Време е в Скопие да научат най-сетне протокола

Премиерът на Северна Македония покани Румен Радев да направи официално посещение там

Пак ли ще правим жестове на добра воля, която управляващите край Вардар не заслужават?

Усещам, че пак ще трябва да учим на протокол и на Виенска конвенция управляващите днес в Скопие. И най-вече това се отнася до премиера Християн Мицкоски, но и до всички от неговото обкръжение, които живеят с убеждението, че България им е длъжна за нещо и че едва ли не новото българско правителство начело с Румен Радев трябва да им се моли да го поканят да отиде в Скопие. Само заради факта, че Мицкоски го е пожелал, но не го е направил официално, а го е подхвърли хей така, в отговор на местен журналист на проява, която няма, ама нищо общо няма с отношенията ни със Северна Македония. Несериозна и обидна работа, но какво друго можем да очакваме от Мицкоски, който впрочем, не спира с обвиненията срещу страната и народа ни за липса на европейско поведение.

Онези, които ме познават много добре знаят, че отдавна си имам своя позиция по въпроса. В една „Панорама“ на БНТ през януари 2022 г. -последната, в която съм бил поканен за участие, изразих категоричното си несъгласие с намерението на тогавашния български премиер Кирил Петков да пътува за Скопие за среща с неговия колега Димитър Ковачевски. Датата на пътуването бе 18 януари, а Ковачевски бе премиер само на един ден - Събранието го беше избрало начело на изпълнителната власт предишния ден, 17 януари. И досега няма задоволително обяснение за това бързане на Петков, освен може би настояването на неговата съветничка по външната политика. Тя в началото на годината вече бе ходила до Скопие, беше се видяла с когото трябва и беше подготвила визитата, която трябваше да ознаменува нов етап на двустранните отношения. А може би и личен свой кариерен успех. Най-важният резултат на посещението бе съгласието за откриване на въздушна линия между София и Скопие, която щеше да се обслужва от едно взето под наем от Украйна самолетче. Само ще кажа, че проектът, за неефикасността на който се опитахме да предупредим, бързо-бързо доказа своята несъстоятелност и полетите бяха спрени. Не успя и идеята тази визита да представлява нов етап в отношенията ни със Северна Македония, въпреки че и до днес някои се кичат с нея.

Та, тогава в онова телевизионно предаване казах, че няма нужда български премиер да бърза да отива в Скопие. И понеже се бях много ядосал на Петков и на неговата наивност и аматьоризъм по отношение на политиката ни към Северна Македония, казах, че ако някой от Скопие има нужда от подобряване на отношенията ни, да заповяда в София, „да целува ръка“ комуто трябва и да се надява на резултат. И сега го мисля, но признавам, че сгреших в изказа. Само да знаете колко приятели откъм Вардар ми се разсърдиха, та трябваше да се извинявам. Мина време, но и днес когато някой иска да ме обиди, ми го припомня. Повече „Панорама“ не видях. А и поканите в другите емисии на БНТ, в която работих толкова дълго, прекъснаха.

Както и да е, това са си мои собствени вълнения. Но разказвам всичко това, защото продължавам да смятам, че ако е време да се видят премиерите на България и на Северна Македония, това трябва да стане при посещение на Мицкоски в София. По много причини. Първата е протоктолна и не бива да се подценява. От въпросното посещение на Кирил Петков през януари 2022 г. в Скопие друг български премиер не е отивал там. Следователно, сега е ред на премиера на Република Северна Македония, независимо кой е той, да направи визита в София и по този начин да върне посещението на Петков. Така се прави, така е прието и така е редно. Дипломацията като достатъчно консервативна дейност също има своите правила и тяхното нарушаване не е добър знак.

 От месец май 2024 г. премиер на съседната държава е Християн Мицкоски, който не приема договореностите, направени с България по време на управлението на социалдемократите Зоран Заев, а след него - Димитър Ковачевски. Техният наследник начело на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) д-р Венко Филипче е обект на ежедневни обвинения от страна на Мицкоски, че с постигнатите от неговите предшественици споразумения със София е извършено национално предателство, което той, Мицкоски, няма да повтори в никакъв случай. Така че изнудената покана към Румен Радев за гостуване в Скопие, за която стана дума в началото, може да се приеме хем като отказ от всичко, което предишната власт в държавата е направила, но и като отказ от спазване на изискванията на протокола за връщане на визитата на българския премиер, независимо как се е казвал той.

