Радев ще почерпи

Използването на снимката с Путин сякаш имаше решаващо значение за придобиването на контрола над русофилската „квота“ еднолично от Радев

Понякога едно премятане по висилката разкрива повече дори от един мандат

Репортерките бяха заклещили Радев и той напразно правеше опити да се измъкне от тях - понеже, както е известно, ако има световен шампионат за нахално-глуповати въпроси, със сигурност ще го спечели някое наше яре.

И изведнъж някакво маце най-после уцели Радев: „Според „Алфа Рисърч“ получавате 129 депутати“ - хвърли бомбата то. Радев, за част от секундата и с почти недоловимо движение се дръпна назад, сякаш някой се канеше да го удари, но сетне се усмихна и рече: „Ще ви черпя сега, не съм го чул още...“
Такава реакция не може да се изиграе, поне не толкова убедително. Но ако Радев го е направил, окончателно ще се убедим, че си имаме работа с непредвидим политически актьор.

Реакцията му ще ни отведе до две предположения: или е знаел новината, но се е преструвал, че не знае - или наистина не е знаел.
Вижте го това видео, има го в Мрежата - вгледайте се в лицето му и сами преценете дали играе или не играе. Ако знае тази информация и тя изобщо не е изненада за него, тогава по-любопитните зрители със сигурност ще се запитат: какво друго е знаел - предварително - за изборните резултати и изобщо за изборите. Оттук пък пътят до различни конспиративни хипотези е съвсем кратък.

Една от тези хипотези може да се отнася до съдбата на „Възраждане“. Ако хората на Радев и самият той притежават някакво необяснимо „знание“ за изборните тайнства, тогава те биха могли да се разпореждат и със съдбата на партията на Костадинов, да я аранжират по най-удобния за тях начин, така, както те ще имат най-голяма полза от нея - и тогава да решат дали да я оставят извън Парламента или пък да я приберат в него. На пръв поглед изглежда, че „Възраждане“ не им трябва там, но по-внимателният анализ ще предостави немалко аргументи в полза на обратната теза.

„Не си вземаш куче, за да лаеш ти вместо него“ - уместно е да си припомним тъкмо в този момент тази популярна фраза...
Онзи кадър, в който Радев научава може би най-важната новина на изборната нощ, не ме оставя на мира; това видеосвидетелство пък ще ни предизвика да си спомним и за други неща, които, в крайна сметка, могат да ни внушат, че Радев разполага с почти идеален пропаганден щаб, който няма нищо общо с някакъв клуб от аматьори, временно пременили се като „пи ар“-и, каквито бяха очакванията.

По време на кампанията някои решения на този щаб направо можеха да подлудят публиката, бяха прекалено рисковани, но свършиха работа - например, използването/натрапването на снимката на Радев с Путин; само споменаването на подобна идея би парализирало по-известните тукашни пи ар специалисти, повечето от които направо са лоясали от използването на смъртоносно банални решения. Те, а и всички ония, които по някаква причина се навъртаха около предизборната кампания, отдавна не са в състояние да родят нещо свежо, защото също толкова отдавна не сме ставали свидетели на истински битки за каквото и да е, всичко е ясно: или Бойко ще ги насмете - но така, че да не ги заболи много, или всички ще се гушнат в някаква отвратителна сглобка.

Използването на снимката с Путин сякаш имаше решаващо значение за придобиването на контрола над русофилската „квота“ еднолично от Радев. Което пък в момента го превръща и в едноличен собственик на държавата.
Провалът на най-пробутваните от телевизиите анализатори е очевиден: не само защото изобщо не провидяха бомбастичния успех на Радев, дори не подозираха, че подбно нещо е възможно и така станаха най-голямата жертва на собствената си пропаганда, вдетиниха се в нея направо по болестен начин. За тях Радев е и си остава един непознат, а това безспорно е предимство за него - особено, когато всичко се случва в една „малка страна, пълна със завист“ /Кийст. Тук силата/ властта се дължат в голяма степен на познанието за скрития живот на „елитите“, включително и на политиците. Извън това познание сякаш отдавна нищо друго не е нужно. Притежателите му са безпомощни обаче, когато цъфне някой непознат -и то такъв, направо безподобен мелез/хибрид - с референции от американците, а за разкош и човек на Москва. Ще е нужно доста време за обработката му - той не е праволинеен ренегат като Тагарев или Запрянов, които са търкали гащи като слушатели в съветски военни академии, с единствената цел да докажат колко предани са на рубинената звезда. А всъщност са само нелепите гримаси на притворното русофобство, нищо повече.

Спомнете си, какви гримаси правеше Цецка Цачева по време на кандидат-президентският дебат с Радев, нелепите и дори налудните ù лицеизражения бяха единственото ù оръжие, което трябваше да прикрие пълната ù безпомощност - докато „пришълецът“ я транжираше на тънки слайсове. Сега противниците на Радев вкупом останаха в същото неловко положение. Неговите ходове са изчислени, сякаш ги съчинява в пилотската кабина. Понякога беше на ръба - няколко часа само можеха да се окажат фатални за някои от решенията му - такъв беше и изборът на момента, в който да обяви оставката си. Повечето от наблюдателите са склонни да мислят, че той бе подбран така, че Радев да не ходи в Давос за учредяването на Борда за мир на Тръмп. Напълно е възможно обаче причината да е съвсем друга: хората от щаба му може да са преценили, че протестите, подкокоросани тайно от Шарлатаните, могат да тръгнат и срещу Радев - без особена аргументация, но в колективните вълнения често здравият смисъл трудно взема превес; неосъзнати докрай мераци, въжделения, илюзии и фантазии се преплитат до такава степен, че трудно може да се очаква да бъде проявена и достатъчно трезвост. Между другото, „младите“ уж бяха присвоени от ППДБ, но накрая се оказа, че са гласували най-вече за Радев.

Тия дни публикувах във Фейсбук една малка дописка, която озаглавих „Непознатият Победител“. Тя получи завидна популярност, близо 800 хиляди прочитания - но за жалост немалка част от читателите бяха решили, че, според мен, Радев е непознат за тях. А аз имах предвид Сектата - тя се опари на няколко пъти, но така и не схвана, че изобщо не го познава. Всъщност, идиоти, които говорят за льотчик, вакзал, чемодан и пр. нямат шансове да проумеят към какво се стремят дори самите те. Чели са като деца „Овчарчето Калитко“ и там са останали.

Да се върнем към кадъра с учудения Радев, който съобщава, че е готов да почерпи. Може да се сетим и за други подобни изпълнения, които трябваше да ни впечатлят със скрития си смисъл. Помните вероятно, как веднъж - изненадващо и без никаква връзка със случващото се до този момент - Радев демонстрира физическата си ловкост и сила. Не мога да си спомня дали преди въпросната демонстрация разкопча или закопча сакото си, но той е скрупольозен и в следването на етикета и сигурно е спазил изискванията му. Вървеше пред група мъже - беше на посещение в поделение на специалните сили и изведнъж ускори крачка, метна се на една висилка и направи коремно превъртане на 360 градуса.

И сетне, все едно, че нищо извънредно не се е случило, продължи по пътя си, заедно с порядъчно смаяните си спътници.
Защо му беше това - какво им казваше всъщност на тия от Политическата Секта?
Дежурните лапацала побързаха да осмеят случката - приеха я като някакъв мимолетен припадък, нищо повече, не си струва изобщо да му се обръща внимание.

Той пък какъв комплекс избиваше по този начин - защото понякога едно премятане по висилката разкрива повече дори от един мандат.
Но ние нямаме време за губене с тия неща - във вечния си устрем към Нищото...