Системата „бонус - малус“ влиза в сила

Застрахователните компании са длъжни да преработят информационните си системи

Гражданска отговорност на автомобилистите
След над 10 години дебати и два неуспешни опита системата “бонус-малус” при задължителната застраховка “Гражданска отговорност за автомобилистите” влиза в сила.
обнародвани са и влизат в сила съответните изменения и допълнения в Наредба №49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и в Наредба №54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд, приета от Комисията за финансов надзор, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията.
Застрахователните компании са длъжни да преработят информационните си системи така, че да я прилагат ефективно.

Реална оценка на причинените щети за последните 5 години

Системата “бонус-малус” е базирана на историята на причинените щети от всеки автомобилист за последните 5 години. Историята им ще се удостоверява централизирано от Гаранционния фонд, независимо в коя застрахователна компания е бил застрахован съответният автомобилист.
Целта е застрахователите да получат пълна и точна информация, удостоверена от Гаранционния фонд, с която да оценяват адекватно поетия риск по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите във всеки конкретен случай.
Така ще могат да се определят справедливи застрахователни премии, като автомобилистите с чиста история на щетите ще могат да получат по-ниска премия, от тези с лоша история на щетите. Политиката по оценка на историята на застрахователните претенции е елемент от системата на управление на риска на всеки отделен застраховател. Всеки един от тях е длъжен да публикува политиката на сайта си.

Реално отчитане на всички заведени застрахователни претенции

За да функционира правилно системата “бонус-малус”, застрахователите вече ще бъдат длъжни да вписват в реално време всички заведени при тях застрахователни претенции в регистъра на Гаранционния фонд, аналогично на вписването на застрахователните полици. Това трябва да се случва едновременно с регистрацията на претенцията в информационната система на застрахователя.Нормативната уредба урежда право на автоматичен достъп на застрахователите до регистъра на застрахователните претенции в Информационния център на Гаранционния фонд. 
Предвижда се и забрана за изискване на удостоверения на хартиен носител, доколкото застрахователите ще разполагат с електронен и безплатен служебен достъп до цялата необходима информация за историята на щетите във всеки конкретен случай.
Гаранционният фонд ще предоставя на застрахователите вътрешна електронна административна услуга за извличане на данни от регистъра на предявените и изплатени застрахователни претенции. 
Заявката съдържа идентификатор на собственика на превозното средство и идентификационен номер на превозно средство (VIN) / номер на рама и регистрационен номер на превозното средство. По тези данни се извлича номерът на застрахователните полици, въз основа на които се извличат данните от регистъра на предявените и изплатени застрахователни претенции. 
Резултатът от заявката включва данните, които се включват в удостоверението за застрахователни претенции, за последните 5 години, включително и данни за размера на предявените и изплатени застрахователни претенции.

Реална оценка на действителния ползвател на автомобила

За да се избегне “изтриването” на историята на претенциите чрез формално прехвърляне на собствеността върху превозното средство (например, между свързани лица или при лизинг на автомобил), са предвидени специални изисквания. 
Гаранционният фонд ще предоставя информация за щетите, включително и в случаи на промяна на собствеността върху превозното средство, ако преди нея застраховащият е бил собственик, ползвател по талон, приобретател или обичаен водач, който е сключвал предходен договор за същото превозно средство. По този начин историята на щетите ще следва реалния ползвател на автомобила.
Свободен достъп до публичните регистри 
на Гаранционния фонд
Предвиден е свободен и безплатен публичен достъп до следните регистри на Гаранционния фонд: регистър на застрахователите, предлагащи застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите; регистър на представителите за уреждане на претенции; регистър на превозвачите, извършващи обществен превоз на пътници в Република България; регистър на застрахователите, предлагащи задължителна застраховка “Злополука” на пътниците в Република България.
Гаранции за непрекъсваемост на издаването на застрахователни полици
Предвиден е и алтернативен механизъм за издаване на застрахователни полици по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в случай на настъпила обективна невъзможност (например, при технически срив) на Гаранционния фонд. 
В този случай КФН ще може да разпореди на застрахователите временно да генерират полици и ценови предложения въз основа на информацията в техните собствени системи. Това гарантира, че процесът по сключване на застраховки няма да бъде блокиран заради обективна невъзможност на системите на Гаранционния фонд.

