Смъртоносната заблуда на демократите

Доналд Тръмп не се нуждае от инсценирани покушения, за да печели симпатии

В продължение на десетилетие демократите демонизират америанския президент

В едно здраво политическо общество насилието срещу президент, особено когато става дума за три покушения в рамките на две години, като в единия случай на косъм от фатален край, би следвало да разтърси съвестта на всеки човек, независимо от партийна принадлежност. И все пак едно шокиращо ново проучване на NewsGuard и YouGov, публикувано тази седмица, показва, че за десетки милиони демократи в Америка фактите вече нямат значение. Единствено значима остава самоличността на жертвата. Проведеното между 28 април и 4 май сред 1000 представителни пълнолетни американци изследване задава на участниците въпроса дали всеки от трите документирани опита за покушение срещу президента Доналд Тръмп е бил „инсцениран“. Резултатите са поразителни. Тридесет процента от американците вярват, че поне един от опитите е бил фалшифициран. Само 38 процента са готови да заявят, че и трите са били истински. Още по-показателно: 12 процента настояват, че всички атаки са били инсценирани като от тази група внушителните 55 процента са демократи.

При по-задълбочен поглед партийното разделение се превръща в пропаст. Двадесет и един процента от демократите твърдят, че и трите опита са били инсценирани - седем пъти повече от едва 3 процента сред републиканците. Разгледани поотделно, инцидентите очертават още по-тревожна картина. За митинга в Бътлър, щата Пенсилвания през юли 2024 г., при който куршум одраска ухото на Тръмп, а пожарникарят Кори Комператоре бе убит, 42 процента от демократите заявяват, че става дума за инсценировка, срещу едва 7 процента от републиканците. За опита през септември 2024 г. в голф клуба на Тръмп в Уест Палм Бийч - 26 процента срещу 7 процента. А за най-скорошния инцидент по време на гала-вечерята на кореспондентите в Белия дом на 25 април 2026 г. - 34 процента от демократите срещу 13 процента от републиканците. Това не са маргинални стойности. Това са милиони американци, които гледат кръвта по лицето на президент, смъртта на невинен гражданин, федералните обвинения срещу извършители и докладите на Сикрет сървис и въпреки това избират конспирацията пред реалността. Защо? Защото мишената е Доналд Тръмп.

Това не е скептицизъм, основан на доказателства. Това е т. нар. „синдром на умопомрачението от Тръмп“ в неговата най-чиста и разрушителна форма. Демократите не оценяват фактите, те оценяват човека. Ако същите тези опити бяха насочени срещу Барак Обама демократите с право биха настоявали за национално единство, безусловна защита и незабавно осъждане на политическото насилие. Телевизионните студиа биха ехтели от предупреждения за заплаха срещу демокрацията. Холивудските знаменитости биха публикували емоционални послания. Същите коментатори, които днес иронизират „инсценировките“, биха заклеймили всеки скептик като опасен екстремист. Но тъй като жертвата е Тръмп - човекът, дръзнал да оспори установения политически елит - атаките, според тях, трябва да са фалшиви. Кръвта е кетчуп. Загиналият е актьор. Целият спектакъл е режисиран за съчувствие.

Абсурдът рухва под собствената си тежест. Доналд Тръмп не се нуждае от инсценирани покушения, за да печели симпатии. Той вече е преживял повече политически, правни и физически атаки от всеки съвременен президент. Две процедури по импийчмънт. Кампания от съдебни дела, целящи да го разорят и вкарат в затвора. Опитаха се да го фалират. Буквално му направиха криминална регистрация като на квартален престъпник. ФБР тършуваше из дома му, ровеше из гардероба на жена му. И въпреки това подкрепата му е стабилна. Митингите му пълнят зали. Рейтингите му сред работническата класа, сред афроамериканци, латиноамериканци и синдикални среди, пробиват традиционни демократически бастиони. Защо би рискувал живота си, би застрашил невинни хора и би предизвикал хаос, за да създаде новини, които и без това доминира?

Нека си припомним митинга в Бътлър. Двадесетгодишен стрелец с автоматично оръжие се качва на покрив, открива огън и се доближава на части от секундата до фатален изстрел. Тръмп обръща глава в последния миг, куршумът засяга ухото му, той пада, след което се изправя с окървавено лице, вдигнат юмрук и възгласи „Борба! Борба! Борба!“. Наблизо лежи убит баща на две деца. Времевата линия на Сикрет сървис, изслушванията в Конгреса и балистичните доказателства потвърждават детайлите. И въпреки това 42 процента от демократите го наричат театър. Същото важи и за останалите случаи. През септември 2024 г. въоръжен мъж е задържан на голф игрище във Флорида. През април 2026 г. се чуват изстрели край гала-вечерята на кореспондентите в Белия дом, а заподозреният е обвинен във федерално престъпление за опит за убийство. Във всички случаи властите говорят за самостоятелни извършители без връзки с администрацията на Тръмп. Няма тайни сценарии, няма реквизит, няма режисура - само радикализирани индивиди.

В продължение на десетилетие демократите демонизират Тръмп. Бил „заплаха за демокрацията“, „екзистенциална опасност“, „край на Америка“. Когато внушаваш подобни образи на милиони млади хора, не е изненадващо, че някои предприемат действия. А когато насилието се случи, да го отричаш означава да обиждаш жертвите. Този конспиративен манталитет не просто компрометира Демократическата партия. Той застрашава самата република. Когато значителна част от едно политическо течение отказва да признае реалността на насилието срещу опонента си, тя го нормализира. Подкопава доверието в институциите и разкрива морален упадък. Президентът Тръмп, напротив, демонстрира устойчивост. Вместо да се представи като жертва, той призова към борба и единство. Неговата решимост не е инсценирана, тя е реална. А политиките му адресират дълбоките разделения в обществото.

Проучването на NewsGuard/YouGov не е просто статистика. То е диагноза на политическо движение, изгубило връзка с реалността. Америка заслужава повече - лидери, които оценяват фактите, осъждат насилието и поставят страната над партийните страсти. Въпросът е дали Демократическата партия ще намери път обратно. И тук има друг проблем - демократите имат непропорционално голямо влияние в международната политика и медиен свят. Масовите граждани по света, когато чуят за Америка, смятат, че Америка е Демократическата партия и обратно. Това, разбира се, е невярно. Но влиянието на демократите по света е безспорно. Следователно каквито процеси текат при демократите се мултиплицират при техните проксита по света. Ако направим изследване у нас, мнозина ще вярват в тия същите конспирации, в които масово вярват демократите. Това е демонстрация на масовия когнитивен упадък, който наблюдаваме в голямата политика. Масово хората, особено по-острастените, са склонни да вярват в собственото си политическо семейство, а не на фактите. Този тренд трябва да се обърне. Иначе разделенията на политическата арена само ще се задълбочават.

Благодаря ви за вниманието по този въпрос.