За хората, които се самоопределят като етнически македонци, македонският език е самостоятелен. Същевременно те отстояват тезата, че между македонския и българския език се извършва превод.
За мен официалният език на Република Северна Македония представлява регионална писмена норма, изградена върху българска диалектна основа и изкуствено вмъкване на сърбизми. Още през 1945 г. представители на македонското освободително движение, свързани с Иван Михайлов, заявяват, че не съществува отделен македонски език, а нова писмена норма, изграждана върху местните български говори при силно сръбско езиково влияние.
Аз се придържам към традицията на македонското българско освободително движение. Живял съм в Скопие, ползвам устно и писмено скопската писмена норма, но не се смятам за двуезичен. Смятам, че имам право свободно да отстоявам историческата и езиковата традиция, с която се идентифицирам. Поради това считам, че между македонския и българския език не се превежда, а се адаптира.
Апелирам към българските държавни институции да не приемат едностранчиви трактовки и последователно да отстояват българската позиция.
Ако се търси компромисен вариант, той следва да отразява и двете позиции, а не едностранчиво да възприема само (северно)македонската гледна точка.
Подобен подход би следвало да бъде възприет и на ниво Европейски съюз, защото зачитането на правото на едни хора съвсем не означава ограничаване правата на други.
Труд