Дигитализация на удостоверенията за застрахователни претенции

Друго важно изменение е, че всеки водач, застраховащ или собственик на превозно средство може да поиска издаването на удостоверение за застрахователни претенции. 
Предвидено е то да се издава централизирано, чрез системата на Гаранционния фонд съгласно образеца по Регламент (ЕС) 2024/1855 на Европейската комисия. Предвидено е удостоверението да съдържа и допълнителна информация: относно местоположението на пътнотранспортното произшествие; за вида на причинените щети (имуществени или неимуществени); данни за претенциите, предявени пред Гаранционния фонд за вреди, причинени при използване на превозното средство, когато е било незастраховано; данни за причинителя на пътнотранспортното произшествие, включително когато е причинено при използване на незастраховано превозно средство; както и данни за собственика (собствениците), ползвателя и обичайния водач на превозното средство.
Уреден е начинът за подаване на заявлението - на адреса на управление на Гаранционния фонд; чрез системата за сигурно електронно връчване, подписано с КЕП или ПИК на НАП, на интернет страницата на Гаранционния фонд, подписано с КЕП или в офис на застрахователя в това число на застрахователен агент на хартиен носител.
С оглед осигуряване възможността за проверка на удостоверението, е предвидено изискване към Гаранционния фонд да включи уникален машинно четим код (QR код), който да позволява достъп до удостоверението на електронната страница на Гаранционния фонд, където да се съхранява архив на издадените удостоверения за срок от една година.

Достъп на застрахователите до регистъра на транспортните произшествия
За противодействието на застрахователните измами, всеки застраховател, предлагащ задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и застраховка “Каско” на превозно средство в Република България, получава право на достъп до данни от регистъра на Гаранционния фонд на пътнотранспортните произшествия, настъпили на територията на страната и за участниците в тях. 
Тези данни включват информация за причинителя, данни за съпричиняване, детайли за свидетелството за управление и снимки, когато са налични. Освен това компаниите ще имат достъп до следните данни от регистъра на заведените и изплатените претенции: дата и място на застрахователното събитие; държава на застрахователното събитие; тип на събитието; вид на вредите; увреден обект; увредено лице; застраховател; данни за предявени претенции от застраховател по застраховка “Каско” на превозно средство, за които е поставен флаг за регрес. 
С оглед на защитата на личните данни, достъпът ще се разрешава само по конкретна заявка, във връзка с вече предявена претенция. Данните за новите претенции ще бъдат актуализирани в реално време в регистъра на Гаранционния фонд.

Минималната заплата да зависи от производителността на труда
Взема се предвид и издръжката на живот
Конкретните критерии за определяне на минималната работна заплата в страната – след седмици на съгласуване със социалните партньори - вече са ясни и са предложени за обществено обсъждане от Министерството на труда и социалната политика. С предложените изменения в Кодекса на труда (КТ) се предвижда минималната работна заплата (МРЗ) за страната за всяка година да се определя до 15 август на текущата година.
При досегашния механизъм за определяне на минималния трудов доход, влязъл в сила от началото на 2023 г. размерът на минималната заплата за страната за следващата календарна година е обвързан единствено с критерия за 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца. На практика това е автоматичен механизъм за определяне на МРЗ, който е неефективен и водещ до съществени рискове както за икономиката, така и за бюджета на държавата, се казва в мотивите на социалното министерство за предлагане на промените. Отбелязва се, че този автоматизъм не отчита ключови социално-икономически фактори, включително инфлацията и промените в производителността на труда. 
Освен това, обвързването на минималната заплата единствено с размера на средната брутна работна заплата е предпоставка за затруднения при предприятията в секторите с ниска добавена стойност и в по-слабо развитите региони на страната. Досегашният подход за определяне на минималното възнаграждение също така не гарантира адекватността на МРЗ на база на социални показатели, чрез които да се подпомогне намаляването на бедността сред работещите и да се осигурят стимули за включване на пазара на труда, смятат вносителите на законопроекта. 
Като се имат предвид посочените недостатъци на досегашния механизъм, се предлагат да се използват няколко, а не само един критерии за определяне на минималната работна заплата. Първият критерии е покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот. Например според последните данни на КНСБ, необходимият нетен месечен доход за издръжка на живот на един работещ, който живее сам, е около 799–818 евро. 
Следващите предложени критерии от които ще зависи минималната заплата, са общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение в регионите, както и темпът на растеж на заплатите в страната. За илюстрация, според данните на Националния статистически институт (НСИ), средната брутна заплата у нас за второто тримесечие на годината е 1444 евро, което представлява повишение с близо 10% спрямо същия период на миналата година.  
Размерът на МРЗ след приемането на предлаганите промени, ще зависи и от дългосрочните равнища на производителността на труда в България, която обвързаност настояваха да има работодатели. 
Предвижда се веднъж на три години да се извършва оценка на адекватността на минималната работна заплата за страната, като се вземат предвид референтните стойности включващи: 60 на сто от размера на брутната медианна работна заплата (не включва хората с най-ниски и най-високи заплати); размерът на издръжката на живот. 
От социалното министерство изрично отбелязват, че размерът на минималната заплата се определя с консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.