Убиват Распутин с отровен кекс, вино и 3 изстрела

Живота и смъртта на Григорий Распутин са обект на дългогодишно изследване на американския историк Джоузеф Фърман, автор на книгата „Распутин: Неразказаната история“. Сега тя е достъпна и за българския читател благодарение на издателство „Световна история“

Без съмнение Григорий Распутин е една от най-мистериозните личности в съвременната руска история. Влиянието му върху император Николай II и неговата съпруга Александра Фьодоровна е изключително голямо и това няма как да не му създаде врагове. В нощта на 30 декември (нов стил) 1916 г. в Юсуповския дворец е организиран заговор за неговото убийство, основно участие в което взимат аристократът Феликс Юсупов и политическия деятел Владимир Пуришкевич. За хода на събитията са уведомен и резидента на британските тайни служби Самюел Хор, който въпреки всичко не обръща внимание на тези сведения.

Предтекстът, който трябва да накара мистичния Распутин да напусне своя дом е среща със съпругата на Юсупов – Ирина, насрочен за полунощ. По същото време обаче тя е в Крим , а никой друг член на фамилията не е в град. В навечерието на престъплението аристократът скрива останалите заговорници в мазето на двореца, а самия той поръсва 6 малки кекчета с крем и чаша вино с цианид в количества, достатъчни да убият няколко души. Самият Распутин е на път да не се отзове на поканата, тъй като притеснените за сигурността му негови дъщери Мария и Варвара скриват обувките му, но той в крайна сметка ги намира и излиза. Последвалите събития са възстановени по разкази на някои от участниците в кървавата драма и полицейски показания, макар и на свидетелства като това на д-р Станислав Лазоверт да не може да се има доверие.

Пристигайки в Юсуповския дворец, Распутин е придружен към мазето от своя домакин, който казва, че жена му забавлява други негови гости и ще се присъедини към тях по-късно. Първоначално гостът отказва предложените му кексчета с мотива, че са твърде сладки, но впоследствие изяжда няколко. В същото време той отпива няколко чаши вино, но за ужас на Юсупов единствената видима промяна е, че гласът му става малко по-дрезгав. Распутин дори кара своя домакин да му посвири на китара, тъй като харесва гласа му. Шокираният аристократ изпълнява песен след песен, но отровата така и няма въздействие. Под предлог че отива при жена си, Юсупов посещава останалите заговорници и се чуди какво да прави. В крайна сметка след кратки спорове той взима револвер „Браунинг“, собственост на великия княз Дмитрий Павлович и се насочва към мазето. Распутин се оплаква от натежала глава и парене в стомаха, но след като изпива още една чаша вино се оживява и заразглежда абаносов шкаф, над който виси кристално разпятие. „Григорий Ефимович, най-добре е да погледнете това разпятие и да си кажете молитвата пред него“, чува той зад гърба и когато се обръща получава изстрел в гърдите. Распутин пада върху килим от меча кожа и според описанията прилича на „счупена кукла“.

След като мислят, че са приключили с него, заговорниците не могат да се разберат какво да правят с вещите му. В това време Юсупов отива да види трупа и под въздействието на своята истерия започва да го тресе. Внезапно първо едното, а след това и другото око се отваря и както свидетелства самия той по-късно „зеленикави и змиевидни, те се впиха в мен със сатанинска омраза в тях“. Распутин се изправя на крака с пяна на устата, реве от гняв и диво дере въздуха с ръце, втурвайки се към Юсупов.

От устата му капе кръв. Той хваща княза за рамото и откъсва един от пагоните на униформата му.

Распутин многократно изръмжава името на палача си с дрезгав и пресипнал глас. 

Докато заговорниците се усетят, тяхната жертва се озовава в страничния двор и раздира въздуха с крясъци „Феликс! Феликс! Ще кажа всичко на императрицата!“ В този момент присъствие на духа успява да запази единствено Пуришкевич, който открива огън по беглеца с личното си оръжие – американски пистолет „Севидж“. Първите два изстрела не го улучват, но третия попада в гърба му и Распутин се свлича в преспа сняг. Произведен е и четвърти, попаднал в челото му. Според показанията на Пуришкевич в близост до двореца минават двама войници, които веднага са посветени в делото и се съгласяват да пренесат трупа. Впоследствие на местопрестъплението идват двама полицаи и въпреки че първоначално казват, че ще мълчат за случая веднага предават за него на своите началници. В тази напрегната ситуация нервите на Юсупов отново не издържат и той започва да удря по главата безжизнения Распутин.

В крайна сметка заговорниците и привлечението към делото войници се отправят към Островите – тази част на тогавашния Петроград, където река Нева се влива във Финския залив. Тяхната цел е Големият Петровски мост, който хората използват, за да прекосяват онзи ръкав на реката, известен като Малката Нева, за да стигнат до Крестовския остров. Дмитрий стои и пази на моста, докато останалите се занимават с тялото на Распутин (за тяхно щастие, часовият, охраняващ моста, е заспал).

Убийците вдигат трупа и го хвърлят през перилата към дупката в леда, която са забелязали по-рано същия ден. В бързината те забравят да вземат вериги и тежести, за да може трупа да бъде изпратен към дъното и тази роля играе палтото на самия Распутин, което е увито около тялото му. В крайна сметка тялото е изхвърлено, но в близост до дупката в леда остава една от обувките на убития, докато другата небрежно е останала в колата на неговите убийци.

Живота и смъртта на Григорий Распутин са обект на дългогодишно изследване на американския историк Джоузеф Фърман, автор на книгата „Распутин: Неразказаната история“. Сега тя е достъпна и за българския читател благодарение на издателство „Световна история“.