкция работи. Същевременно Информационно обслужване избягва тази проверка през последните години доста успешно и не се полагат никакви усилия това да се случи. Знаем дори за изходния код на машините, бяха поканени представители на партиите да могат да го прегледат, да видят, да търсят пробойни, т. е. от тази гледна точка имаше развитие. Дори през 2023 г. ЦИК показа как се разглобяват машини, т. е. къде има възможност за свързване, как тя е предотвратена, за да не може някой да отиде да си сложи негова флашка и да копира данните. След това нещата поутихнаха. Каза се той процесът е като предните пъти. Но като е като предните пъти, защо не е прозрачен. Процесът става все по-непрозрачен, а грешките - все повече и водят до това Конституционният съд да изменя състава на Народното събрание, което вече означава, че ние се намираме в огромен проблем за държавата. Т. е. имаме прецедент, а прецедентите винаги водят до последващи негативни процеси.

- Кои са най-слабите звена в изборния процес?

- Чуваме често, че всъщност честни избори означава МВР да работи. Това, че МВР трябва да спре купения и корпоративния вот е едната насока. Другата, не по-малко важна насока в този вот, е правилното отчитане, преброяване и изчисляване на резултатите от него. Това дори е по-важната насока. Както казах преди малко, проблемът с частичното касиране на изборите ясно показва, че трябва да има ясен план и координация. Тук влизат както ЦИК, Информационно обслужване, Министерството на електронното управление, за секциите, които са в чужбина и Министерството на външните работи. Ако имаме този план, може да се работи активно в посока обучение на секционните избирателни комисии. Защото тези хора трябва да са обучени по такъв начин, че еднозначно да могат да взимат решение за всеки проблем. Тогава и те ще се чувстват по-добре, като знаят какво точно трябва да се прави. Същевременно има по-малко грешки и по-малко място за тълкуване. След това трябва да се направи публично удостоверяване на машините, каквото през последните години липсва. И накрая вече да се гарантира, че протоколите, които се генерират от тези секционни избирателни комисии, както и от машините, ще бъдат правилно отчетени. Ако сме направили правилно обучението, това означава, че вече намаляваме опцията за човешки грешки.

- Възможни ли са фалшификации чрез машините? Много се изговори за това, че можело да се прави „ала-бала“ чрез тези устройства за гласуване.

- Ако имаше начин това да се случи, някой щеше да го е показал вече. Същевременно обаче никой не говори дали могат да се случат фалшификации в секционните избирателни комисии, видеонаблюдението показва доста интересни случки от там, които бяха очевидни фалшификации. Никой не задава и въпроса какво се случва при обработката и пресмятането в мандати на резултатите, което минава през Информационно обслужване. Там пак има софтуер, който обаче не е проверяван. Тоест ние не знаем какво прави, но никой не задава този въпрос. Тоест насоката е срещу машините, а не срещу ползването на някакви технологии, което е странно.

- Трябваше ли да бъдат сменени сегашните машини със сканиращи устройства?

- Ако бяха сменени те трябваше да бъдат тествани, за да се гарантира, че няма как дали волно или неволно да се промени резултатът. Това отнема технологично време. Няма как да стане за един месец и да кажем, ние ще ги вземем от някъде, ще ги сложим и те ще работят. Да, те ще ги включим, но за да работи целият процес, трябва да се тества, да се направи пилотен проект, след което да се приложи на практика. Тук отново се връщаме на обучението на членовете на комисиите. Не може на тези хора да им казваме, всеки сега ще прави нещо ново изначално и да очакваме, че тези хора ще могат да се справят на 100% веднага. Тоест, като работим с хора, те трябва да бъдат обучавани.

- Казвате, че не може да има фалшификации чрез машините. Как тогава да си обясним установеното от съда, че има съществени разминавания между данните на разпечатките за машинния вот и тези от флашките? 

- Ако гледаме малко по-дълбоко в това, което е разгледано в съда, ще видим, че всъщност има няколко казуса. Единият казус е с хартията за отпечатването. Машината иска да отпечата, но хартията, която ЦИК е избрала за нея, не е за този вид машина и съответно не излиза листче, или излизат две листчета. Т. е. машината казва, аз съм си отпечатала каквото трябва, но то не излиза. Това е един от проблемите, който има лесно решение. Вторият проблем е, че част от флашките липсват, което означава, че няма как да сравним резултата, който има от тях, с резултата, който е даден от разпечатките. Третият проблем е, че част от разпечатките липсват. Т. е. имаше различни констатации и трябва да се погледне в кои секции какво се е случило. Безспорен факт е, че има проблем с това, как се съхраняват всички данни от институциите.

