Проф. Михаил Константинов пред „Труд news”: Гласът на България трябва да почне да се чува

Когато управляваш сам, няма с кого да се оправдаваш и сам си виновен за всичко

Абсолютната власт не само развращава абсолютно, но и абсолютно натоварва

Няма времеви толеранс за новата власт, а тя изглежда не го и търси. Това казва пред „Труд news” проф. Михаил Константинов. Питаме го за непопулярните мерки, които трябва да вземе правителството на Румен Радев, както и за рисковете през всяко самостоятелно управление.   

- Полагат ли му се на правителството „Радев“ 100 дни толеранс? Питам, защото преди още да е формирано започнаха да валят критики срещу него?
- Стоте дни са периодът между дебаркирането на Наполеон на френския бряг след бягството му от остров Елба и крахът му при Ватерло. Прочие, битката там е била на кантар. За този период е характерна светкавичната смяна на отношението на френската публика към него. Меките гръбнаци, китки и други органи не са характерни само за съвременната епоха. Винаги ги е имало. Така че не, няма времеви толеранс за новата власт, а тя изглежда не го и търси.

- Румен Радев има парламентарно мнозинство, което му позволява самостоятелно управление, но за съдебна реформа е необходимо квалифицирано мнозинство. Ще търси ли според вас партньорство или ще разчита на спонтанна подкрепа в зала от партиите, които обявиха, че стоят зад реформата?
- Би трябвало да търси максимално широка подкрепа и не само за тази реформа. Тук има една любопитна възможност. На мястото на опозиционните пет парламентарни групи аз бих подкрепял всяко предложение на управляващите, което не мога да спра. Спомнете си само физиономиите на някои депутати, когато групите на ГЕРБ и ДПС подкрепиха партията на Радев за шеф на парламента. Това беше дребен, но майсторски ход на тези две опозиционни групи. Пепетата не ги могат тези работи. То не е ясно те какво изобщо могат, но това е друг въпрос. Очевидно на Радев тези 131 депутата му дойдоха малко в повече. Той се беше настроил на максимум 100, колкото му даваха проучванията, включително и екзит-половете в изборния ден. Народът обаче показа не само наказателен вот за предишните, но и скрит вот за новите. Виждали сме го този феномен и друг път през последните 36 години. На Радев му трябват още 29 гласа за поправки в Конституцията по бавната писта със 160 гласа, или 49 гласа за поправки по бързата писта. Той може да ги получи чрез целите групи от опозицията, която има 39, 21, 21, 16 и 12 депутати съответно. Така например само с петата и шестата група не става, щото са 28. Но могат да се търсят и ситуационни мнозинства, още повече, ако в даден момент парламентът стане нестабилен и почне люспене на депутати. И в предишния парламент имаше доста отлюспени, вече ги забравих колко бяха. 

- Какви рискове крие самостоятелното управление?
- Два са основните рискове. То първото даже не е риск, а неизбежност. Когато управляваш сам, няма с кого да се оправдаваш и сам си виновен за всичко. Вторият риск също е почти неизбежен и той е да си въобразиш, че си най-знаещият и най-можещият и да започнеш да пренебрегваш мнението на другите. Тук имам предвид не само мнението на приятелите, но и на враговете си. Навремето, когато са се връщали триумфално в Рим след поредната победа над варварите, императорите са возили в колесницата си шут, който непрекъснато шепнел в ухото им какви са боклуци и тъпанари. За да не превърнат абсолютната власт и слава в абсолютен разврат. Малцина впрочем са се вслушвали.