Цялостното поведение на Мицкоски по отношение на България само потвърждава такова предположение. Впрочем, тези дни имам намерение да попитам в протокола на Министерския съвет дали при тях е получена официална покана от името на премиера на Северна Македония Християн Мицкоски за официална визита на Румен Радев в Скопие. Би могъл да я прати чрез посланика си в София, като обикновено се постъпва, или директно. Нали се хвали, че има пряка връзка с Румен Радев и че веднага на следващата сутрин след изборната победа на 19 април му се е обадил, поздравил го е за успеха и са си поговорили за укрепването на добросъседството между държавите ни. Почти съм сигурен, че такава покана няма, което пък ни дава основание за пореден път и със съжаление да констатираме, че Мицкоски не е наясно нито с междудържавния протокол, нито с правилата на играта, която се опитва да играе с България, нито с етиката на държавник, която очевидно му липсва. Но да му мислят тези негови съграждани, които са му гласували доверие чрез изборната бюлетина.

Има и нещо друго. За да дойде евентуално премиерът на Северна Македония в София, той трябва да получи официална покана от българския премиер. Не съм сигурен дали Румен Радев в момента иска това да се случи, още повече, че като президент на България вече сърба попарата на некоректното отношение на колегите му в Скопие Георге Иванов и Стево Пендаровски. Като държавен глава Радев ходи на два пъти в Северна Македония. Първият път бе през февруари 2018 г. когато бе на двудневно официално посещение по покана на своя колега там Георге Иванов. Извън политическата програма, придружен от двама митрополити на Българската православна църква, Радев направи едно забележително посещение на Бигорския манастир, където му бе казано, че е първият български държавник, който отива в светата обител от хиляда години насам. Вторият път бе на 12 май 2019 г., неделя, на инагурацията на новоизбрания президент на страната Стево Пендаровски. Чиста куртоазия, ако питате мен, но трябваше да се направи с надеждата, че това може да помогне за двустранните ни отношения. Георги Иванов не можа да върне визитата поради това, че и вторият му мандат като президент изтече преди той да събере смелост да поиска да отскочи до София.

А Стево, какво? Целият му петгодишен мандат като държавен глава бе една нескрита демонстрация на ясното му нежелание да дойде в София. Да, веднъж го направи, но визитата му не бе на двустранна основа и не бе по покана на българската страна, а за участие в международен форум по въпросите на енергетиката. Когато се върна в Скопие заяви пред медиите, че ако става дума за проблеми като този с енергетиката, които да се обсъждат на многостранна основа, пак би отишъл в България. Но за да разговаря за история - в никакъв случай. Чувал съм лично тези думи защото и аз съм го канил да гостува в Лектория „Македония“ на МНИ, която водя, но все е намирал основания да отказва.

Второто ми съображение е принципно и то е свързано с това, че ако в двустранните ни отношения със Скопие има някой, който да иска нещо от другия, това са управляващите в Северна Македония. И лично премиерът на страната Християн Мицкоски, разбира се. Не споменавам президента Гордана Силяновска-Давкова, за която вече констатирахме, че не е наясно, първо, със собствената си позиция във властта край Вардар, и второ, с осъзнаването на факта, че нейн партньор в София вече не е Радев, а Илияна Йотова. Онзи ден Силяновска се похвали, че съвсем неформално са се видели двете с Йотова в Ереван и че са си поговорили за каквото трябва. Да видим какво ще излезе от това. Но Радев няма какво да иска, за да отива в Скопие, защото българските условия за европейския път на Северна Македония отдавна са със статут на европейски консенсус, а и Мицкоски отлично ги знае след толкова повтаряния и дори натяквания от страна на брюкселските политици и институции. Така че, ако някой трябва да ходи някъде, това е Мицкоски с дестинация София.

Ако го искаме, разбира се, и без да се налага да целува ръка.