Главоломно нараства броят на японските ученици, които спират да ходят на училище, защото не понасят насилието над тях.
Към момента близо 350 хиляди японски деца в ученическа възраст са отказали да ходят на училище.
769,000 са регистрираните случаи на тормоз (bullying)
Ха, така! Япония? Моля?! Страната където всички хора са съвършени, където моралът е свръх човешки, където редът е над всички редове и където се приписват такива глупости за преклонение пред деца и учители, че легендите надминават абсурда!
Съвсем случайно попаднах на японска медия: The Japan Times - сигурен информационен източник - на статия от 6 април със заглавие: "Защо все повече деца в Япония не ходят на училище"
Текстът на статията започва така:
"Успоредно с прогресивно намаляващия брой на децата в общото население, броят на децата, които отказват да ходят на училище прогресивно се увеличава. В префектура Мияги тенденцията е вече ежедневно явление, като деца се отказват както в началното, така и в средното училище."
Накратко: децата първо изпитват
в училище и изисквания, които често не могат да покрият. От друга страна, учениците, които не успяват да смогнат с всичко стават обект на груби обиди и подигравки от своите съученици. В резултат някои деца опитват да се самоубият, други стигат до тежки неврози и попадат в болница.
В един от случаите момче получава дори бележки с текст: "Най-добре е да умреш!" Момчето се нагълтва с хапчета, но го спасяват в болница. Там то казва на лекарите, че ако някой го накара да се върне в клас, този път ще скочи от високо и никой няма да го хване. Родителите вече не пускат момчето си на училище.
Специализирано проучване на японското министерство на образованието от 2021 година сочи, че 25% от учениците биха предпочели още от следващия ден да не ходят вече на училище.
В статията са изредени случаи на деца, които са били тероризирани заради вида си, очилата, ръста, дори зъбите. В резултат все повече семейства решават единият родител да напусне работа и да се грижи за отчаяното си дете.
Оказва се, че
както от отношението към тях от съученици, така и в около 30% от случаите заради безумен страх от жестоката строгост на учителя.
Два пъти прочетох доста дългата статия. Това ли е превеликата Япония, където всичко цъфти като пролетни вишни? От къде се носи легендата за великия морал и грижа за деца и старци? Под същата статия виждам и друго заглавие: "Младите хора на Япония са с най-ниски очаквания за себе си и за страната си." И в текста се казва, че едва 16% от младите хора на страната са оптимисти за себе си и за развитието на родината си.
Само през 2024 година в Япония сам сами са починали в домовете си над 58 хиляди души, като 70% от тях са открити до седмица, 20 на сто - до месец, а останалите 10% - след като миризмата стане така непоносима, че вътре влиза полиция. В някои години самотно починалите са 70 хиляди.
Само преди дни видях туристическите снимки на приятелка, която сега е на ескурзия там. Била готова да остане завинаги.
Онази приказка за туризма в пъкъла и живота в казана я знаем. Хубавото е, че приятелката ще се върне само с добри емоции и красиви снимки и няма да се наложи да научи какво е да живее напълно изоставена от всички в света на цъфтящите вишни.
*Заглавието е на редакцията