Дава на България възможност да бъде част от новата инфраструктурна архитектура на Европа. Това обаче изисква преход от мислене в категории на отделни коридори към мрежи
През тази седмица в София се намират активисти на инициативата „Три морета“, които търсят контакти с управляващите среди в България. Моментът едва ли е най-подходящият - служебното правителство е в края на мандата си, а ново редовно управление все още не е формирано. Тази институционална пауза обаче не отменя факта, че пред страната стоят решения със стратегически хоризонт.
Затова тук не става въпрос за протокол, а за мястото на България в една от ключовите инфраструктурни инициативи в рамките на Европейския съюз. „Три морета“ все по-често се разглежда като инструмент за преодоляване на изоставането в свързаността чрез изграждане на коридори по оста Север-Юг - от Балтийско до Черно и Адриатическо море.
Именно тук възниква въпросът, който рядко се поставя открито: може ли една вертикална инфраструктурна ос да бъде ефективна без развита хоризонтална свързаност?
Отговорът има пряко значение за българската позиция. Ако инициативата се разглежда само като система от коридори в посока север-юг, съществува риск България да остане периферия. Ако обаче се мисли като мрежа, в която вертикалните връзки се допълват от хоризонтални и диагонални направления, страната може да се превърне в ключов кръстопътен възел.
В тази перспектива трябва да се разглеждат и проекти като Паневропейски транспортен коридор VIII, както и връзките между Дунав и Черноморието, които често остават извън политическия фокус.
Вертикалата като гръбнак - но не и като система
Всяка транспортна или енергийна система функционира не като линия, а като мрежа. Вертикалните коридори могат да се разглеждат като гръбнак, но той не е достатъчен - нужни са „ребра“, които да осигуряват потоци.
Без такива връзки коридорите рискуват да останат с ограничена натовареност, което поставя под въпрос икономическата им ефективност. Инфраструктура без трафик се превръща в политически, но не и в икономически актив.
Коридор VIII и българската роля
За България този въпрос има пряко стратегическо значение. Паневропейски транспортен коридор VIII, свързващ Черно с Адриатическо море през Северна Македония и Албания, ако се разглежда изолирано, е хоризонтална ос. В по-широк план обаче той представлява основата на островърх триъгълник, достигащ до Балтийско море.
По този начин коридор VIII не конкурира „Три морета“, а е негов съществен елемент. Докато вертикалните коридори осигуряват свързаност между северните и южните части на Европа, той свързва периферните зони на Балканите и превръща отделните линии в мрежа.
На този фон, включително предвид нестабилността в Сърбия и особено в Босна и Херцеговина, България получава възможност да се позиционира като кръстопът между различни транспортни и икономически оси.
“Диагоналните” решения: Русе-Варна като пример
Показателен е проектът за връзката Русе-Варна. Често възприеман като вътрешен, той има по-широко значение.
Това е диагоналната връзка между Дунав и Черно море, която свързва речния транспорт с морските пристанища и „захранва“ вертикалната ос с потоци.
Той е пример за мрежова свързаност - инфраструктура, която не следва една ос, а свързва различни направления в единна система.
Геополитическият контекст
Балканите остават регион с повишена политическа нестабилност, особено в западната им част. Това прави зависимостта от ограничен брой маршрути рискова.
Затова България има интерес да развива алтернативни направления, които да намаляват зависимостта от отделни коридори, без да ги изключва. Хоризонталните връзки, включително коридор VIII, са ключов инструмент за такава диверсификация.
Липсващата концептуализация
Българската политика на практика следва тази логика, но рядко я формулира ясно. Подкрепата за различни проекти показва косвено разбиране за необходимостта от мрежова свързаност.
Липсва обаче ясна стратегическа концепция, която да обедини трайно тези усилия.
Тя може да се формулира около прост принцип: Ефективността на вертикалните коридори зависи от наличието на хоризонтални връзки.
От коридори към мрежа
„Три морета“ дава на България възможност да бъде част от новата инфраструктурна архитектура на Европа. Това обаче изисква преход от мислене в категории на отделни коридори към мрежи. Българските интереси могат да се реализират само ако се интегрират успешно в общоевропейската геополитическа логика. В този смисъл страната трябва да приоритизира проекти с кръстопътна функция и да се утвърди като логистичен и енергиен хъб.
В крайна сметка силата на инициативата няма да се измерва само в дължината на коридорите, а в степента, в която те образуват функционираща система. А тя неизбежно изисква както вертикала, така и хоризонт.
Труд
