Труд
Автор:
Петя Кузева
Войната с Иран нанася странични щети на световната икономика. Конфликтът покачва цените на енергията и торовете, заплашва с недостиг на храна в бедните страни, дестабилизира крехки държави като Пакистан и усложнява възможностите за борците с инфлацията в централните банки като Федералния резерв, пише The Times of Israel.
Причинявайки голяма част от последствията, Иран затвори Ормузкия проток, през който преминава една пета от световния петрол, след като САЩ и Израел нанесоха ракетни удари на 28 февруари, при които беше убит иранският лидер аятолах Али Хаменей.
"Дълго време кошмарният сценарий, който възпираше САЩ дори да не мислят за атака срещу Иран и който ги караше да настояват за сдържаност срещу Израел, беше, че иранците ще затворят Ормузкия проток", каза Морис Обстфелд, старши сътрудник в Института за международна икономика "Питърсън" и бивш главен икономист на Международния валутен фонд. "Сега сме в кошмарния сценарий", категоричен бе той.
Израел и САЩ твърдят, че са започнали войната, за да елиминират продължаващата ядрена и ракетна заплаха, представлявана от иранския режим, като същевременно посочват, че целта им е да свалят настоящия режим, като насърчават народно въстание, макар че остава неясно дали конфликтът може да доведе до такава трансформация.
С прекъсването на ключов транспортен маршрут, цените на петрола скочиха рязко - от по-малко от 70 долара за барел на 27 февруари до пик от близо 120 долара в началото на този понеделник, преди да се установят близо до 90 долара. Те повлякоха със себе си и цените на бензина.
Според Американската автомобилна асоциация (ААА), средната цена на бензина в САЩ се е повишила до 3,48 долара за галон от малко под 3 долара преди седмица. Цените могат да се усетят още по-осезаемо в Азия и Европа, които са по-зависими от петрола и газа от Близкия изток, отколкото Съединените щати.
20 милиона барела петрол изчезват на ден
"Ормузкият проток трябва да бъде отворен отново", каза икономистът Саймън Джонсън от Масачузетския технологичен институт и носител на Нобелова награда за икономика за 2024 г. "През него преминават 20 милиона барела петрол на ден. Няма излишен капацитет никъде по света, който да може да запълни тази празнина", обясни той.
Световната икономика показа, че може да понесе удари, поемайки ударите от руската инвазия в Украйна преди четири години и от огромните и непредсказуеми мита на президента на САЩ Доналд Тръмп през 2025 г.
Много икономисти изразяват надежда, че световната търговия може да се справи с последната криза.
"Световната икономика показа, че е способна да се отърси от значителни сътресения като широкообхватните американски тарифи, така че има място за оптимизъм, че ще се окаже устойчива на последиците от войната срещу Иран", каза Есвар Прасад, професор по търговска политика в университета Корнел.
Времето е всичко
Особено ако цените на петрола паднат обратно до диапазона от 70 до 80 долара за барел, пише икономистът Нийл Шиъринг от Capital Economics, "световната икономика може да поеме шока с по-малко смущения, отколкото мнозина се опасяват".
Но остават много "ако"
Много икономисти изразяват надежда, че световната търговия може да се справи с последната криза.
"Въпросът е колко дълго ще продължи това?", каза Джонсън, който е и бивш главен икономист на МВФ. "Трудно е да си представим, че Иран ще отстъпи сега, след като обяви този нов лидер Моджтаба Хаменей. Смята се, че синът на убития аятолах е дори по-твърдолинейн от баща си", припомни той.
Също така, перспективите за край на кризата се замъгляват от несигурността относно това, което Съединените щати се опитват да постигнат. "Всичко това е заради президента Тръмп. Не е ясно кога ще обяви победа", напомни Джонсън.
Икономически победители и губещи
Засега войната вероятно ще създаде икономически победители и губещи.
Вносителите на енергия, по-голямата част от Европа, Южна Корея, Тайван, Япония, Индия и Китай, ще бъдат ударени от по-високите цени, пише Шиъринг в коментар за лондонския мозъчен тръст Chatham House.
