Как премина предизборната кампания за президент, беше ли тя с предизвестен край, каква е ролята на социолозите в нея и доколко избирателите се влияят от кампанията за избора си. Имаше ли кампанията основна тема и доколко решаването ù зависи от президента, възможни ли са някакви изненади на първия тур в неделя? На тези въпроси на „Труд news“ отговарят един от най-младите политолози у нас Атанас Г. Радев, ветеранът социолог, политик и писател Петко Симеонов, пиар експертката Пепи Димитрова и популярният актьор Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър в София. Накрая те дават и своите прогнози.
Пепи Димитрова, пиар експерт:
Точно както очаквахме, кампанията бе безлична, обикновено това се случва, когато има предизвестен победител. И с цялото ми уважение към стремежа на вторите да се позиционират, ми се струва, че доста се лутаха и нямаха ясна линия, по която да се движат. Няколко пъти се сменяха и пиар екипите, което си пролича. Тръгнаха в една линия, смениха я по време на кампанията и всъщност без фокус и устойчивост не успяха да изградят имидж, който да ги извади от тяхната много тясна аудитория.
Както обикновено, социолозите играят за третия и четвъртия играч. Там виждаме промени, посока и натиск, но в този случай разликите са толкова големи, че почти нямаше значение. А и кандидатите на „Възраждане“ няма как да не бъдат тясно обвързани с това, което самата партия може да им даде - знаем колко процента има партията като потенциал, така че там нямаше много, което да се направи.
Доколко избирателите се повлияха от тази кампания в избора, който предстои в неделя, не можем да кажем, докато не видим резултата от избора.
А по-интересно в случая е колко от кандидатите с движенията си изгубиха от подкрепата. Считам, че нито един от кандидатите не направи кампания, с която да спечели, че и двете двойки изгубиха от това, с което стартираха.
В кампанията видяхме три ключови линии. Първо беше тази с престъпността и криминалните елементи, която вървя покрай „Петрохан“ и помилването на наркобоса. Тя не даде особени резултати. След това по-скоро вторите опитаха да играят по геополитическата линия и независимо от атаките на корабите в Черно море се оказа, че на българския избирател тази тема му е някак си на втори план. Особено на тези, които не са така анти-руските настроени. За всички останали това е втора тема.
И за съжаление виждаме през последната седмица, че се комуникира тема, която не е в обсега на правомощията и задълженията на президента, каквато е битовият въпрос за цените. Разбира се, че той не е само битов, но не е логично да го виждаме в предизборните клипове като акция.
Третият да стане втори не е възможно. Трябва да стане нещо много апокалиптично, за да може след балотажа да видим обръщане, в което аз не вярвам.
Субективното ми мнение е, че Борисов ще окаже влияние върху тези избори. Не толкова, защото той не би искал, а защото не вярвам, че в момента ГЕРБ е такава партия, че каквото каже лидерът, всички да излязат и да отидат да го направят при урните. И това е причината поради която не мисля, че избирателите на ГЕРБ ще се повлияят. Тоест те ще гласуват по съвест, това го виждаме и в предварителните данни.
Прогнозата ми е за много слаба избирателна активност, така че това е проблем за всеки, който и да е следващият президент на България, който не трябва да се гордее с това каква малка част от обществото представлява.
Петко Симеонов, социолог, политик и писател:

Предизборната кампания премина много вяло. Изглежда кандидатите работят по провинцията, обикалят и се срещат в тесни кръгове.
Не мога да кажа, че кампанията е с предизвестен край, но така се очерта. Гюров губи с този кандидат за вицепрезидент, който е много неубедителен, добре е, че го скриха, защото той просто проваля Гюров. Иначе Гюров има приятно излъчване, но не мога да кажа, че е някакъв доказал се администратор.Ролята на социолозите - ти си медиен човек и знаеш, че това е време за жътва.
Мисля, че избирателите малко се влияят от предизборната кампания. Те предварително са си избрали за кого да гласуват. А сред по-страничните кандидати има много интересни хора, но също така и такива, които предизвикват забава. Странното е това, че в България има толкова много кандидати за президент, толкова много кандидати за депутати, за кметове, за съветници и т. н. Да оставим настрана дали всички тези хора са качествени, но те имат отношение към обществените въпроси, имат обществено чувство. Как това множество от хора не може да намери в себе си онази единност за общонационална цел, за търсене на общ градеж на държавата? Това е за мен странно. И това е свързано според мен с чипа, в него има някаква грешка. Може и да не е грешка, а да е нещо, което е въпрос на еволюция, но е нещо, което не можем да го изобретим.
Президентът има ограничени правомощия. Единствената му роля е да може да олицетворява нацията. Така че тези кандидати, които се явяват и говорят за работи, от които нищо няма да направят. Могат единствено да играят ролята на „разтури колиба“. За съжаление в тази група попада Костадинов от „Възраждане“. Казвам за съжаление, защото той очевидна не е глупав човек, образован е исторически, но това, което проповядва, то е нереалистична работа и само ще разбърка живота. Затова казах „разтури колиба“. Това, което може да направи президентът, са изявления и обръщения. Мисля, че Илияна може да играе такава роля.
Имам подозрение, че Гюров е имал разговори далеч преди кампанията с Радев и са се разбрали по някои въпроси.
Прогнозите ми за крайните резултати са, че Илияна ще спечели и на първия, и на втория тур. Изненада би било ако на първия тур третият стане втори, но според мен това е малко вероятно.
Атанас Радев, политолог:

Предизборната кампания беше като панаир без кебапчета. Протече вяло и някак си отсъстваше ясният залог какъв президент се опитваме да изберем. Според мен, това е в резултат на монолитното мнозинство, което има в момента в парламента. За нашите географски ширини е много важна координацията между президент, премиер и парламентарно мнозинство. И това може би в този момент по-скоро е водещото.
Правихме едно проучване сред младите хора и се оказа, че близо 25-30% от тях взимат решение за кого ще гласуват по време на предизборната кампания. Предвид това, че вотът е мажоритарен и има много кандидати, ние гледаме основните, които системните политически партии подкрепят, защото другите са за медийна слава, има и хора, които са дежурни кандидати.
Основното, което трябваше да стане ясно по време на кампанията, е визията на кандидатите за президент за това как да изглежда България. Но в момента се занимаваме с Черно море и със сигурността и основно с външната политика.
На първия тур са възможни изненади по отношение на това, че „Прогресивна България“ не оправдава очакванията на хората от по-радикалния си електорат, които очакваха реваншизъм към статуквото и ще е любопитно накъде ще се насочи този електорат в неделя. Ако отиде към „Възраждане“ това ще скъси разликата между втория и третия и ще е интересно кой ще отиде на балотаж. За втория тур, дето се вика, рибата още е в морето, ние тигана слагаме. Ако е Йотова срещу Гюров тогава всъщност ще бъде много важно как ще гласуват електоратите на ГЕРБ и на ДПС. Защото ако се събере опозицията на едно място и подкрепи Гюров, той има потенциални шансове. Но действията на Гюров не говорят в посока на това да се флиртува с тези електорати. Докато госпожа Йотова направи това с избора на Кирил Вълчев за вицепрезидент.
Като прогноза мога да кажа, че според мен за първи път може би ще има основание да се оспорва легитимността на българския президент. Защото според данните на социолозите избирателната активност няма да е висока. А президентът е силен, защото получава легитимността си пряко от народния вот. И ако приемем хипотезата, че разликата в гласовете е 100, 200 или 300 хиляди, това е малко и ще вкара победителя от време на време в режим на обяснение, че не е избран със сериозно монолитно мнозинство.
Йотова и Гюров според социолозите ще бъдат на балотаж, но предстои да видим дали обществото ще се радикализира около кандидатурата на Костадинов. Според мен по-скоро не, защото парламентарните избори бяха преди няколко месеца, през тях всъщност се канализира напрежението в обществото и заради това няма такъв залог в тази кампания.
Калин Сърменов, актьор, директор на Сатиричния театър:

Предизборната кампания бе изключително нелогична по простата причина, че се използват стари методи, които са до болка втръснали, всеки се прави на много близък до народа, излизат, говорят едни и същи неща, по един и същи начин ни лъжат. И това е вече изключително досадно, което значи, че няма никакво надграждане каквито и да са ситуациите. Това са хора, които въобще не оценяват каква е ситуацията, и нямат никакво представа, да не говоря за желание, това нещо да се промени.
Разбира се, че победителят е предизвестен, то е ясно на всички кой ще спечели. Според мен има някаква демагогия в обясняване как, евентуално, пък и защо това може и да не е така. Аз съм от хората, които смятат, че гласуването с машини е най-големият враг на демокрацията и това, което ние правим, унищожава всякаква надежда за демократично мислене. Но явно на българския народ му харесва това нещо.
Кампаниите са нищо, само хвърляни пари на вятъра, които се дават по медиите и тези медии с това се хранят. А самите кампании са изключително тривиални, скучни, еднообразни, без грам фантазия, с нищо неразличаващи се. Отдавна на никой не му прави впечатление това мислене. Ние сме общество, което не можем да извадим на преден план лидери, не знаем какво значи лидер, ние нямаме представа по какъв начин трябва да го създадем. Не знаем и какво да правим с него. Чешкият режисьор Иржи Менцел беше казал навремето, че има такива общества, в които глупаците са толкова много, че не могат да изградят демократично общество. Явно при нас е точно така.
Основната тема в кампанията бе грижата за народа. На мен вече ми се повдига като чуя, че някой се грижи за мен. Как пък един не измисли нещо друго. А как президентът ще го направи, това вече за всички отдавна е ясно, че няма как да стане. Ние се лъжем един друг. Хората викат - колко това е яко и затова може би глупостта се развива, в България тя има хубава почва.
Не съм гледал внимателно дебатите, виждал съм откъслечни неща. Например една жена, която е абсолютно малоумна, едни хора, които са с психически отклонения и трябва да бъдат лекувани. Този закон трябва да се смени, не може всеки, който иска по този начин. Трябва да се освободи общественото внимание от малоумници, които излизат и говорят глупости, даже разбрах, че един са го изгонили от тв студио. Такива хора не биват да бъдат допускани. И това трябва системата да го направи, а държавата плаща на тези. Плащаме ние.
Те се чувстват добре, показват им само близки планове по телевизията, защото на мегдана в село Х са само трима души публика. Това е нелепо, наистина.
Йотова, според мен, отдавна вече е президент. Да бъдем честни, в случая нямаме конкуренция. Гюров ли е конкурентът, който, ако влезем в анализ на това, кой е той, какво е правил и какво направи, ние ще побегнем...
Не са възможни никакви изненади. Ние гласуваме с машини, с тези машини никога не е имало изненади, както видяхме вече няколко пъти. Изненадата е сложена вътре в тях преди още да си помислим. Никакви изненади няма да има на изборите, но няма да има и никакви изненади за бъдещето на тази държава. Което, може би, на хората им харесва.
Не видях нищо артистично в изявите на кандидатите, за съжаление. Те и не разчитат на това. Но направи впечатление в някои от тях, че вече започват да говорят като президенти. Бавно и многозначително. Опитват се да покажат колко са умни и как мисълта им тече гладко, колко са непоколебими и как изобщо, ама изобщо не се поддават на натиск......