Реквием за българската овца

По Великден ще ядем агнешко от Нова Зеландия

Млякото за козунака също е вносно

Драматична е историята на българската овца. Със славно минало, днес тя е подложена на геноцид от пакостната държавна политика. Високите цени на фуража и ниските на млякото принудиха стопаните да затворят фермите. По Великден ще ядем агнешко от Нова Зеландия. Млякото за козунака също е вносно.

Няма го Верди да оплаче в реквием злощастната съдба на българската овца!

Тя е сред най-древните одомашени животни. Траките гледали в кошарите си примитивния „цигай“. С витиевати рога и груба вълна, породата е много близка до дивия муфлон. Нейни потомци са каракачанската и медночервената шуменска овца. Каракачанската е планинска, а шуменската пасе в Добруджа.

Захари Стоянов е първият хронист на поминъка.

Там е въртяло гега Медвенското овчарче, бъдещият Захари Стоянов. Той е първият хронист на поминъка. Неговите „Записки по българските въстания“ не започват с революционен епизод, а с пространно изложение за битието на някогашните чобани.

„Най-богатите от тях, повечето котленци - пише Захари, - имат 1000-2500 овце; други по 500-800; трети, наречени средна ръка, от 200-300, а най-сиромасите от 25-100. Въобще, човек, който не притежава ако не повече, то поне 10-15 овце, не се приема да бъде овчар с плата за определено време, защото „него не го боляло на сърцето за имането“...“

Заможните имали „къшли“, в които се събирали дружини по десет-двадесет човека. Живата стока била от 5000 до 12000 глави добитък, разделени на „сюрии“. На кочовете викали „празове“, а овцете за доене били „сагмал“. След като ги отбият, агнетата стават шилета. Негодната стока е „яловина“.

„Одаджията“ е изборна длъжност. Издигнат с вишегласие, той не ходи с овцете. Меси хляб и готви на дружината. Както в казармата, готвачът е на почит и уважение.

Отпуските са регламентирани

„Това отсъствие - сочи Захари - си има определеното време през годината, което строго се съблюдава. То бива обикновено по Великден, Гергьовден, Димитровден, Заговезни, Рождество, Велики заговезни и понякога за Голяма св. Богородица. Това време се избира именно затова, защото тогава овчарите са най-свободни.“

„Всичките разноски и приходи, направени подир овцете - продължава летописецът, - разхвърлят на овца, тъй щото всеки плаща и приема съобразно със силата си. Ако разходите се падат по 10 гроша на глава, то оня, който има 25 овце, ще заплати 250 гроша и т. н. Същото това става и с приходите.“

Има и „хак“, който е четири процента на сто овце. По-бедните го вземат от богатите като няколко глави добитък.

„Няма нужда да ви разправям, че тия овчари киснат в дебело невежество и простотия във всяко отношение“, отбелязва Захари Стоянов. „Забележително е и това - анализира той, - че най-горещите защитници на тая слепота бяха ония, които знаеха да четат. Причината на това, според мене, може да бъде тая, че книгите, които четяха тия последните, написани от безсъвестни заслепители, наместо да ги просветят в пътя на истината, напротив, затъпяваха ги още повече.“

Авторът на „Записките“, който е сред четящите, цитира заглавия от така наречената „народна литература“ през Възраждането. Жития на светии, календарчета, песнопойки, гадателници са разнасяни по друмищата от пътуващи книжари. В дисагите на кончето или магаренцето е и „Камък падна от небето“.

Това класическо произведение е оцеляло до днес. Във фолкверсия оглася веселбите на българина. Нашенецът тръшка хоро по земята и гледа към небето за евентуална заплаха.

Става дума за Божие знамение

Всевишният пратил камък с „епистолия“, тоест послание. В него били изредени греховете, които нарушават праведния живот. На първо място е неделята - ден за молитви, а не за работа.

Днешните чалгаджии няма от какво да се страхуват, защото са ваксинирани срещу всяка трудова дейност. Овчарите обаче извеждат стадото и в неделя, защото хайванчетата трябва да се хранят. Нищо чудно сегашният мор да е наказание за престъпване на най-строгата Божия заповед!

Известни са два варианта на този новозаветен апокриф. В по-стария камъкът пада в Рим, в сетнешния удря Йерусалим. „Основното съдържание на двата варианта е еднакво, но имат много различия в подробностите. Вторият вариант е по-обширен, посочва повече грехове, които ще бъдат наказани“, обяснява проф. Донка Петканова.

По нашите земи „Епистолия за Неделята“ е преведена от гръцки. Разпространява се в преписи, повече от тези на Паисиевата история. Появява се и печатно издание. „Малка книжка, написана от хитър калугер за заблуждение на християнството“, рецензира я Захари Стоянов. Има право, защото апокрифът е в ортодоксалния списък на забранените книги.

Агнешко от Нова Зеландия, замразено на 17 500 километра.

Летописецът рисува идилията под звездите на нощната паша по добруджанската шир. „Овчарят-кавалджия - пише той, - който много пъти разделя скръб и радост с поверената нему сюрия стадо, особено ако е безкнижен и не знае съдържанието на „Камък падна от небето“, не може да остане хладнокръван при тая весела картина.“

Потомъкът на Орфей се подпира на кривачката

Засвирва с уста да хване тона и подхваща с кавала някоя стародавна песен. „А вятърът си играе с дългия му перчем“, слага финалният щрих Захари.
Тази картина вдъхновява Иван Вазов за популярния стих:

Когато бях овчарин
и овцете пасях,
бях много благодарен,
макар и сиромах.

Лъжливото и щастливото овчарче са вградени в българския фолклор. Лъжливото лъже, че са го нападнали вълци, докато бедата наистина го връхлита. Малцина знаят историята на щастливото. През 1934 г. списание „Наука и живот“ съобщава:

„Според проверени сведения и у нас - в България, преди 1-2 години е намерено в Берковско от едно овчарче случайно златен къс, който е тежал над 500 гр.“

Друго щастие сполетя шофьор от Кьолн през 2010 година. Не камък, а живо агне падна пред колата му. От мост, по който вървяло стадото. Швабата обаче не беше пастир да прибере небесния дар в кошарата.

Сега търговията с месо е в ръцете на далавераджии. Сменят етикетите и пробутват новозеландското агнешко за българско. „Отваряй си очите, Стефче!“, инструктира жена си един приятел.