Пакистан се намира в особено мрачна позиция. Южноазиатската страна внася 40% от енергията си и разчита особено много на втечнен природен газ от Катар, чиито доставки са прекъснати поради конфликта. По-високите цени на енергията ще окажат натиск върху пакистанските семейства и ще навредят на икономиката им.
Вместо да намали лихвените проценти, за да осигури известно облекчение, централната банка на страната вероятно ще трябва да ги повиши, казват икономистите Гарет Ледър и Марк Уилямс от Capital Economics. Това е отчасти защото инфлацията в Пакистан остава неприятно висока, а по-високите цени на енергията заплашват да я влошат.
Но страните производителки на петрол извън военната зона - Норвегия, Русия, Канада - ще се възползват от високите цени на петрола без риска от ракетни атаки и атаки с дронове.
Енергията не е единственият проблем. До 30% от световния износ на торове – включително урея, амоняк, фосфати и сяра – преминава през Ормузкия проток, според Джоузеф Глаубер от Международния институт за изследване на хранителната политика.
Прекъсванията в пролива вече са прекъснали доставките на торове, което е увеличило разходите за земеделските производители и вероятно е довело до покачване на цените на храните.
"Всички страни със значителни селскостопански сектори, включително Съединените щати, биха били уязвими", каза Обстфелд и добави. "Ефектите ще бъдат най-опустошителни в страните с ниски доходи, където селскостопанската производителност може би вече е затруднена. Добавете този допълнителен разходен компонент и получавате перспективата за значителен недостиг на храна".
Как стоят нещата в САЩ
Съединените щати, които сега са нетен износител на енергия, би трябвало да спечелят леко като цяло от по-високите цени на петрола и газа. Но обикновените семейства ще усетят болката в момент, когато американците вече са бесни от високите разходи преди междинните избори през ноември.
Американските домакинства плащат 2500 долара годишно, или близо 50 долара на седмица, за да зареждат колите си, каза Марк Матюс, главен икономист в Националната федерация на дребно. 20% увеличение на цените на бензина означава допълнителни 10 долара на седмица от бюджетите им, което ги принуждава да намаляват разходите си другаде. "Ако трябва да плащам повече за нещо от първа необходимост, тогава бих намалил разходите за нещо по избор", каза Матюс.
Анализатори от Evercore ISI изчислиха, че ако цените на петрола останат около 100 долара за барел, произтичащите от това по-високи цени на бензина ще заличат за повечето американци ползите от по-високите данъчни възстановявания тази година, произтичащи от данъчните облекчения на Тръмп през 2025 г. Само най-богатите 30% все още ще видят печалба.
Дилемата за централните банки
Иранската криза поставя и централните банки по света в затруднено положение. По-високите цени на енергията подхранват инфлацията. Но те също така вредят на икономиката. Така че, трябва ли централните банкери да повишат лихвените проценти, за да ограничат инфлацията, или да ги намалят, за да дадат тласък на икономиката?
Федералният резерв вече е разделен между политиците, които смятат, че слабият американски пазар на труда се нуждае от помощ от по-ниски лихвени проценти, и тези, които все още се притесняват, че инфлацията остава над целевия диапазон от 2% на централната банка.
"Мислите им лесно ще се върнат към 70-те години на миналия век“, каза Джонсън, когато конфликтът в Близкия изток и арабското петролно ембарго доведоха до рязко покачване на цените на петрола. Централните банкери са преследвани от спомена, че техните предшественици "не са го направили както трябва през 70-те години. Те си мислеха, че това е временен шок. Мислеха, че могат да се приспособят с по-ниски лихвени проценти и в крайна сметка съжалиха за това, защото инфлацията стана много по-висока".
Джонсън прогнозира, че по-високите цени на енергията, предизвикани от войната с Иран, "ще засилят значително дебата във Федералния резерв" и ще направят намаляването на лихвите в САЩ по-малко вероятно.