- Кои са най-спешните въпроси, които трябва да бъдат решени от новата власт?
- За вътрешните проблеми вече всички говорят, но не по-малко важни са и някои външни. Ето три от тях, подредени по трудност. Първо и най-лесно е, ще одобри ли новата власт, тоест Радев, включването на България в Съвета за Газа на президента Тръмп, който междувременно се дезинтересира от това си начинание, щото си създаде други проблеми, и то не малки? Второ, ще подкрепи ли Радев десетгодишното ни споразумение с Украйна в този му вид и за този срок? Трето, ще подкрепи ли Радев включването на България в 90-милиардния „заем“ за Украйна, дето уж руснаците щели да го плащат? Немалка част от избирателите на Радев не са във възторг именно от досегашното развитие по тези три теми, меко казано. Умно-красивите обаче са във възторг, а те именно владеят жълтите павета, по които се бяха натъркаляли преди време в подкрепа на… Радев! Тук се изкушавам да напомня, че абсолютната власт не само развращава абсолютно, но и абсолютно натоварва. Народът също простичко го е казал, че тежка е царската корона. А и друга приказка е популярна, макар и по друг повод. А именно, че мандалото лопна и каквото има да става, ще става.

- Гълъб Донев вече обяви, че ще се наложи още през юни вземане на нов дълг, за да се осигурят средства за пенсии и заплати до края на годината. Има ли опасност България да влезе в дългова спирала, както твърдят някои партии от опозицията?
- Знаете ли, ако живеехме в нормален свят щеше да е нормално да не взимаме заеми, с които да задължаваме децата си. Но ние не живеем в нормален свят. Велики държави са затънали в непосилни дългове и живеят както някои българи с по 10 бързи кредита. Да споменем само САЩ, Япония, Франция и още няколко. Но докато глупавият българин с десетте кредита ще трябва да ги връща, или ще му вземат абсолютно всичко и ще го превърнат в роб, великите държави нищо няма да връщат, ако и когато световната финансова система рухне. А тя ще, очевидно ще. Светът е като ресторант, в който на централната маса стоят великите държави и ядат и пият на корем хубави неща, а някъде отстрани на някаква мърлява маса стоим ние и нагъваме сух хляб и гола вода. Накрая ресторантът фалира, никой не си плаща сметката и който ял – ял. И каквото друго там успял да направи, според един стар виц. Така че влизането в дългова спирала е опасно на нормален кораб, а на потъващ е все едно. Тук мисля, че е редно шефът на пепетата да ми благодари за тази подкрепа на безумната му финансова политика през годините.

- От „Прогресивна България“ вече казаха, че ще им се наложат непопулярни реформи. Какви биха могли да са те и каква ще е цената им?
- Рязане на всякакви разходи, но без румънския вариант с намаляване на пенсии и заплати (аз съм пенсионер и затова съм толкова чувствителен на тази тема!). Така че трябва редуциране на раздути структури и неефективни позиции в държавния сектор и реформи в осигуряването, пак в държавния сектор. Тук е много съществена символиката. Важно е хората да разберат, че охранените чиновници също страдат. Щото всички сме виновни, че дотук сме се докарали, и невинни категорично няма. Ако народът усети солидарност, той може много да изтърпи. Но ако види, че страда той, а началниците пируват, може и до ексцеси да се стигне. На всеки умен управляващ кратката история на Френската революция от 1789 г., а и на руския метеж от 1917 г. също, трябва да са му винаги подръка на бюрото. Както и „Приказка за стълбата“, разбира се. Иначе проблем на глупавия управляващ не е, че е смъртен. А че е внезапно смъртен, щото Анушка е разляла олиото, а той е гледал настрани и е цопнал вътре секунди, преди да му отреже главата една съветска комсомолка.

- Румен Радев обеща „демонтаж на олигархичния модел и укрепване на държавността“. Възможно ли е да се случи това и какво на практика означава реализирането на подобна заявка?
- Звучи добре, но не е проста тази работа. Проблемът на Радев е, че и него го подкрепят олигарси. Интересно е, как ще раздели олигарсите на „лоши“ и „добри“. Няма как, освен въз основа на влезли в сила присъди. Да си олигарх само по себе си нито е престъпление, нито е някакво особено постижение. Нито е особено щастие. А и всеки човек, особено ако е доживял до 63 години, има скелети в тъжния гардероб на живота си. И не винаги е ясно кой е господар на тези скелети и кой кога ще реши да подрънка с тях. Впрочем, понякога много даже е ясно. Както навремето един казваше на жена си, дай да не се търсим много, че ще вземем да се намерим. В този случай жената се оказа умна. Те жените поначало са по-умни от мъжете, особено в деликатни ситуации. Еволюционно обусловено е това, Господ си знае работата.

