Защо от ППДБ се държат пред камера все едно Netflix снимат документален филм за тях

Така и не разбрах защо политиците от ППДБ се държат пред камера все едно Netflix снимат документален филм за тях в реално време. Всеки поглед - Оскар, всяко вдишване - епичен момент, всяка дума - цитат за учебниците по история, всяко оправяне на очилата - съдбоносен обрат в сюжета, всяка крачка към трибуната - исторически марш за спасение на човечеството, всяка драматична пауза - Шекспирова трагедия в три действия.

Като най-смешно е това при г-жа Елисавета Белобрадова и г-н Ивайло Мирчев.

Толкова са изпълнени с патос от мисълта за собственото си космическо величие, че винаги се сещам за един лаф, който някога чух от един испанец: "Така се е надул от елитарност, че ако някой най-накрая му извади тая тапа от задника, от него ще остане само една голяма, мазна пр*дня.“