- Не допускате ли, че съвсем тенденциозно изчезват бюлетини, флашки, протоколи и че всъщност фалшификациите се извършват на друго ниво - не на технологично, а на човешко ниво?

- По принцип зад всяка фалшификация има някакъв човек. Тук вече е ролята на правоохранителните органи да видят какво точно се е случило. Не смятам, че би трябвало да има достъп до складовете на ЦИК, където се съхраняват материалите, би следвало да се знае кои хора са били там и да може да се проследи какво се е случило.

- Има ли обяснение как са изчезвали флашки с резултати от машинното гласуване?

- Интересно е да се установи. Отново се връщаме на начина на работа на Информационно обслужване. Във всеки един процес трябва да има начин да има сигурност на данните. Това означава, че може да се направи резервно копие на флашката при първоначална обработка на данните. Т. е. после дори някой да се седне върху флашката, да я изпусне и т. н. данните ще ги има. Вярно е, че има и втора флашка, но нищо не пречи да се да се направи основно резервно копие, което се съхранява на друго място. По този начин и да изгори складът, ние пак ще имаме данните. Давам пример за сметката за тока сега. Ако поискам да проверят защо ми е висока сметката и ми кажат, че не могат да проверят, защото са изчезнали данните, но това е сметката. Тогава ще сме в патова ситуация, в която аз не вярвам в тази сметка, а фирмата не може да докаже, дали тя е вярна или не. И така се губи доверието. При изборите загубата на доверие има плюсове за някои страни. Знаем, колкото по-висока е избирателната активност, толкова по неефективни стават купеният и корпоративният вот. И ако нямаме реални действия сега и веднага, пак казвам, до изборите има по-малко от два месеца. Не виждаме и в момента, когато ще има ясна заявка, какво се случва, не виждаме и ясни действия. Служебният премиер бе на среща с ЦИК, обсъждаха параваните, а за машините дори не стана дума какво ще се прави, как ще се случва... За чужбина не се чу нищо, нямаше и представител на външно министерство.

- Трябваше ли да се върне машинният протокол?

- Машинният протокол, сам по себе си, не е панацея. Идеята на машинния протокол е да е водещ, т. е. когато свърши изборният ден, много по-бързо да могат да се обработят всичките резултати и всеки един заинтересован, дали ще е гражданин, дали ще е кандидат, партия, някой друг, да може да изтегли тези протоколи от сайта на ЦИК и да направи своите собствени проверки. Полезно е, защото може един ден след изборите да направим проверка и да се подадат съответните сигнали. Т. е. не чакаме да излязат резултатите, а можем да реагираме далеч по-бързо. Разбира се, това не отменя факта, че трябва да съхраняват всички документи, т. е. при всяко съмнение, да може да се прави проверка. Знаем и видеонаблюдението беше въведено за да се вижда целият процес на работа на комисията.

- Според вас, необходим ли е министър за честните избори? 

- Това е решение на премиера, който предложи състав за кабинет. Досега винаги е имало отговорен вицепремиер за изборите. Дали е бил и министър на вътрешните работи или някаква друга битност, но всъщност винаги имало такова лице. Не видяхме как точно си представяха да се случи със специален вицепремиер за честните избори, но смятам, че е важно да има вицепремиер, който отговаря за това. Смятам, че преди някой да бъде предложен, следва да се направи проверка за него... Разбира се, решението отново е на премиера, той решава с кого да работи, той трябва да си избира екипа.

Нашият гост

Благовест Кирилов е бивш зам.-министър на електронно управление в кабинета на Гълъб Донев, бил е народен представител на 45-о, 46-о, 47-о Народно събрание. Благовест Кирилов е предприемач в сферата на информационните технологии и изнесените услуги. Председател на управителния съвет на Българската асоциация на секторите софтуер и изнесени услуги, преподавател в ТУ-София. В екипа е на НПО “Демократичен център”, което анализира изборни резултати и нарушения в изборния процес.