- Още преди няколко години беше казано, че Румен Радев има проект за Конституция. Смятате ли, че е дошло време да бъде изваден този проект, или по-реалистично е да очакваме промени на сегашната конституция?
- Сега във всеки случай не е време за нова Конституция. Дали ще дойде такова време през следващите няколко години не знам, по-скоро едва ли. Нашата Конституция от 1991 г. е добра, както беше добра навремето Търновската конституция. Трябва само да се пипне малко частта за произвеждане на редовни избори, за да се изключи възможността за 50-месечен интервал между изборите по желание на управляващите, както стана през 1997-2001 г. И трябва да се премахнат, разбира се, глупостите, които набутаха в Конституцията босовете на умно-красивите.

- В предизборната кампания се натрапваше от ППДБ, че Радев е българският Орбан. Има ли основание за подобни сравнения?
- За съжаление нещата с Орбан не се развиха много добре след последните избори, поне до този момент. Много е трудно да се управлява с мнозинство от две трети, т.е. трудно е да се опазиш от изкушенията на абсолютната власт, която развращава абсолютно. А и не всеки бивш военен е дьо Гол, който основа Петата френска република през 1958 г. с нова Конституция. И която република в момента скърца по шевовете, щото май й е минало времето. В момента в Унгария му е трудно на Мадяр, доскорошен близък сътрудник на Орбан, защото и той се натресе на огромно мнозинство в парламента и съответно на още по-големи развращаващи изкушения.

- Реалистични ли са очакванията за по-твърдо устояване на националните интереси на България пред Европа и за по-умерени позиции спрямо Русия?
- Гласът на България трябва да почне да се чува, това вече е ясно на (почти) всички българи, а и на повечето български политици. Голяма част от подкрепата за „Прогресивна България“ на 19 април тази година дойде и по тази линия. Двете идиотски войни около нашата страна трябва да се прекратят, а това може да стане само с преговори. Специално за войната в Украйна аз не виждам как Русия ще капитулира и ще почне да плаща репарации на когото и да е. Чисто математически не излиза тази работа. Така че заемът от 90 милиарда за Украйна е чист подарък за тази изстрадала държава, от който огромна част ще отиде веднага за връщане на вече дадени заеми. Светът веднага след Втората световна война не беше по-лесен за управление от днешния, но поне начело стояха политици, които бяха минали през фронтовете и знаеха от личен опит какво е война и какво е смърт. Днешните са родени в златни люлки и си играят със съдбата на света от глупост и незнание. И ще се наиграят наистина, ако не ги спрем. Или ако не ги спре изкуственият интелект, макар че надали. А що се отнася до глупостта, какво е това да си спреш ядрените централи, да си гръмнеш Северните потоци, да си спреш Ормузкия пролив и после да ревеш, че няма енергия и че ти бил паднал стандартът? Това е като да се простреляш в двата крака и да се чудиш, защо имаш проблеми с тичането? Напоследък нещо не цитират много великия Айнщайн, а трябва. Та той беше казал, че да правиш едно и също и да очакваш различен резултат, е форма на идиотизъм. А да налагаш 20 и нам си колко пакета санкции и всеки път да очакваш нещо различно да се случи, какво е? Жалко, че не е жив големият физик, та да каже нещо по-пиперливо по въпроса.

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика на БАН. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. В момента е Директор „Електорални анализи и прогнози“ в „Галъп интернешънъл болкан“.