Труд
Автор:
Труд онлайн
Проблемът с водата в Гърция вече не е само екологичен проблем. Той се превръща в икономически риск с реални последствия за данъкоплатците, бизнеса, туризма, селското стопанство, разходите за инфраструктура и дългосрочната конкурентоспособност на страната, пише To Vima.
Този риск е особено сериозен, защото Гърция зависи силно от сектори, които не могат да функционират без надеждно водоснабдяване. Според икономическите оценки на SETE-INSETE за 2025 г., туризмът е допринесъл пряко с около 30 милиарда евро за гръцката икономика през 2024 г., или около 13% от БВП. Когато се включи по-широкото въздействие — хотели, ресторанти, транспорт, търговия на дребно, строителство, вериги за доставка на храни и местни услуги — туризмът достига близо една трета от националната икономика. Това създава неприятно противоречие: икономическият двигател на Гърция работи най-силно през най-горещите и сухи месеци на годината.
На острови като Санторини, Миконос, Родос, Парос и части от Крит населението се удвоява през лятото,
докато водоснабдителните системи вече са под натиск. Само Санторини посреща милиони посетители всяка година, въпреки че постоянното му население е около 15 000 души. Икономиката на настоящия модел става все по-трудна за защита. На много гръцки острови реалната цена за производство и доставка на вода се оценява между 3,5 и 9 евро на кубичен метър, докато доставките с цистерни в извънредни ситуации могат да повишат разходите значително. Въпреки това потребителите често плащат само част от тази цена, тъй като тарифите за вода остават силно субсидирани и политически чувствителни.
В същото време Гърция продължава да губи огромни количества пречистена вода порадистарата и неефективна инфраструктура. Ройтерс съобщи през 2025 г., че части от националната мрежа губят около половината от питейната вода поради течове, кражби и неефективност на системата — почти два пъти повече от средното за ЕС. В някои региони отчетените загуби са дори по-високи, което отразява десетилетия на недостатъчни инвестиции и фрагментирано общинско управление. Това означава, че данъкоплатците вече плащат за вода, която никога не достига до никого. Те плащат за пречистване, изпомпване, транспорт, химикали, енергия, аварийна логистика и поддръжка в система, която губи стойност, преди да достигне до потребителя.
Кризата вече не се ограничава само до островите. Атика, която дълго време се считаше за относително защитена в сравнение с островите в Егейско море, сега се сблъсква със свои собствени предупредителни знаци. Намаляващите нива на язовирите, снабдяващи Атина, вече предизвикаха нови дискусии около обезсоляването, повторното използване на вода и инфраструктурата за пренос в голям мащаб. Независимо дали най-лошите прогнози ще се сбъднат или не, посоката е ясна: политическият и икономическият център на Гърция вече не може да приема водната сигурност за даденост.
Езерото Морнос, основният язовир на Атика, достигна 15-годишно дъно през 2025 г., което доведе до появата на потъналото село Калио.
Селското стопанство е подложено на същия натиск от друга посока. Според данни на ОИСР и ФАО около 80 % от водочерпенето в Гърция е свързано със селското стопанство, като голяма част от него се дължи на неефективно напояване и претоварени водоносни пластове. Тесалия, един от най-важните селскостопански региони в страната, вече е изправена пред хроничен недостиг на вода, който заплашва производителността, доходите в селските райони и дългосрочната стабилност на региона. По-широките икономически последствия лесно се подценяват, защото не настъпват наведнъж. Първо идват разходите за цистерни, аварийните ремонти, зависимостта от бутилирана вода и нарастващите сметки за комунални услуги. След това идва натискът върху хотелите, селското стопанство, производството на храни, застраховането, цените на недвижимите имоти, разрешителните за строителство, индустриалните инвестиции и доверието в регионите с недостиг на вода. Недостигът на вода постепенно се премества от язовира в баланса.
Дори едно скромно прекъсване може да стане скъпо на национално ниво. Малко намаление на туристическата активност, причинено от влошаващата се несигурност на водоснабдяването, може да се превърне в милиарди евро годишни загуби, ако се включи и по-широката икономика. За страна, в която туризмът съставлява такава голяма част от БВП, ненадеждното водоснабдяване не е просто оперативен проблем. То е национален бизнес риск.
Ето защо обезсоляването вече не е просто техническа дискусия. То се превръща в стратегическа икономическа инфраструктура. В продължение на години обезсоляването в Гърция се разглеждаше предимно като скъпо последно средство за изолирани острови. Това виждане е остаряло. Страни като Израел, Испания, Кипър и Малта все по-често разглеждат обезсоляването като постоянна инфраструктура, устойчива на климатичните промени, защото то предлага нещо, от което Южна Европа все повече се лишава: предвидимост.
Язовирите зависят от валежите.
Водоносните пластове зависят от попълването. Реките зависят от стабилна хидрология. Обезсоляването зависи от енергия, инженерство и компетентно проектиране на системата. В климат, където валежните модели стават все по-непредсказуеми, тази разлика има значение. Обезсоляването не е цялостният отговор. Гърция се нуждае също от агресивно намаляване на загубите, модерно напояване, повторна употреба на отпадъчни води, по-добро ценообразуване, по-силно управление и дългосрочно планиране на инфраструктурата. Но без сериозни инвестиции в устойчиви водни системи страната рискува да влезе в цикъл, в който недостигът на вода започва да ограничава самия икономически растеж.
Вече е трудно да се пренебрегнат цифрите. Гърция вече харчи огромни суми за справяне с неефективността, аварийната логистика, провалите в инфраструктурата и натиска, свързан с недостига. Въпросът вече не е дали устойчивата инфраструктура за водоснабдяване е скъпа. Въпросът е колко скъпо ще струва продължителното забавяне.
